Решение № 7098 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14584/2013 г.

Решение № 7098 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14584/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника му юрк. Димитров, против Решение № 5371 от 05.08.2013 г. постановено по адм. дело № 10 323/2012 г. от Административния съд София-град, с което е отменено, като незаконосъобразно, уведомително писмо изх. № 02-260-6500/10161 от 21.07.2012 г. на ИД на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Петра Нейкова Иванова, чрез пълномощника си адв. Тончева, оспорва касационната жалба и представя на съда Заповед № РД-20-803 от 14.03.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отменен отказа на ИД на ДФЗ по жалба на г-жа Иванова, която заповед е получена от нея след приключване на производството пред решаващия съд. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като вид пред вид доводите на страните и представените по делото доказателства, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от пълномощника на Петра Нейкова - адв. Ем. Тончева, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. 02-260-6500/10161 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на фонда, както и мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и храните да се произнесе по жалбата й срещу същото писмо с дата 23.08.2012 г. в законоустановения срок. С акта на административния орган е отказано финансово подпомагане по подадено заявление по СЕПП от Програма за развитие на селските райони (ПЗРСР) 2007-2013 г. с УИН 26/280511/84086 поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на допуснатите площи. Жалбоподателката възразява, че оспорваният индивидуален административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в него липсва изложение на фактическите и правни основания, при които посочените в писмото площи са определени като недопустими. Липсват и мотиви/ обяснения при какви проверки и защо са преценени като недопустими за подпомагане. Нещо повече, при проверка на място, извършена през 2010 г. е установено, че заявените от жалбоподателката площи са допустими за подпомагане и отговарят на изискванията на действащата нормативна уредба, а със заявлението си от 2011 г. за подпомагане са заявени същите площи без да е променен начина им на ползване. Съдът е приел така депозираната жалба за допустима и основателна. От анализа на писмените доказателства по делото и изслушаното заключение на основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, както и след обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания съдът е приел е, че при извършената административна проверка е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила поради това, че допустимия слой площи за подпомагане е бил променен след подаване на заявлението, за което жалбоподателката не е била надлежно уведомена, не й е дадена възможност да се запознае с материалите и евентуално да направи възражения, с което са нарушени принципите на чл. 7 и чл. 9 от АПК; чл. 35 и чл. 36 от същия кодекс. Административният орган не е изпълнил и задълженията си по чл. 26 и чл. 28 от същия кодекс. Процесното писмо е постановено без по несъмнен начин да са били изяснени релевантни обстоятелства. При така изложените констатации съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден при особено съществено нарушение на процесуалните правила, в несъответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция, преди приключване на устните състезания, бе представено заверено копие от Заповед № РД-20-803 от 14.05.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, с която, по жалба на Петра Иванова, е отменен отказа на ДФЗ-РА за изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ и схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони за кампания 2011 г. в частта относно парцел 66319-570-6-3, като жалбата е приета за основателна. Министърът е разпоредил при новото разглеждане на преписката и постановяване на ново решение да бъдат съобразени разпоредбите на Глава пета, раздел I от АПК и приложимите специални нормативни актове. Касационната жалба е неоснователна. Основното възражение на касатора е насочено срещу заключението на изготвената и приета в съдебното производство СТЕ, с която се опровергават официалните данни по досието. Доводът е неоснователен. Експертизата е изготвена и приета в съдебно заседание в присъствието на страните и не е оспорена. Ако представителя на касатора е считал, че са налице основанията на чл. 201 от ГПК е следвало да оспори заключението на СТЕ и да направи конкретни искания, което не е сторено. В изпълнение разпоредбата на чл. 202 от ГПК административният съд е обсъдил неоспореното заключение по изготвената и приета основна и допълнителна СТЕ заедно с всички доказателства. В подкрепа на изводите му са и изложените от министъра на земеделието и храните мотиви в отменителния му акт от 14.05.2013 г. Неоснователно е второто възражението на касатора. В случая по-голяма част от процесните площи са определени като попадащи в недопустим за подпомагане слой през кампания 2011 г. въз основа единствено на сателитни изображения за 2010 г. и съдът е приел, че няма безспорни доказателства, че тези данни са били актуални и през 2011 г. Площите е следвало да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорни доказателства, че към 2011 г. не са отговаряли на изискванията за подпомагане, съгласно разпоредбите на Регламент № 1122/2009 г. В тежест на издателя на административния акт е било да докаже твърдяните факти в оспореното писмо. Такива доказателства от страна на ДФЗ не са представени в производството. Останалата част от жалбата съдържа допълнение към мотивите, които административният орган е следвало да изложи в оспорвания административен акт и теоретично изложение на системата за проверка на декларирани площи, което няма характер на касационен довод, поради което и не подлежи на обсъждане. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение