Решение № 6716 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2020 г.

Решение № 6716 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по касационна жалба на Р. М. от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Д., срещу решение № 2092 от 16.04.2020 г., постановено по адм. дело № 13477/2018 г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18 – 8131 от 01.10.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София, с която по искане на В. П. от гр. София е допуснато изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. София, като са:

1. нанесени нови обекти ПИ идентификатор № 68134.503.5812 с площ 443 кв. м., Собственост на Е. М. и Р. М.; ПИ идентификатор № 68134.503.5813 с площ 1572 кв. м. – без данни за собственост; ПИ идентификатор № 68134.503.5821 с площ 893 кв. м. – без данни за собственост; ПИ идентификатор № 68134.503.5822 с площ 1120 кв. м., собственост на В. П..

1. променена е границата на ПИ идентификатор № 68134.503.1484 с площ 3209 кв. м. за второстепенна улица, собственост на СО – район "Сердика".

1. заличени са обекти ПИ с идентификатор № 68134.503.614 с площ 1592 кв. м., собственост на А. К.; ПИ идентификатор № 68134.503.615 с площ 909 кв. м., собственост на В. Т. и С. И.; ПИ идентификатор № 68134.503.830 с площ 1040 кв. м., собственост на В. П.; Пи идентификатор № 68134.503.1178 с площ 478 кв. м., собственост на Е. М. и Р. М..

В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил всички събрани в хода на производството доказателства, а избирателно се е позовал на част от тях. Посочва, че неправилно съдът е приел, че при издаване на заповедта не е допуснато нарушение на материалния закон и нарушения на административно производствените правила, досежно правото на участие в административното производство на жалбоподателя. Твърди и че съдът не е съобразил, че в резултат на оспорената заповед и допуснатото с нея изменение в КК, се препятства достъпа до неговия имот, който се осъществява от второстепенна улица – тупик ПИ идентификатор № 68134.503.1484. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски.

Ответникът - Началникът на СГКК – гр. София, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът В. П. с представен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Ответникът Е. М. и Столична община – район "Сердика" не се явяват и не изпращат представител в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба.

Ответникът Д. М. чрез назначения му особен представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Съдът е достигнал до този извод, позовавайки се на понятието за "непълнота и грешка" в КК по § 1, т. 16 в редакцията му от ДВ бр. 61/2015 г., преди последното изменение на тази разпоредба от ДВ бр. 57/2016 г., постановяваща, че непълноти и грешки "са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Приел е, че от доказателствата по делото, включително приетите СТЕ, е установено, че улицата – тупик е предвидена с основния регулационен план по заповед № РД – 09 – 86 от 02.06.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС, като тази улица е нанесена в КК със заповедта на одобряването й от 2011 г. като имот идентификатор № 68134.503.1484. Посочил е и че със заповед № РД – 09 – 128 от 27.08.2004 г. е одобрено изменение на регулационния план за УПИ XIV – 613, на който съсобственик е бил жалбоподателят, като по този изменение на регулационния план този имот е разделен на две УПИ № XIV – 613 с площ по графични данни 453 кв. м. и УПИ № XXIII – 613 с площ по графични данни 455 кв. м., който е именно сега имота собственост на жалбоподателя в производството пред АССГ, като 69 кв. м. от УПИ XIV – 613 са придадени по това изменение към УПИ Х – 69, а с 30 кв. м. е образувано удължение на улицата - тупик. Приел е, че по делото не са налице доказателства за уредени сметки по регулация, като е приел, че това е установено от отбелязване върху скица на стр. 111 от делото. Посочил е, че по одобрената със заповед от 2011 г. КК имот идентификатор № 68134.503.830 на заявителя в административното производство и заинтересована страна В. П. е нанесен с площ от 1040 кв. м. като границите на имота са нанесени съобразно действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД – 09 – 51 от 19.06.2002 г. При тези фактически установявания съдът е достигнал до извод за наличие на непълнота и грешка в кадастралния план, тъй като регулационния план, одобрен със заповед № РД – 09 – 128 от 27.08.2004 г., касаещ УПИ XIV - 613 не е бил приложен, тъй като не са били уредени сметките по регулация. Приел е и че в случая не е налице спор за материално право, тъй като това предполага пресичане на границите на съществуващи имоти при наличие на конкуриращи се документи за собственост, а с оспорената заповед се държи сметка и отразява състоянието на имотите съобразно титулите за собственост на страните в производството. Поради това е намерил заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването.

Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по следващите съображения.

С оспорената пред първата инстанция заповед е допуснато изменение в кадастралната карта не само досежно общата граница между имотите на заявителя в административното производство П. и жалбоподателя Р. М. с идентификатори по действащата КК № 68134.503.830 и № 68134.503.1178 и улицата – тупик идентификатор № 68134.503.1484, а е допуснато изменение на границите и към други имоти, на които е променена площта и съответно са заличени и са получили нови идентификатори, а именно заповедта касае и имоти идентификатори № 68134.503.614 и № 68134.503.615 по действащата кадастрална карта.

С оспореното решение съдът е отхвърлил оспорване досежно цялата заповед № 18 – 8131 от 01.10.2018 г. на Началника на СГКК – гр. София, като при постановяване на оспореното решение в съдебното производство не са конституирани и не са участвали като заинтересовани страни лица, имащи такова качество по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, а именно вписаните в кадастралния регистъра собственици на имоти идентификатори № 68134.503.614 и № 68134.503.615. Като е приел, че е оспорена цялата заповед и съответно не е конституирал в производството всички заинтересовани страни съдът е постановил оспореното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ето защо решението на АССГ следа да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд София – град, като при новото разглеждане съдът следва да конституира в производството всички заинтересовани страни.

При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение