Решение № 4671 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13044/2016 г.

Решение № 4671 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13044/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), представляван от юрк. Д. П., против решение № 138/20.09.2016 г. по адм. дело № 227/2016 г. на Административен съд - С., в частта му, с която е отменено решение № 3909/02.06.2016 г. на ДАБ по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут на Е. Д. и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в противоречие с представените по делото доказателства и при необоснованост на изводите на съда за пропуск от страна на ДАБ при изследването на обстановката в Украйна относно наличието на въоръжен конфликт. Поддържа се, че спор между страните относно наличието на въоръжен конфликт в рамките на Донецка област няма, както и че съдът не е отчел направеното в административния акт териториално деление на Украйна, респ. че спрямо молителката е установена възможност за вътрешно разселване на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУБ към безопасните райони на Украйна. Ответната страна - Е. Д., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Поддържа първоинстанционното решение като правилно и съответстващо на представените по делото доказателства по отношение преценката на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с изследване на обстоятелствата за наличието на въоръжен конфликт, засягащ Донецка област в Украйна. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество поддържа подробно заключение за основателност на касационната жалба, респ. за отмяна като неправилно на обжалваното решение на АС. П. е, че в Украйна към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, както и че необосновано е прието от съда, че от приложената по делото справка не може да се прецени състоянието на актуалната обстановка в Украйна. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, по жалба на Е. Д., гражданка на Украйна, съдът е отменил решение № 3909/02.06.2016 г. на ДАБ, в частта му, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката и преписката е върната за ново произнасяне. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се, както в липса на събрани доказателства относно сигурността на държавата по произход на жалбоподателката, така и в липса на надлежни мотиви в тази насока. Съдът е приел, че в административния акт липсва изложение и обсъждане на данни относно наличието в Украйна на вътрешен въоръжен конфликт, относно наличието или липсата на нападения спрямо цивилното население на страната, относно спазването на човешките права, хуманитарното и икономическото положение, както и за нивото на насилие в Донецка област и Украйна като цяло. Прието е, че административният орган е коментирал единствено приложената по преписката справка вх. № МД-229/16.03.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, касаеща вътрешно разселените лице от размирните райони и тяхната държавна закрила, но същата не съдържа данни за действителната ситуация в Донецка област. Решението е неправилно. Видно от обстоятелствената част на административния акт и застъпваното в хода на процеса становище по фактите от страна на ДАБ, не е налице спор между страните относно наличието на въоръжен конфликт на територията на Украйна и в частност в Донецка област. Няма спор и по това, че този конфликт е довел до вътрешно разселване на мирното население към различни райони на Украйна. Фактическото основание, въз основа на което е приложен закона от страна на ДАБ и е постановен отказ от предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е заключението на ДАБ, че са налице "по - скоро частични конфликти" и като цяло обстановката не може да се определи като "война" по см. на понятието, използвано в международното право. От тук е изведен и правния извод на ДАБ, че конфликтът в Украйна не представлява вътрешен или международен въоръжен конфликт по см. на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което молбата за закрила е преценена като неоснователна. Друго основание за отказ от предоставянето на закрила е позоваването на ДАБ на изключващата клауза на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Въз основа на събраните по делото доказателства - справка вх. № МД-229/16.03.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, административният орган е приел, че молителката има възможност за вътрешно разселване от конфликтната Донецка област към контролираните от официалните власти централна и западна част на Украйна. С оглед изложеното, касационната инстанция намира за необоснован извода на първоинстанционния съд за наличие на съществени процесуални нарушения при издаването на административния акт във връзка с установяването на сигурността на държавата по произход на жалбоподателката и неизлагането на надлежни мотиви в тази насока. Както вече бе казано, спорът не е относно фактите за наличието на въоръжен конфликт, а относно правото - дали този конфликт отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и налице ли е основание за непредоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, поради възможност за сигурно и достъпно разселване на молителката в границите на Украйна. Първоинстанционният съд, като не е отчел правилно спорните по делото факти и становището на страните, както и като не е съобразил обстоятелствената част на административния акт и данните от представената по делото справка вх. № МД-229/16.03.2016 г., е извел необоснован правен извод за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на решение № 3909/02.06.2016 г. на ДАБ, в частта му по приложението на чл. 9 от ЗУБ. С оглед изложеното, първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено като неправилно и спорът решен по същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК. Въз основа на представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, касационната инстанция намира за неправилен извода на ДАБ, че въоръженият конфликт в Донецка област не попада в обхвата на условията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 28.04.2004 г., дадено в решението на СЕС по дело С-285/12 г., съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В настоящия случай е безспорно, че на територията на Украйна и в частност на Донецка област са налице въоръжени сблъсъци (определени от ДАБ като "частични конфликти") между редовните въоръжени сили и въоръжени групи (неправителствени сили съгласно справка вх. № МД-229/16.03.2016 г). От тук следва и извода, че противно на становището на ДАБ, молбата за закрила на Е. Д. трябва да се разглежда при установен вътрешен въоръжен конфликт по см. на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Доколкото обаче, ДАБ се е позовал като основание за отказ от предоставяне на хуманитарен статут не само с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но и с действието на изключващата клауза на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, то с цел процесуална икономия не следва да бъдат обсъждани обстоятелствата свързани с установяването на реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на молителката като цивилно лице с оглед степента на насилие, следващо се от конфликта. Съдът намира, че тъй като молителката се намира в страната ни, респ. не е изложена на пряк риск от конфликта, и е налице позоваване от страна на органа на изключващата клауза на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, то въпросът за материалната законосъобразност на акта е достатъчно да бъде разгледана в тази посока. Установяването на условията за приложението на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ като краен резултат би направило безпредметно обсъждането на фактите, свързани с интензивността на конфликта и характера и проявите на насилието, следващо се от самия конфликт. В тази връзка, касационната инстанция приема, че съгласно приложеното по делото справка вх. № МД-229/16.03.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, административният орган е приел, че молителката има възможност за вътрешно разселване от размирната Донецка област към централната и западната част на страната. Този извод напълно следва да бъде кредитиран. Нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. По делото е безспорно, че централните и западните части на Украйна са под контрола на официалните власти. Видно от общия смисъл на справка вх. № МД-229/16.03.2016 г., официалните власти са изправени пред огромен по мащабите си вътрешен миграционен натиск (1,5 милиона вътрешно разселени лица), но като цяло успяват да обезпечат необходимата защита и да предоставят основна помощ на разселените лица. В тази връзка и като се отчете, че пътуването до незасегнатите от конфликтите части на Украйна, при начална точка страната ни, е сигурно и безопасно (няма основания да се приеме обратното), следва да се приеме, че възможността за установяването на молителката в Източна или З. У. не е свързано с реален риск да понесе тежки посегателства и може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тези части на държавата на произход. При тези съображения, касационната инстанция намира, че решение № 3909/02.06.2016 г. на ДАБ, в частта му, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Е. Д., гражданка на Украйна, е законосъобразно като краен резултат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,