Решение № 4342 от 9.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Джерманов от гр. София против Решение 5906/19.10.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 8887/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение Ц2153-21-33 от 17.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град (ТП на НОИ София град), с което е оставена без уважение жалбата му с вх. Ц1012-21-536/06.08.2020 г. срещу разпореждане [номер]/256 от 31.07.2020 г. и е осъден да заплати на Националния осигурителен институт сума в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Позовава се на обстоятелството, че съдът не е допуснал до разпит поискания от него свидетел, за установяване на факта на съществуване на трудово правоотношение с Глобъл бизнес сълюшънс ЕООД, както, и че се е произнесъл при непълнота на доказателствата, водещи до необоснованост на обжалвания съдебен акт. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град оспорва касационната жалба и твърди, че обжалваното решение е правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд София - град е Решение Ц2153-21-33 от 17.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. Ц1012-21-536/06.08.2020 г. срещу разпореждане [номер]/256 от 31.07.2020 година. С разпореждането е поправено Разпореждане от 06.02.2018 г. относно осигурителен стаж и индивидуален коефициент на жалбоподателя във връзка със зачитането на данни по чл. 5, ал. 4 КСО, подадени за лицето от Глобъл бизнес сълюшънс ЕООД и Фрина ЕООД. С решението съдът приема, че правилно на Джерманов не е зачетен осигурителния стаж и доход при Глобъл бизнес сълюшънс ЕООД за 2015 г. и при Фрина ЕООД за 2015 г. и 2016 г., тъй като от страна на жалбоподателя не е била доказана трудова дейност, въз основа на която да се приеме, че е започнало осигуряването, както и че Джерманов има качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО. Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, доколкото осигурителното правоотношение възниква на базата на трудовоправното такова и няма основания за неговата отмяна по чл. 146 АПК. Решението е правилно. Съдът е разгледал по същество жалбата и е извършил преценка в пълен обем на доказателствата по преписката и събраните в хода на съдебното производство, изяснил е фактическата обстановка и извел обоснован правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С разпореждане [номер] от 06.02.2018 г. на жалбоподателя Р. Джерманов е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е зачетен осигурителен стаж 10 години, 08 месец и 05 дни до датата на инвалидизиране 28.11.2017 година. С разпореждането е бил определен минимален размер на пенсията съобразно предвиденото в чл. 98, ал. 7 КСО. С разпореждане [номер] от 28.02.2018 г. е прието действителният размер на пенсията да се изчисли върху осигурителен стаж от 10 години, 08 месец и 05 дни, при осигурителен доход в размер на 161 755,87 лв. и индивидуален коефициент 1,582. От извършената проверка на контролен орган при ТП на НОИ София - град и допълнително представени доказателства в хода на съдебното производство, е установено, че за Р. Джерманов има данни за подадени декларации образец 1 от дружество Глобъл бизнес сълюшънс ЕООД за периода 20.02.2015 г. 30.09.2015 година. Данните са подавани по електронен път с квалифициран електронен подпис. При проверката се констатира, че има извършено заличаване на данните по декларации 1 за лицето, подадени от дружеството. Същото е направено на база задължителни предписания, издадени от контролните органи на ТП на НОИ София град. В хода на проверката и съгласно Констативен протокол КП 5-21-00562932 от 10.05.2019 г. е видно, че дружеството не е осъществявало търговска дейност за периода 2015 г. 2017 година. Според информация от НАП няма данни за подадени годишни данъчни декларации, както и за подадени ГФО за посочения период. Управителят на дружеството е декларирал, че от придобиване на дружеството от 15.09.2015 г. същото не извършва дейност, не е назначавал лица по трудови правоотношения, независимо, че трудовият договор на Джерманов с Глобъл бизнес сълюшънс ЕООД е бил сключен преди тази дата. Аналогични съображения са били изложени и по отношение на Фрина ЕООД, като са били заличени данните по чл. 5, ал. 4 КСО по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и самоосигуряващите се лица. По отношение на този осигурител е установено, че за периода 01.10.2015 г. 29.02.2016 г. не са били внасяни дължимите осигурителни вноски за Джерманов като самоосигуряващо се лице. При тези обстоятелства административният орган е извършил нова преценка на отпуснатата вече в пълен размер с разпореждането от 28.02.2018 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Джерманов и е издал разпореждане [номер]/256 от 31.07.2020 г. за поправяне на Разпореждането от 06.02.2018 г. за отпускане на пенсията, касателно осигурителния стаж и доход. С Разпореждането от 31.07.2020 г. пенсията за инвалидност поради общо заболяване е изчислена за зачетен осигурителен стаж в размер на 09 години, 06 месеца и 01 ден, осигурителен доход 120 748,38 лв. и индивидуален коефициент 1,397. В производството пред по-горестоящия административен орган, директорът на ТП на НОИ София град е отхвърлил жалбата срещу Разпореждането от 31.07.2020 г., като е постановил свое Решение Ц2153-21-33/17.08.2020 година. Спорният по делото въпрос е относно размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Джерманов, след като той е придобил правото на основание чл. 74 КСО. Видно от чл. 75, ал. 1 КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) законодателят е посочил как се изчислява размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, като определящ е съответният осигурителен доход, който от своя страна е дефиниран в нормата на чл. 76 КСО. За законосъобразното определяне на размера на пенсията е необходимо да се докаже и осигурителния стаж на лицето, а той съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Правилно административният съд е достигнал до извод и след като е преценил поотделно и в своята съвкупност представените писмени доказателства, че се поставя под съмнение дали действително Джерманов е осъществявал трудова дейност при посочените работодатели и за съответния период на 2015 г. и 2016 г., след като по делото се доказва, че дружествата не са извършвали стопанска дейност през посочения период от време, респ. по отношение на жалбоподателя не са внасяни осигурителни вноски, след като по данни на Търговския регистър той е прехвърлил Фрина ЕООД. Следва да бъде споделено разбирането, че осигурителните вноски са специфично понятие на осигурителното право. Те са парични вноски и тяхното предназначение е да осигурят парични средства по осигурителните фондове, от които се изплащат осигурителните обезпечения. Осигурителното правоотношение по натрупване на средства по осигурителните фондове е основна предпоставка за реализация на конституционно закрепеното субективно публично право на социално осигуряване, като събраните средства имат точно определено целево предназначение. Задълженията за задължителни осигурителни вноски са публични и имат характера на публични държавни вземания. Осигурителните задължения са функция от доходите на физическите лица в случая на самоосигуряващото се лице, с оглед на което гореизложените твърдения са неоснователни. За жалбоподателя няма правна възможност да черпи права свързани с ДОО, след като няма осигурителни права, които произтичат от осигурителни правоотношения с дружествата за периода 2015 г. и 2016 година. В посочения по-горе смисъл се приема, че административният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието "Осигурено лице" и това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Макар по делото да се констатира, че за Джерманов са били подавани данни, от които той е черпил осигурителни права за периода 2015 г. и 2016 г., то подаването на такива данни, включително и в НАП, сключването на трудов договор, оформяне на трудова книжка, не заменя изискването на законодателя за извършване на трудова дейност за да възникне осигуряването за различните социални рискове и правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, изчислена по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. На страната е била разпределена доказателствената тежест в процеса и указана правната възможност от решаващия съд, да установи главно и пълно всички правопораждащи факти досежно спорния по делото въпрос, свързан с доказването на реално извършена трудова дейност и полагане на труд с посочения осигурител Глобъл бизнес сълюшънс ЕООД, което жалбоподателят не е сторил до приключване на устните състезания по делото. Ето защо, след заличаването на неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Р. Джерманов, въз основа на които по рано е бил зачетен осигурителен стаж и включен осигурителен доход при изчисляване размера на пенсията за инвалидност, осигурителният доход от двамата осигурители правилно е изключен при определяне размера на пенсията и същата законосъобразно е изменена. Решението на първоинстанционния съд е постановено при точно прилагане на материалноправните норми. В конкретния случай безспорно е установено, че е налице основание за изменение на влязлото в сила разпореждане по чл. 98, КСО, в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, д КСО. Неоснователно е касационното възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради недопускане до разпит на посочен от жалбоподателя свидетел. Правилно първоинстанционният административен съд се е мотивирал за причините, поради които е оставил без уважение искането на Джерманов за събиране на гласни доказателства. Посочените обстоятелства, за които свидетелят ще свидетелства, са изяснени по делото от писмените доказателства, които подробно са били обсъдени от съда. Обжалваното решение е обосновано, тъй като правните изводи на административния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, се основават на приетите за установени фактически обстоятелства и формират вътрешното му убеждение за неоснователност на първоинстанционната жалба. В молба по делото от 02.03.2022 г. чрез процесуален представител - адв. Я. Стойчев, касационният жалбоподател Р. Джерманов е направил искане за отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 и сл. от ГПК, относно тълкуване на чл. 34 и чл. 41, параграф 2, б.а от Хартата на основните права на Европейския съюз, като е формулирано по следния начин: 1/. допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, национална правна уредба, която приравнява липсата на търговска дейност на осигурителя - дружеството-работодател, с липса на положен труд, след като са начислени осигурителни вноски, трудовото възнаграждение е изплащано и са налице писмени и устни доказателства, че жалбоподателят е полагат труд,2/. допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз национална правна уредба, при която въз основа на административно производство, което се развива между държавен орган - Националния осигурителен институт, и осигурителя - дружеството-работодател, и в което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, и което административно производство се използва като доказателство в съдебното производство по обжалване на административния акт от жалбоподателя и развиващо се между жалбоподателя и Националния осигурителен институт за доказване на липса на положен труд от жалбоподателя, 3/.следва ли да се приеме за нарушение на залегналия в чл. 41, параграф 2, буква а от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, фактът, че в административно производство, което се развива между държавен орган - Националния осигурителен институт, и осигурителя - дружеството-работодател, и в което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, който факт безспорно има неблагоприятни последици за жалбоподателя? По повод на искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване, настоящият касационен състав на основание чл. 628 и сл. ГПК във връзка с чл. 144 АПК, намира следното: Съдът на Европейския съюз (СЕС) може да бъде сезиран с преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС от съответната юрисдикция на държавата-членка. В случая касаторът иска да бъде отправено преюдициално тълкувателно запитване във връзка с установяване на точното значение на посочените норми от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите на правото на ЕС, което да бъде направено от настоящия съдебен състав, като орган, който е компетентен да отправя преюдициални запитвания. Съгласно чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавена Социална сигурност и социална помощ съюзът е задължен да признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Този текст, както и чл. 41, параграф 2, б.а от Хартата, следва да бъдат тълкувани съобразно чл. 52 от Хартата, в смисъл, че правата, които тя признава измежду които и социална сигурност и социална помощ, могат да бъдат ограничавани, но само въз основа на закон и при спазване на принципа пропорционалност. Признатите права на гражданите на ЕС съгласно чл. 34 от Хартата следва обаче да се упражняват при определените в тях условия и граници. От гореизложената фактическа обстановка и приложимите към нея материалноправни норми, настоящата касационна инстанция намира, че не е необходимо да отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуване на посочените норми от Хартата на основните права на Европейския съюз. Хартата на основните права на ЕС се прилага по отношение на всички действия на институциите на ЕС. Разпоредбите на Хартата се прилагат по отношение на държавите-членки единствено когато те прилагат правото на ЕС (в този смисъл е Решение по дело С-395/2015 г. относно приложението на чл. 34 от Хартата), така и чл. 51, параграф 1 от същата Харта. Видно от установената практика на Съда на ЕС, когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (вж. също Решение от 26.02.2013 г. по дело С-617/10, т. 22, Определение от 25.02.2016 г. по дело С-520/15, непубликувано, т. 20 ). В процесния случай приложими за спорните правоотношения са националните правни норми. Актът на органа и решението на първоинстанционния съд са съобразени с необходимата специфичност, точност и яснота, с оглед спазването на изискването за правна сигурност (решения Dillenkofer и др., C178/94, C179/94 и C188/94 C190/94, EU:C:1996:375, т. 48 и Комисия/Португалия, C277/13, EU:C:2014:2208, т. 43), поради което посочените текстове от Хартата на основните права на Европейския съюз, не се нуждаят от тълкуване. Следва да бъде споделено и разбирането в решенията на Съда на ЕС, че юрисдикциите могат, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. По така изтъкнатите аргументи искането за отправяне на преюдициално запитване относно горепосочените въпроси по чл. 267 ДФЕС е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Същото възлиза на 100 лева, определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 629, ал. 3 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение