Решение № 15 от 7.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 159/2019 г.
ВКСI търговско отделение07.07.2020 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216/15.08.2018 г. по т. д. № 134/2018 г. на Великотърновски апелативен съд. ОСЪЖДА " Холидей и райзен " ЕООД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на "Топлофикация Плевен" ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15 от 7.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 159/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Холидей и райзен"ЕООД против решение № 216/15.08.2018 г. по т. д. № 134/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 45/19.03.2018 г. по т. д. № 53/2017 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, в която "Топлофикация Плевен" ЕАД е осъдена, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати в полза на касатора сумата от 6 576, 80 лева - обезщетение за имуществени вреди / пропуснати ползи /, съизмерими с нереализирана печалба от действието на сключения между страните, на основание чл. 139в ЗЕ, договор № 105/12.10.2007 г., за периода 01.11.2013 г. - 12.10.2014 г., като вместо това е постановено отхвърляне на предявения иск, в тази му част. За разликата до предявените в обезщетение 21 966,65 лева, отхвърлителното решение на първоинстанционния съд е влязло в сила. Касаторът оспорва правилността на постановеното въззивно решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд /чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК /, както и поради необоснованост, заявени като формални пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се произнасяне в разрив с представените доказателства и установимите от тях факти, въз основа на предположения. Страната се позовава на нарушение във връзка с направеното от нея оспорване на писмени доказателства по делото – протоколите от общите събрания на етажните собственици, взели решение за замяна на касатора – ищец с друго дружество, на което да възложат дейността по дялово разпределение на топлинна енергия – топлинно счетоводство /избор на основание чл. 139б от ЗЕ/. Твърди, че съдът неправилно им е придал материална доказателствена сила, въпреки липсата на задължителни реквизити и въпреки непредставянето на оригиналите им. Според касатора, въззивното решение не съдържа собствени мотиви, в обосноваване на противоположен на този на първоинстанционния съд правен резултат. Същото не е плод на решаваща правораздавателна дейност. Ответната страна – "Топлофикация Плевен"ЕАД – оспорва касационната жалба и поддържа за правилно постановеното въззивно решение, като намира мотивите обосноваващи липсата на всички елементи от фактическия състав на иска за обезщетение на вреди от непозволено увреждане – чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД. Третото лице – помагач на страната на ответника - "Термостил систем" ЕООД - не е заявило становище. С определение № 471/18.10.2019 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение – произнасяне по непредявен иск, доколкото съдът се е произнесъл на основание непозволено увреждане / чл. 49 ЗЗД /, а отговорността за вреди е претендирана като последица от неоснователно прекратяване на договора между страните. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: Ищецът - " Холидей и райзен" ЕООД - е предявил иск, формално квалифициран по чл. 49 ЗЗД - за осъждане "Топлофикация Плевен " ЕАД да заплати обезщетение, в размер на 21 966, 65 лева, позовавайки се на сключен с ответника договор, за възлагане воденето на топлинното счетоводство / дяловото разпределение на доставяната от ответника топлинна енергия / – за 515 сгради в етажна собственост, въз основа на осъществен избор на дружеството – ищец за изпълнител на тази услуга, от етажните собственици по чл. 139б ЗЕ. Ищецът твърди, че трето за правоотношението лице - " Термостил систем" ЕООД, конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника, едноличен собственик на което е лице – бивш търговски представител на ищеца, възползвал се от придобитите в хода на изпълнение на тази си дейност знания и информация, недобросъвестно е подменило индивидуалните разпределителни уреди в част от сградите – етажна собственост и въз основа на избор, по реда на чл. 139б ЗЕ, оспорен от ищеца като незаконосъобразно осъществен от Общите събрания на етажните собственици в тези сгради, е провокирал частично едностранно прекратяване от "Топлофикация Плевен "ЕАД на договора с ищеца. Ищецът е твърдял, че ответното дружество и в частност управителите на същото, са били в известност за недобросъвестните действия на третото лице – помагач, предвид успешно приключило производство срещу същото, по реда на Закона за защита на конкуренцията, за осъществявана нелоялна конкуренция / чл. 29 ЗЗК / въз основа на предприетата манипулативна агитация и подмяна на индивидуалните разпределителни уреди на етажните собственици, което от своя страна е предпоставило и последващо сключване на договор за топлинно счетоводство със същото дружество. Протоколите за осъществен от Общите събрания на етажните собствености избор на фирма за топлинно счетоводство – " Термостил систем" ЕООД - ищецът твърди негодни да докажат валидно взети решения, поради "липса на съществени елементи". В последвалите уточнения на исковата молба ищецът е посочил, че протоколите не са изготвени съобразно изискванията на ЗУЕС и Наредба № 16 -334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването отм. / без осъществени избор на председател на събранието, на протоколчик, без посочени място и час, без саморъчно изписани имена на присъствалите и гласували етажни собственици, в несъответствие с примерния образец по Наредбата и пр. като за всеки от протоколите са посочени конкретните пороци в допълнителната искова молба – стр. 98 и сл. от том ІІ на първоинстанционното дело /. Ищецът претендира обезщетение за пропуснати ползи от неоснователното прекратяване на договора за 7 абонатни станции, индивидуализирани в исковата молба, което прекратяване изрично обвързва с виновни, противоправни действия на представляващите ответното дружество, изразяващи се в сключването на договор с новоизбрания топлинен счетоводител – дружеството, конституирано като трето лице– помагач, без да са били налице основания за това – законосъобразно упражнен избор на нов топлинен счетоводител от ОС на съответните етажни собствености. С разпореждане № 666/21.04.2017 г. по т. д. № 53/2017 г. първоинстанционният Плевенски окръжен съд е оставил производството без движение, с указание за ищеца да прецизира основанието на иска си, а също и размера на претенцията за мораторна лихва, считайки че обстоятелствената част на исковата молба съдържа както твърдения, относими към претендиране на отговорност за неизпълнение на договор, така и твърдения за деликтна отговорност на ответника, в който случай ще следва да се посочат физическите лица, за обезщетяване вредите от чиито действия или бездействия се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество. С допълнителна молба от 05.05.2017 г., ищецът, формално квалифицирайки претенцията си по чл. 49 ЗЗД, отново заявява, че претендира "обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран доход, поради прекратени търговски отношения с ответника" и заместването му от нов топлинен счетоводител, без осъществяване на законовите предпоставки за това. Конкретизирани са етажните собствености / ЕС /, чийто избор по чл. 139б ЗЕ ищецът оспорва, съответно издадените за избора протоколи на ОС на тези ЕС. Изрично е преповторено основание на иска " нерегламентирано прекратяване на отношенията между страните " С ново разпореждане № 823/19.05.2017 г. първоинстанционният съд отново е оставил производството без движение, като изхождайки от формалното основание на иска, дадено от ищеца – чл. 49 ЗЗД, му е указал да посочи конкретните физически лица, от чиито действия или бездействия е увреден и от които е предпоставена гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество. С молба от 29.05.2017 г. ищецът е посочил като такова лице изпълнителният директор на "Топлофикация София" ЕАД, като сключил "нерегламентирано" нов договор за топлинно счетоводство, за индивидуализираните предходно 7 абонатни станции, като под "нерегламентирано" страната отново визира липсата на законосъобразно осъществен избор на нов топлинен счетоводител от етажните собственици, която незаконосъобразност изпълнителният директор на ответното дружество е бил длъжни да следи и съобрази, както и да съобрази добре известното му нелоялно поведение и некоректност на "Термостил систем" ЕАД. Същевременно се сочи, че вината на изпълнителния директор е в нарушаването на чл. 49 от Общите условия към сключения с ищеца договор, както и на самия договор от 12.10.2007 г. – чл. 32, ал. 3. В допълнителната искова молба аналогични на посочените в исковата обстоятелства са посочени и фактологично допълнени, в обосноваване вредоносните действия на изпълнителния директор на ответника, а именно: липсата на основание да се прекрати частично договора с ищеца, но като последица от липса на законосъобразно осъществен избор на друг топлинен счетоводител от ОС на ЕС, предходно обслужвани от ищеца, с който ответникът е сключил договор, което от своя страна е предпоставило прекратяването. В допълнителната искова молба и последвалото становище от 17.11.2017 г. са сочени все обстоятелства в обосноваване незаконосъобразността на избора по чл. 139б от ЗЕ. Първоинстанционният съд е разгледал иска, като такъв с правно основание чл. 49 ЗЗД, обосновавайки присъденото обезщетение с "пропусната полза" на ищеца, съизмерима с нереализираната печалба от действието на сключения между главните страни в спора договор за топлинно счетоводство за 7 сгради в ЕС, като настъпили в резултат от действия и бездействия на изпълнителните директори на дружеството – ответник - В. Т. и И. Г., изразяващи се в частично прекратяване на договора между "Холидей и Райзен"ЕООД и "Топлофикация - Плевен" ЕАД. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен и отхвърли същият, въззивният съд се е позовал на липса на противоправност в действията на изпълнителните директори на ответното дружество, като елемент от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност. Приел е, че представените протоколи за избор по чл. 139б ЗЕ установяват писмено съгласие на етажните собственици на визираните с иска сгради в етажна собственост, за определянето на нов топлинен счетоводител - "Термостил Систем" ЕООД, доколкото не е оспорено, че съгласието е дадено от не по-малко от 2/3 от етажните собственици, решенията на ОС не са били оспорени по реда на ЗУЕС и изпълнителните директори не са имали причина да не се съобразят с представените им, макар в копия, протоколи. След анализ на многократните уточнения на иска, настоящият състав не намира, че въззивното решение е недопустимо, като постановено в разрив с диспозитивното начало, поради разглеждането на непредявен иск - основан на непозволено увреждане, вместо действително предявен на основание договорна отговорност – като иск за обезщетение на вреди от неоснователно прекратяване на договора за топлинно счетоводство, сключен между главните страни в процеса. Искът е предявен с твърдение за виновно и противоправно поведение на представляващите ответното дружество изпълнителни директори, в причинна връзка с което е възникнало, формално предвидено в договора между страните, основание за прекратяването му, от което за ищеца се твърдят да са произлезли вреди. Съображенията за това са следните: Ищецът се позовава на противоправно, според него, поведение на представляващите ответното дружество управители, като предхождащи прекратяването на договора му със същото, за което прекратяване формалното и законосъобразно основание е изборът на нов топлинен счетоводител, в лицето на "Термостил Систем" ЕАД, респ. сключването от ответника на договор със същото дружество. Позовават се на противоправни действия по съобразяване с осъществения, съгласно чл. 139 б ЗЕ, избор на нов топлинен счетоводител от етажните собственици в индивидуализираните сгради в етажна собственост / 7 абонатни станции /, въпреки документирането му с неизготвени, в съответствие със ЗУЕС и Наредба № 16–334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването отм. – чл. 64, ал. 2 пр. второ, протоколи от Общите събрания на етажните собствености и при несъобразяване с установеното, вкл. с потвърдено от петчленен състав на ВАС, решение на КЗК, поведение на "Термостил систем" ЕАД, съставляващо нелоялна конкуренция, по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Останалите заявени от ищеца обстоятелства са в детайлизиране незаконосъобразността на осъществения от етажните собственици избор. Не се обосновава противоправност в поведението на представляващите ответника, изразяващо се в прекратяване на договора на непредвидено в същия основание или поради виновно неизпълнение на ищеца, въпреки липсата на такова, в който случай би се касаело за предявено договорно основание за ангажиране на отговорността на ответника. Визираните противоправни и виновни действия са предшестващи прекратяването на договора и без връзка с превратно упражняване на договорени права или неизпълнение на договорни задължения от ответника. Като е разгледал иска на основание чл. 49 ЗЗД и отхвърлил същия, поради неустановеност на противоправно поведение от страна на представляващите ответното дружество изпълнителни директори, респ. се е произнесъл в съответствие с фактическия състав на деликтната отговорност: противоправно поведение / действие или бездействие /, вреда, причинна връзка между поведението и вредата и вина, въззивният съд не се е отклонил от диспозитивното начало в процеса. По основателността на касационната жалба: Касаторът оспорва извода за недоказана противоправност в действията на представляващите ответното дружество. Акцентира на съществено процесуално нарушение на въззивния съд – в кредитирането на представените от ответника протоколи от ОС на ЕС в копие, въпреки изисканите и непредставени оригинали. Съществено процесуално нарушение твърди и в несъобразяването на довода му за осъществени в един и същи ден избор от ОС на ЕС и сключване на споразумителните протоколи, във връзка с изразходването на топлинна енергия, между етажните собственици и ответното дружество, както и на довода му, че въпреки наличието на недоволни от избора етажни собственици / видно от приложени по делото жалби от такива / не е предоставена възможност на същите да атакуват решенията на ОС на ЕС, за избор на нов топлинен счетоводител. По същество касаторът отрича мотивираност на въззивното решение в съответствие с всички свои доводи и възражения и съобразно доказателствата по делото. Касационната жалба е неоснователна. Правилен, макар и по част от споделените от въззивния съд съображения, е изводът му за неустановена противоправност в действията на изпълнителните директори на ответното дружество. Тъй като противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, такава би била налице, ако законът вменява на ответното дружество проверка относно законосъобразността на избора на нов топлинен счетоводител и правомощие за ревизиране решението на етажните собственици по чл. 139б ЗЕ, дори в случай, че същите не атакуват така взетите решения по реда на чл. 40 ЗУЕС / каквото атакуване, впрочем, ответното дружество не е препятствало по никакъв начин, а и оспорване законосъобразността на решенията на ОС не спира тяхното изпълнение – чл. 40, ал. 3 ЗУЕС /. Подобно задължение и компетентност ищецът не е посочил, нито е установима от настоящия състав, като уредена с императивна правна норма. Съгласно чл. 139 б ал. 1 от ЗЕ / в приложимата към процесния период и настояща редакция /, клиентите в сграда – етажна собственост избират лице, регистрирано по реда на чл. 139 а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, а съгласно ал. 3 - за резултатите от избора клиентите у в е д о м я в а т писмено топлопреносното предприятие, респ. доставчика на топлинна енергия. Законът не изисква дори документиране на избора пред доставчика, а единствено уведомяване. Аналогично е разрешението в чл. 64, ал. 2 пр. първо от Наредба № 16 -334 за топлоснабдяването, понастоящем отменена. Договорната клауза за предаване и на документацията досежно избора, като условие за обосноваване прекратяването на договора между настоящите страни, с оглед така осъществения избор на нов топлинен счетоводител, сама по себе си не може да дерогира закона - чл. 139 в ал. 1 ЗЕ, съгласно която разпоредба топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия, ако не са регистрирани по чл. 139 а ЗЕ / за извършване и на услугата дялово разпределение / сключват писмен договор за извършване на тази услуга с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б ЗЕ. Последните в настоящия случай също са сключили договори за осъществяване услугата за дялово разпределение с дружеството- топлинен счетоводител "Термостил систем "ЕАД и такива договори за 7-те абонатни станции са представени и не са оспорени по делото / представяне на оригинали ищецът е изискал единствено на протоколите от ОС на ЕС /. Няма законово основание ответното дружество, чрез изпълнителните му директори, да се държи отговорно за незаконосъобразността на осъществения избор, ако той не е атакуван от самите етажни собственици по реда на чл. 40 от ЗУЕС и обвързва същите и след като самите те са сключили договор с новоизбрания топлинен счетоводител, респ. не са прекратили последващо този договор, поради успешно оспорване законосъобразността на избора. Писмената форма на протоколите от ОС на ЕС и предвидените за тях реквизити, както съгласно ЗУЕС, така и съгласно преждеупоменатата Наредба № 16–334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.); , е форма за доказване избора на етажните собственици, а не форма за действителност на осъществения избор / винаги уреждана с императивни правни норми /, като условие за действителност на възникващото между тях и топлинния счетоводител правоотношение по договор за предоставяне услугата дялово разпределение, респ. – като валидно основание за сключването на договор между новоизбрания топлинен счетоводител и доставчика на топлинна енергия. Не съществува и императивно уредено от закона задължение на ответното дружество, чрез изпълнителните му директори, при изпълнение на задължението си за сключване на договора, съгласно чл. 139 в ЗЕ, да съобразява некоректно поведение на новоизбрания топлинен счетоводител, пък било то и установено като нелоялна конкуренция по чл. 29 КЗК, точно защото формираната от етажните собственици воля не би могла да бъде подменена с избор на топлопреносното предприятие и го обвързва независимо от отношението му към поведението на новоизбрания топлинен счетоводител. Противоправно е и всяко поведение, което причинява вреди, без да е изрично запретено / при действие / или изрично изискуемо / при бездействие / от конкретна императивна правна норма, но за което няма законово основание. Не такъв е настоящият случай, тъй като поведението на ответното дружество е съобразено именно със закона - чл. 139 в вр. с чл. 139 б ЗЕ. С оглед преждеизложените съображения, напълно ирелевантен е анализа на представените доказателства за осъществения избор по чл. 139 б ЗЕ. Ищецът търпи вреди от действително укоримото поведение на третото лице – помагач, а не от виновни и противоправни действия на представляващите изпълнителното дружество лица. Поради това и мотивите на въззивния съд, коментиращи съдържанието на тези доказателства, в обосноваване правомерност в действията на представляващите ответника, не могат да се споделят за относими, но като краен правният резултат следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение