Решение № 8214 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2317/2014 г.

Решение № 8214 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2317/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ректора на Тракийския университет против решение по адм. д. № 478/2013 г. по описа на АС-Стара Загора . Иска обезсилване на решението, защото съдът се е произнесъл по жалба без правен интерес за жалбоподателя. Твърди, че Цветан И. Павлов е студент в университета от 23.10.2013 г., поради което изявлението на ректора от 22.10.2013 г. за отписване не се отнася за студентските права на студента, които той не е загубил и досега. Ответната страна Цветан И. Павлов иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 258/4.12.2013 г. по адм. д. № 478/2013 г. по описа на АС-Стара Загора е отменено разпореждане от 22.10.2013 г. на ректора на ТУ гр. Стара Загора за отписване на Цветан Илиев Павлов като студент. Решението е правилно и следва да се остави в сила. От представената административна преписка се установява, че Цветан Илиев Павлов е класиран със заповед № 1951/16.10.2013 г. на ректора на ТУ, гр. Стара Загора за обучение в ОКС"Магистър" специалност "Агрономство" задочна платена форма на обучение за учебната 2013-2014 г. Приложена е извадка от студентското досие на Цветан Илиев Павлов, от което е видно, че на 23.10.2013 г. същият фактически е записан на основание заповед № 1951/16.10.2013 г. на ректора като студент задочно-платена форма на обучение за ОКС "магистър", специалност "агрономство". Върху молбата му от 22.10.2013 г. до ректора да бъде освободен от заплащане на таксата за обучение поради инвалидност 77% като лице с трайни увреждания, ректорът е написал "анулирам подписа си поради подвеждане от страна на студента и нареждам да бъде отписан". Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима, налице е правен интерес за търсене на съдебна защита, а волеизявлението на ректора е незаконосъобразно. Разпореждането за отписване на Цветан Павлов като студент накърнява правната му сфера и има характер на индивидуален административен акт, с който се оттегля заповед № 1951/16.10.2013 г. за прием на лицето за обучение в университета за учебната 2013-2014 г. Фактическото записване на Павлов за студент от служители на университета и нанесените лични данни във факултетния албум не означава оттегляне на разпореждането от страна на ректора. Последващо волеизявление на ректора след 22.10.2013 г., с което да оттегля разпореждането за отписване на студента, по делото не е приложено. Подаването на жалба до съда срещу разпореждането има суспензивен ефект, но при евентуално прекратяване на съдебното производство същото би подлежало на принудително изпълнение. Поради това правилно съдът приема наличието на правен интерес за защита срещу волеизявление, направено от ректора на ТУ и имащо характер на индивидуален административен акт засягащ правата на лице, класирано за обучение. По съществото на спора е материално законосъобразен правният извод на съда, че не е налице нито едно от изчерпателно посочените в чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗВО основания за отписване или отстраняване на студента от висшето учебно заведение. От мотивите към разпореждането не става ясно с какво Павлов е подвел ректора, т. е. какви неверни данни е представил пред администрацията на университета, въз основа на които да е извършен приема му. Разпореждането е поставено върху молбата му за освобождаване от заплащане на учебна такса на основание инвалидност над 70 %, за което е приложено ЕР на ТЕЛК и заповед № 1071/6.06.2013 г. на ректора. Липсата на мотиви към административния акт е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Като е отменил разпореждането, съдът е постановил обосновано и материално законосъобразно съдебно решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение