Решение № 11890 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15608/2018 г.

Решение № 11890 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15608/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Димов, [населено място], [адрес] срещу Решение № 1783 от 17.10.2018 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2671/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Димов срещу Заповед № 18-0282-000240 от 23.08.2018 г. на началника на група в Районно управление, гр. Карнобат, с която на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство" за срок от 365 дни.

Касационният жалбоподател – С. Димов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Съгласно чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) принудителната мярка се прилага с мотивирана заповед. По отношение на срока на мярката органът не е изложил мотиви. Макар да действа в условията на оперативна самостоятелност той е длъжен да изложи мотиви.

Съдът не е отчел, че в диспозитива на оспорената заповед е допусната неяснота – не е конкретизирано по отношение на което моторно превозно средство се прилага мярката. Счита превантивното действие на принудителната мярка в рамките на максималния срок за несъответно на целта на закона, която може да бъде постигната и за по-кратък срок.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед.

Ответникът по касационната жалба – началникът на група в Районно управление, гр. Карнобат, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 23.08.2018 г., около 21, 30 часа г-н Димов управлявал собственото си моторно превозно средство – мотоциклет, марка "Хонда", модел ПЦ 34", регистрационен [рег. номер на МПС], по бул. "Москва" в посока гр. Сливен, като контролните органи при проверка с техническо средство "Дрегер 7410" с фабричен №ARSМ 0094, установили концентрация на алкохол в кръвта 1, 73 на хиляда. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 908151 и на г-н Димов е издаден талон за медицинско изследване № 0000237. Иззети са свидетелството за управление на моторно превозно средство № 205044053, контролен талон № 3691443, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство и регистрационна табела.

1. На 23.08.2018 г., със Заповед № 18-0282-000240, началникът на група в Районно управление, гр. Карнобат, на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) прилага на г-н Димов принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство" за срок от една година.

1. На 23.08.2018 г., със Заповед № 18-0282-000239, началникът на група в Районно управление, гр. Карнобат, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП прилага на г-н Димово принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № 251 з-209 от 18.01.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, с която оправомощава длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата като под № 1. 6. са началниците на групи в районните управление и Заповед № 8121 в-952 от 20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи.

1. В хода на съдебното производство г-н Димов представя протокол от 11.09.2018 г. на Районен съд, гр. Карнобат, по наказателно общ характер дело № 346/2018 г., за одобряване от съда на споразумение, с което се признава за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс на 23.08.2018 г.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е материално законосъобразна. Съдът приема, че нарушението на водача е установено по надлежния ред с акт за установяване на административно нарушение, а принудителната мярка има самостоятелни правни последици и предназначение, поради което одобреното от съда споразумение по наказателното дело е неотносимо към предмета на делото.

Съдът приема, че размерът на мярката е мотивиран в констативната част на заповедта като мотиви са свързани с тежестта на извършеното нарушение, предвид количеството алкохол в кръвта на водача – 1, 73 на хиляда. Извършеното представлява престъпление и именно високата степен на концентрация на алкохол в кръвта обосновава високата степен на обществена опасност на деянието и максималния срок на мярката.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради наличието и на трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите, които излага в подкрепа на тези три порока, са относими само за порока противоречие с материалния закон на съдебното решение. Доводи в подкрепа на пороците съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за тези пороци, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 и 1 АПК съдът не дължи произнасяне, тъй като именно касаторът е този, който следва да посочи кои са допуснатите от съда процесуални нарушения, които счита, че нарушават правата му и кои са фактическите констатации на съда, които опорочават решението, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоките, които не са нормирани от закона.

Касаторът счита съдебното решение за неправилно, тъй като съдът не е установил неясния диспозитив на оспорената заповед - в него не е посочено по отношение на кое превозно средство се прилага мярката. Вярно е, че в диспозитива на заповедта не е посочена марката и модела на моторното превозно средство по отношение, на което се прилага мярката, но видно от мотивите на акта в тях точно е посочено кое е моторното превозно средство, какъв е регистрационният му номер, а в диспозитива на заповедта е посочено, че е иззета един брой регистрационна табела с номер [рег. номер МПС]. Регистрационният номер, съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП, е идентифициращ моторното превозно средство номер, поради което оставалите данни не са необходими. С оглед на горното доводът на касатора за неправилност на извода на съда е неоснователен.

Неоснователен е и довода му за немотивираност на оспорения акт относно срока на мярката. Първоинстанционният съд е изложил подробно мотиви за приетия от органа срок на мярката, които касационната инстанция счита за правилни. Касаторът не мотивира защо счита, че целта на мярката би била постигната и при друг срок, след като осъщественото от него е не административно нарушение, а престъпление.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд