Решение № 3882 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2024 г.

Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Х. А., чрез процесуален представител адв. С. Мехмед, против решение 851/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 193/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлено оспорването срещу решение 2153-08-92/07.05.2024 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Кърджали (ТП на НОИ Кърджали). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ Кърджали, чрез старши юрисконсулт З. Белева в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания акт. Представител на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Кърджали е било решение 2153-08-92/07.05.2024 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Кърджали, потвърждаващо разпореждане РП-03-08-01572047/01.04.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Кърджали. От фактическа страна съдът е установил, че с разпореждане РП-3-08-01542219/19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, на жалбоподателката е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за гледане на малко дете, за периода от 15.07.2020 г. до 12.03.2022 г., общо в размер на 14 159, 19 лева, от които главница в размер на 10851.44 лева и 3307.75 лева лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Към 01.04.2024 г. задължението на жалбоподателката е в размер на 10939.29 лева, от които 7480.58 лева главница, 3307.75 лева лихва и 150.96 лева допълнително начислена лихва до датата на разпореждане РП-3-08-01542219/19.02.2024 г. Същото разпореждане е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ Кърджали, като с решение 2153-08-68/01.04.2024 г., жалбата на Г. А. е била отхвърлена. Срещу решението на директора на ТП на НОИ Кърджали е била подадена жалба до Аминистративен съд Кърджали, който се произнесъл с решение 795/18.06.2024 г., постановено по адм.д. 144/2024 г., с което жалбата срещу решение 2153-08-68/01.04.2024 г., на директора на ТП на НОИ Кърджали е била отхвърлена. На 01.04.2024 г. е било издадено разпореждане РП-3-08-01572047/01.04.2024 г. на основание чл. 114, ал. 4 Кодекс за социалното осигуряване (КСО) от ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ Кърджали, с което е наредено да се прихване изискуемото вземане на Г. А. от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 КСО, за месец март 2024 г. в размер на 933 лева. Срещу разпореждане РП-3-08-01572047/01.04.2024 г. е била подадена жалба до директора на ТП на НОИ Кърджали, който се произнесъл с решение 2153-08-92/07.05.2024 г., с което отхвърлил жалбата на Г. А. като неоснователна. Решение 2153-08-92/07.05.2024 г. на директора е било обжалвано пред Административен съд - Кърджали. Първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Кърджали е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила и материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Текстът на чл. 114а, ал. 1 КСО в същата редакция изрично сочи, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки, освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Цитираната норма е специална по отношение на ДОПК и разрешава въпроса еднозначно. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. Ето защо в сегашната практика на Върховния административен съд е преодоляно разбирането, основано само на тълкуването на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО, без да се взема пред вид тази на чл. 114а КСО - виж решение 3636 от 30.03.2016 г. по адм. д. 8604/2015 г., решение 7092 от 14.06.2016 г. по адм. д. 10944/2015 г., решение 2837 от 8.03.2017 г. по адм. д. 3966/2016 г. на ВАС, VI отделение. Като е приел, че оспореният административен акт, с който се потвърждава разпореждане РП-3-08-01572047/01.04.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали, е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Кърджали е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение