Решение № 7508 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2257/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт З.Захариева, срещу решение 183/12.12.2023 г., постановено по адм. дело 107/2023 г. по описа на Административен съд-Търговище. Релевирани са доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира обезсилването му, а алтернативно се иска отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Прави възражение за претендирания адвокатски хонорар на ответната страна. Ответникът НАТ-РВД ЕООД с адрес [населено място], общ. Попово, представлявано от управителя Р. В. чрез пълномощника си адв. Д.Тончев в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли съдебния акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Представя писмено становище. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на НАТ-РВД ЕООД срещу уведомително писмо за плащане с изх. 02-250-2600/2460-2 от 16.05.2023г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, в частта му относно частичен отказ за плащане на 3 бр. доставки на мляко и млечни продукти. Съдът е отменил като незаконосъобразен административния акт, в оспорената му част и е върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне на административния орган по заявка за плащане за 10.2021 по схемите Училищно мляко и Училищен плод 01/25/280521/19533/01 от 10.11.2021г. при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. ДФ "Земеделие" е осъден да заплати разноски на "НАТ-РВД" ЕООД, гр. Варна, в размер 920 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при неспазване на нормативните изисквания за съдържание на акта. В настоящия случай не са изложени мотиви, въз основа на които да е ясно на какви фактически обстоятелства органът е приел, че по отношение на три от доставките на мляко и млечни продукти следва да бъде отказано плащането по програмата, не е посочено кои са тези доставки по дата на извършване, количество и на кой от бенефициентите е доставено, не се сочи и стойността на всяка от доставките. Съдът е приел, че органа не се е позовал на конкретни съображения за отказ по всяка една от тези доставки, а е посочено единствено неизпълнение на разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/, а в обстоятелствената част на уведомителното писмо са посочени единствено обяснения за размера на изплатената на дружеството сума, но липсва информация за размерът на отказаната сума по заявката за плащане, въз основа на което съдът е обосновал извода, че изложени фактически основания по смисъла на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, съдържащите се в оспорения акт са формално посочени, както и че не е налице препращане към документи, съдържащ се в преписката по издаване на акта. Също така съдът е приел, че е допуснато нарушение и на административнопроизводствените правила, поради необсъждане на възражението на дружеството и на относими доказателства. Решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че оспореното писмо няма белезите на административен акт. С чл.21, ал. 1 от АПК е дадена регламентация на индивидуалния административен акт, който представлява изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В настоящия случай макар оспореното писмо и да няма наименование и да не притежава някои от елементите по чл.59, ал.2 от АПК, същото има характер на индивидуален административен акт. Видно от съдържанието на процесното писмо административният орган се е произнесъл по отправена покана от страна на дружеството. Писмото няма уведомителен характер, а видно от съдържанието на същото следва да се приеме, че е инкорпориран отказ по така подадената покана. Несъмнено със същото се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател за недопустимост на решението поради факта, че е постановено по повод спор, който е идентичен и има влязло в сила съдебно решение. С решение 84 от 24.06.2022г., постановено по адм. дело 40/2022г. на Административен съд Търговище е отменено уведомително писмо изх. 01-2600/895 от 24.02.2022г. на зам. Изпълнителния директор, в което е обективиран изричен отказ за плащане по заявка за плащане 01/25/280521/19533/01 от 10.11.2021г., в размер на 20 207.22лв. без ДДС за доставени мляко и млечни продукти и за плащане на ДДС върху тази сума и е върната преписката на административиня орган за издаване на нов административен акт при съобразяване на мотивите на съдебното решение в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Така постановеното решение е потвърдено с Решение 993/30.01.2023г., постановено по адм. дело 7737/2022г. на Върховния административен съд. В настоящия случай предмет на оспорване е писмо, от съдържанието на което се извежда постановен частичен отказ по подадена заявка, а с предходния отменен административен акт е бил постановен пълен отказ от плащане по заявка. В тази връзка не е налице твърдяната идентичност. За да е налице твърдяната хипотеза следва да съществува субективен и обективен идентитет, това е, когато страни, предмет и основание са абсолютно еднакви. Правилен е изводът на съда, че процесното писмо, от съдържанието на което се извежда постановен частичен отказ за плащане по заявка за плащане 01/25/280521/19533/01 от 10.11.2021г. по схема Училищно мляко е незаконосъобразно поради издаването му при съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно изискването за форма на административния акт да съдържа фактически и правни основания, което е основание по чл. 146, т. 2 от АПК за неговата отмяна. Липсват конкретните факти и обстоятелства въз основа на които е постановен частичен отказ. Мотивите съставляват задължителен реквизит от съдържанието на всеки административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото дават представа на адресата на акта и заинтересованите лица за фактите, въз основа на които издателят му е приложил една или друга правна норма. Те също така дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Липсата им, както е в случая, нарушава формата и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обосновава основание за отмяната на акта (в този смисъл и т. 2 от ТР 4/2004 г. на ОС на ВАС). Липсата на мотиви е пречка за проверка на законосъобразността на оспорвания административен акт, респ. за съответствието му с материалния закон. Неизлагането на каквито и да е фактически и правни основания за постановяване на акта в отменената от съда част не може да бъде заместено от доводите на касатора, изложени едва в касационната му жалба. В случай, че решаващият орган счита, че по изложените в касационната жалба съображения, са налице предпоставките на общностни и национално приложими нормативни актове да бъдат преценени определени разходи, заявени за възстановяване по Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", като недопустими за финансиране, то същият следва да мотивира надлежно волеизявлението си в административния акт. Правилни са изводите на съда, че административния орган при постановяване на писмото не е обсъдил възраженията на дружеството, ведно с представените доказателства. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което счита за ненужно да ги преповтаря и затова на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационният съд препраща към същите. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Правните изводи на решаващия съд са обосновани и съобразени с приложимия материален закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено. Същите възлизат на 800 лева и представляват адвокатски хонорар. Изплащането на посочената сума е по банков път и се установява от представеното платежно нареждане. Съобразно правилото на чл. 173, ал. 1 от АПК разноските следва да се възложат на Държавен фонд "Земеделие", в чийто състав е органът, издал отменения акт. Направеното с касационната жалба евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, след като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение