Решение № 1040 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2009 г.

Решение № 1040 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ирена Добрева Петрунова-Дамянова, чрез процесуалния й представител - адв. Сава Гергинов, против Решение от 28.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1201/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III-"а" състав. Поддържат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска отмяната му. Ответникът Йордан Панайотов Тодоров не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - кмета на Столична община също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от настоящият касационен жалбоподател, против Заповед № РД-40-26/11.10.2005 г. на кмета на Столична община за отчуждаване на част от недвижим имот - пл. № 583а, кв. 8 по плана на гр. София, м. с. Панчарево, попадаща в трасе за разширение на улица при О. т. 213, с цел осигуряване на транспортен достъп до УПИ ХVIII-596, кв. 8, м. с. Панчарево. Жалбоподателят е поискал оспореният административен акт да бъде отменен изцяло и алтернативно - заповедта да бъде изменена по отношение на размера на определеното обезщетение, като то бъде съобразено с пазарната стойност на отчуждения имот. Съдът е отхвърлил жалбата и в двете й части, като неоснователна. Приел е, че оспорената заповед е издадена при действие на разпоредбата на чл. 209 ЗУТ (в ред. Д. в. бр. 65/2003 г.), съгласно която кметът на Общината е компетентен да издаде административен акт от вида на оспорения. За отчуждаване на процесната част от имота е бил приложим реда по цитираната разпоредба от ЗУТ, а не ЗДС и ЗОС, тъй като отчуждаването е за разширение на улица, съгласно предвижданията на влезлите в сила ЗРП и ЧИРП от 1987 г. и 1999 г., която улица е елемент от транспортната инфраструктура на СО, м. с. Панчарево. Поради това е приел, че заповедта е законосъобразна, вкл. и в частта за оценката на определеното парично обезщетение за отчуждените 9 кв. м., която е по пазарни цени, изготвена от лицензиран специалист, към датата на издаване на заповедта. Решението е правилно. От представените по делото доказателства е установено, че на основание влезлите в сила ПУП и ЧИРП, одобрени със Заповед № РД-50-09-507/21.10.1987 г. и Заповед № РД-09-452/21.12.1999 г. на кмета на район "Панчарево", процесните 9 кв. м. от имот пл. № 583а, кв. 8 по плана на гр. София, м. с. Панчарево, попадат в разширение на улица при О. т. 213. Релевантните за приложението на чл. 209 от ЗУТ предпоставки за принудително отчуждаване са: наличие на предвидено по влезлия в сила план мероприятие - разширение на улица, като част от транспортната инфраструктура на общината, което да засяга съответен поземлен имот и той да може да се ползува по предназначението си, което е имал, преди отчуждаването. В конкретния случай е налице влязъл в сила регулационен план на с. Панчарево от 1987 г., частично изменен през 1999 г., съгласно които 9 кв. м. от имота на касатора попадат в предвиденото по плана от 1999 г. мероприятие " разширение на улица при о. т. 213", с цел да се осигури транспортно обслужване на УПИ ХVIII-596, кв. 8. Мероприятието е за разширяване на съществуваща улица по плана на с. Панчарево, а не е за прокарване на нова улица. В останалата му част, имотът на касатора не се засяга и не променя предназначението си, поради което отчуждаването на тези 9 кв. м. попада под разпоредбата на чл. 209, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Ето защо зам. кмета на Столична община, на основание заповед за заместване от 03.10.2005 г., е имал правното основание и е бил компетентен да отчужди тази част от имот пл. № 583а, кв. 8 по плана на гр. София, с. Панчарево за предвиденото по плана разширение на улица при О. т. 213, по чл. 209 от ЗУТ. Като е направил идентични изводи, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и решението му се явява законосъобразно. То е такова и в частта на обжалваната оценка, която е изготвена от лицензиран специалист и е определена по пазарни цени към датата на издаване на заповедта, съгласно изискванията на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.). Доводите на жалбоподателя за несъответствие на оценката с действителните пазарни цени са останали недоказани, поради което съдът правилно ги е отхвърлил. Изложеното обуславя извода за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение