Решение № 7609 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2012 г.

Решение № 7609 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Павел Стефанов Какъмъков, жив. в гр. Велико Търново, срещу решение № 501/29.11.2011 г. по адм. дело № 767/2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. № 470/2.08.2011 г. на младши разузнавач при РУП Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - младши разузнавач при РУП Велико Търново, не взима становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Велико Търново, е приел за установено, че с обжалваната заповед за задържане за 24 ч. с правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и фактическо основание - наличието на данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК - лека телесна повреда по хулигански подбуди на 2.08.2011 г. в 19,55 ч. е задържан жалбоподателя и е освободен в 23 ч. За времето, за което е бил задържан, му е бил извършен личен обиск, за което е съставен протокол за личен обиск на лице от 2.08.2011 г. и е дал писмени обяснения. По време на задържането жалбоподателят е запознат с правата му, видно от подписаните два броя декларации. В докладната записка на полицейския орган - издател на оспорената заповед, е посочено, че същият е задържал Какъмъков за нанесена лека телесна повреда на Петър Иванов Петров на улица България в град Велико Търново. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-процесуалните правила по издаването и в съответствие с материално правната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в предписаната от закона форма и в съответствие с целта на закона. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение. Както е посочил АС в протоколното си определение от 9.11.2011 г., искането на жалбоподателя за отлагане на делото поради заболяване, е неоснователно, тъй като представеният от него болничен лист не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, тъй като не представлява медицинско удостоверение по образец, в който да е вписано, че заболяването не позволява явяването му пред органите на съдебната власт и в представения болничен лист също не е отбелязано, че поради заболяването си не мое да се яви пред съд. Правилно съдът е преценил, че не е била налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 от АПК - неявяване на делото поради препятствие, което страната, която няма пълномощник, не може да отстрани, тъй като липсва изискуемото от чл. 18, ал. 2 от НМЕ вписване в болничния лист или удостоверението по образец, че заболяването е пречка за явяване пред съда. Налице са данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съдържащи се както в заповедта, така и в докладната записка на полицейския орган. Дори в дадените от жалбоподателя обяснения не се оспорва факта, че на посоченото време и място е участвал в сбиване, но се твърди, че не е нанесъл удари, а единствено е понесъл такива. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Доводите за целесъобразността на задържането не представляват касационни основания по отношение на обжалваното решение. Същите са и извън предмета на контрол на първоинстанция съд, който контролира законосъобразността на заповедта, но не и нейната целесъобразност. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение