Решение № 4629 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7974/2019 г.

Решение № 4629 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7974/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 227 от АПК. С решение № 615 от 19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 3313/2018 г., Административен съд - гр. Пловдив, първо отделение, 14-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Стейпи 2" ЕООД, ЕИК 200546916, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Дунав" № 42, ет. 7, ап. 20, против ревизионен акт № Р 16001616005608 – 091 – 001 от 17.03.2017 г. на ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 336/14.06.2017 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в общ размер на 31 104, ЗЗ лв. с прилежащи лихви 12 185, 42 лв., за отказан данъчен кредит в общ размер на 12, 43 лв. и прилежащи лихви 29, 46 лв.; както и за допълнително начислен корпоративен данък за 2010, 2012, 2013, 2014 и 2015 години съответно в размер на 50, 45 лв., 261, 02 лв., 239, 12 лв., 29, 00 лв., 39, 64 лв., с прилежащи лихви общо в размер на 125, 14 лв. и лихви за невнесени в срок дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г- в размер на 43, 16 лв. и изменен в частта, в която е коригирана декларираната данъчна загуба за 2011 г. от 4 647, 99 лв. на 7 647, 99 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП, сумата 3 713, 70 лв. юрисконсулско възнаграждение. С решение № 15271 от 12.11.2019 г., постановено по адм. д. № 7974/2019 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, отменил решение № 615 от 19.03.2019 г. на Административен съд – гр. Пловдив, първо отделение, 14-ти състав, постановено по адм. д. № 3313/2018 г. и е внесъл делото в открито съдебно заседание. При новото разглеждане на делото жалбоподателят "Стейпи 2" ЕООД, ЕИК 200546916, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Дунав" № 42, ет. 7, ап. 20, представлявано от управителя С. Ч. поддържа жалбата срещу ревизионен акт № Р - 16001616005608 – 091 – 001 от 17.03.2017 г. на ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 336/14.06.2017 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в общ размер на 31 104, ЗЗ лв. с прилежащи лихви 12 185, 42 лв., за отказан данъчен кредит в общ размер на 12, 43 лв. и прилежащи лихви 29, 46 лв.; както и за допълнително начислен корпоративен данък за 2010, 2012, 2013, 2014 и 2015 години съответно в размер на 50, 45 лв., 261, 02 лв., 239, 12 лв., 29, 00 лв., 39, 64 лв., с прилежащи лихви общо в размер на 125, 14 лв. и лихви за невнесени в срок дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 43, 16 лв. и изменен в частта, в която е коригирана декларираната данъчна загуба за 2011 г. от 4 647, 99 лв. на 7 647, 99 лв. Поддържа доводи, че нито в ревизионното, нито в съдебното производство по делото са събрани доказателства, които да установяват, че дружеството е получило стоките от процесните доставчици, съответно да е извършило реализация на тези стоки, поради което незаконосъобразно са му определени задължения за ДДС и корпоративен данък, съответно е коригиран данъчния му резултат. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира заплащане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Ответният по жалбата директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив чрез своя процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното: Както бе вече посочено, настоящето производство се развива по реда на чл. 227 АПК. В хода на ревизията е установено, че "Стейпи 2" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 03.02.2009 г., като за ревизираните периоди на 2010 г., 2012 г., 2013 г, 2014 г., 2015 г. И част от 2016 г. на негово име има издадени фактури за получени доставки на хранителни стоки, тютюневи изделия, перилни препарати и пр. от 39 бр. доставчици - "Чичо Чарли" ЕООД, "Вадис 2001" ООД, "Феникс Дистрибуторс" ООД, ЕТ "Каролин", "Сигнал-2" ООД, "БББ-Дистрибуция и логистика" ООД, "Далия Дринкс" ООД, ЕТ "Р. Комерс - Р. Юсеин", "Рожен 1" ООД, "Ирида Експрес" ООД, "Тимшел-1" ООД, "Грация-СК" ЕООД, "Табак Логистик груп Пловдив" ООД, "МОЛ 2" ЕООД, "Тета" ООД, "Соларис-999" ЕООД, "Деливъри Пловдив" АД, "Бор Чвор" ЕООД, "Елена-95" ООД, "Лозана 62" ЕООД, "Симид Агро" ЕООС, "Изидора Комерс" ЕООД, "Хайков" ЕООД, "Болкан Евъртайзинг" ООД, "Пролет" ЕООД, "Данон - Сердика" АД, "Кавен Орбико" ООД, "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, "Обединена млечна компания" АД, "Нова Трейд" ЕООД, "Д. Маджаров" ЕООД, ЕТ "Андип-92-А. Павлов - А. Павлова", "Сладко изкушение ЕООД, "Изидора" ЕООД, "Атик" ООД, "Бибъл Комерс", "Тотал Интерфууд" ООД, "Ведена" ООД и "Сити Табако" ООД ("Табако Трейд Пловдив" ООД), описани подробно в съставения ревизионен доклад / по същество ревизионния акт препраща към констатациите на доклада/, които фактури не са отразени в счетоводните регистри на дружеството. На база на събрани в хода на ревизията доказателства /извършени насрещни проверки на всички доставчици, дадени писмени обяснения от управители и други лица, имащи отношение към доставките/, органът по приходите е приел, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, поради които ревизията е проведена по особения ред. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като е прието, че не са осчетоводени 2 864 бр. фактури на обща стойност 148 038, 47 лв. / изключени са фактурите на доставчика "Соларис - 999" ЕООД, който не е представил доказателства, както и част от фактурите на "Метро – Кеш енд Кери" ЕООД, по които е прието, че става въпрос за закупени стоки за лична употреба/. Органът по приходите е приел още, че по въпросните фактури ревизираното дружество се явява получател по доставки, получените стоки по фактурите са реализирани, без да бъдат отчетени приходи, съответно без да бъдат начислени ДДС и корпоративен данък. Поради това с ревизиращите са начислили ДДС плюс лихви за забава, съответно корпоративен данък, а за 2012 г. са коригирали декларираната данъчна загуба. В хода на административното и съдебното производство задълженото лице прави възражение, че констатациите на ревизиращите органи за получени и укрити доставки са необосновани, тъй като не е установен факта на получаване на стоката – липсват приемо-предавателни протоколи, в по-голямата си част фактурите на доставчиците не съдържат подпис за получател, не са налице придружаващи транспортни документи – по същество аргументи, сходни на тези, с които в болшинството от случаите приходните органи отказват да признаят право на данъчен кредит. При първоначалното разглеждане на делото от административния съд са изложени мотиви, че в хода на ревизията е установен механизма на доставките – стоките са били получавани от търговеца, но фактурите не са били подписвани от управителя или лицата, които са ги получили в търговския обект, като по този начин са укривани приходи и т. н. Направените възражения на задълженото лице не са обсъдени от решаващия съд, поради което първоначално постановеното решение на Административен съд – гр. Пловдив по адм. д. № 2072/2017 г. е отменено от Върховния административен съд и делото върнато за ново разглеждане с даване на задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По силата на чл. 224 АПК тези указания са задължителни за първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото от административния съд така дадените указания отново не са изпълнени, поради което постановеното решение по адм. д. № 3313/2018 г. е отменено и спорът се разглежда в настоящето производство по реда на чл. 227 АПК. Предвид изложеното основният спорен въпрос по делото дали дружеството се явява получател на стоки по процесните фактури на гореописаните доставчици, разпоредил ли се е с тях в последствие, в резултат на което е реализирал приходи, водещи до възникване на задължение за начисляване на данък добавена стойност и корпоративен данък върху реализираната печалба. За да отговори на спорния въпрос, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По дефиниция, дадена в чл. 6 ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата следва да бъде тълкувана във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, коята норма дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Казано по друг начин, за да се приеме, че е настъпило данъчно събитие при доставка на стока, следва да е налице предаване и получаване на стоката. Предвид спецификата на търговската дейност /търговски обект, в който стоките се доставят на място от доставчиците/т. н. "разносна търговия" /, каквато дейност е осъществявана и от "Стейпи 2" ЕООД, в съдебната практика се е наложило разбирането, че при доставката на подобен род стоки/хранителни стоки, цигари, перилни препарати и прочее стоки, продавани в подобен род магазини/ доставката се счита извършена с подписването на фактурата от представител на получателя, като стоката се доставя на място в търговския обект. При тези доставки не се съставят някакви нарочни приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други доставни документи, като обичайно стоката се поръчва предния ден по телефона, доставя се с транспорт на доставчика, заплаща се на място на шофьора на транспортното средство или съответен дистрибутор, като се издава касов бон от мобилно устройство с фискален принтер. При този вид търговия /разносна търговия/, механизмът на доставките е опростен и с факта на подписване на фактурата от получателя се приема, че е възникнало данъчно събитие – доставка на стоки. В този смисъл е издадено и разяснение на изпълнителния директор на НАП - № 53 – 04 – 303/10.05.2016 г. за подобен род доставки. В съдебната практика се посочва още, че при този род търговска дейност само наличието на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на доставки на подобен род стоки не е достатъчно обстоятелство, за да бъде обоснован извод, че след като има издадени фактури на името на ревизираното лице, то същото се явява получател на стоките, предмет на доставка. В същото време следва да се държи сметка и на обстоятелство, че след като производството се развива по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, то в тежест на органа по приходите е да установи реалното получаване на стоката от задълженото лице, съответно реализиране на същата от последното, а при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК задълженото лице е това, което следва да обори тези констатации. Систематизирайки изложеното следва да се приеме, че за доказани като получени следва да се приемат само стоките, които са по фактури подписани от лицето или от негов търговски помощник. Вярно е, че подписът не е елемент от съдържанието на фактурата и не влияе на редовността й като счетоводен документ. Но в случая подписът се явява доказателствено средство за установяване на правно-релевантния факт на получаването на стоката по разпоредителната сделка, съответно за настъпването на данъчното събитие с произтичащите от това последици. Поначало задълженото лице оспорва факта на получаване на стоките по фактурите, както и обстоятелството, че същите носят негов подпис или на лица, които са получавали от негово име стоките в търговския обект. Видно от протокола на първото по делото съдебно заседание от 04.10.2017 г. по адм. д. № 2072/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, липсва изрично оспорване на представените с административната преписка доказателства, съответно липсва откриване на производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Поради това следва да бъде прието, че фактурите, в които има означение на получател и подпис удостоверяват реалното получаване на стоките по тях. В заключението на вещото лице Д. П., назначена в настоящето производство, което заключение като обективно и компетентно съдът възприема напълно, са посочени фактури по доставчици, които съдържат подпис за получател, съответно е определен размера на задълженията за ДДС и корпоративен данък за различните данъчни периоди. Към тези задължения следва да бъдат добавени и тези по доставките на "Вадис 2001" ООД в размер на 379, 10 лв. ДДС и съответни лихви за забава, за реалността на които доставки са налице надлежни доказателства, в това число подписани фактури от съпругата на управителя, пътни листове и обяснения на управителя на дружеството. Към задълженията следва да бъдат добавени и тези по доставките на "Метро кеш енд кери България" ЕООД в размер на 932, 96 лв. ДДС и съответни лихви за забава. Предвид спецификата на търговията на въпросния доставчик в съдебната практика се приема, че след като съответният търговец е подписал общите условия на "Метро" и е получил карта за извършване на покупки от търговската верига, за реалното извършване на доставката е без значение дали пазаруването е извършено лично от управителя или от лице, което притежава карта на приносител. В случая се презумира, че стоката се счита за предадена на купувача, тъй като фактурата се издава при получаване на стоката срещу заплащането й. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че оспорения ревизионен акт № Р- 16001616005608 – 091 – 001 от 17.03.2017 г. на ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 336/14.06.2017 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив, се явява законосъобразен в следните части: - определени задължения за ДДС в размер на 9 557, 26 лв. и съответните лихви за забава; корпоративен данък в размер на 102, 07 лв. главница и лихви за забава в размер на 37, 72 лв., отказано право на данъчен кредит в размер на 12, 43 лв. и лихви за забава в размер на 29, 46 лв. и лихви върху невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 43, 16 лв., в която част същият следва да бъде потвърден, а жалбата на "Стейпи 2" ЕООД, ЕИК 200546916, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата му част, или за разликата от 9 557, 26 лв. до 31 104, ЗЗ лв. определени задължения за ДДС и за лихвите от 3 524, 32 лв. до 12 185, 42 лв.; за корпоративен данък от 102, 07 лв. до 619, 23 лв. и за лихвите от 37, 72 лв. до 125, 14 лв., както и в частта в която е извършена корекция на декларираната данъчна загуба за 2011 г., оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Разноски. С представения на л. 63 от настоящето дело списък за разноски по чл. 80 ГПК, жалбоподателят "Стейпи 2" ЕООД претендира общо разноски за всички инстанции в размер на 15 051, 95 лв., в това число заплатени държавни такси за обжалване, депозит за вещо лице и адвокатски хонорари. Предвид направените възражения от процесуалния представител на Д"ОДОП"-гр. Пловдив по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на размера за адвокатските хонорари за процесуално представителство пред Върховния административен съд, претендираното адвокатско възнаграждение от общо 8 800 лв. следва да бъде редуцирано на 5 560, 71 лв., или в размер на 1 853, 57 лв. за всяка инстанция / производството по настоящето дело е за две инстанции/, определено при условията чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към претендирата сума от жалбоподателя следва да бъде добавена още сумата 500 лв. депозит за вещо лице при първоначалното разглеждане на делото. Върху уважената част от жалбата дружеството има право общо на разноски в размер на 8 599, 22 лв. Ответната страна има право на разноски /юрисконсулско възнаграждение/ общо в размер на 4 181, 31 лв., като за две от касационните инстанции същото е определено при условията на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид неявяването на процесуален представител по делото. Или по компенсация Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя общо разноски по делото за всички инстанции в размер на 4 417, 91 лв. Водим от горното и на осн. чл. 227, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,