Решение № 8394 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15024/2014 г.

Решение № 8394 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15024/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Местни данъци" при община Варна срещу решение № 2286 от 13.10.2014 г. на Административен съд-Варна, постановено по административно дело № 4318/2013 г., в частта в която е отменен частично Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-138/28.06.2013 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "Местни данъци" при община Варна, потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция "Местни данъци". С обжалваното решение съдът е отменил частично Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-138/28.06.2013 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "Местни данъци" при община Варна, потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна. Отмяната на АУЗД е както следва: за 2008 г. - за разликата над 27, 41 лева, както и за лихва върху задължението в размера над 16, 49 лева; за 2009 г. - за разликата над 27, 41 лева, както и за лихва върху задължението в размера над 12, 32 лева; за 2010 г. - за разликата над 27,41 лв., както и за лихва върху задължението в размера над 9, 14 лв.; за 2011 г. за разликата над 27,41 лв., както и за лихва върху задължението в размера над 5, 62 лв.; и за 2012 г. за разликата над 27,41 лв., както и за лихва върху задължението в размера над 2, 80 лв. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно съдът е отменил обжалвания акт поради недоказаност на престиране на услугата от страна на общината в частта за сметосъбиране и сметоизвозване, както и в частта за почистване за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване. При условията на евентуалност се иска отмяна на решението само в частта, в която е отменен Акта за установяване на задължения по декларация за такса битови отпадъци в частта за услугата поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване. Касационният жалбоподател счита, че таксата е дължима от собственика на имота по посочените два пункта. Ответникът по касационната жалба, Албена Николова Николова, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в посочената част. В останалата част, в която жалбата на Николова пред Административен съд Варна, е отхвърлена като неоснователна, решението е влязло в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд-Варна е установил фактическа обстановка, която като цяло се споделя от касационната инстанция. Страните не спорят, че Албена Николова Николова е съсобственик на следните имоти: - УПИ № XIII-410006 с площ от 2957 кв. м., при съсобственост 12/180 ид. ч., деклариран с декларация от 23.09.2009 г., за който при община Варна е открита данъчна партида № 4803210964047; - УПИ № V-300008 с площ от 16965 кв. м., при съсобственост 12/180 ид. ч., деклариран с декларация от 21.09.2006 г., за който при община Варна е открита данъчна партида № 4803210964028; -ПИ № 1182 с площ от 2163 кв. м., при съсобственост 12/180 ид. ч., деклариран с декларация от 23.07.2009 г., за който при община Варна е открита данъчна партида № 4803210964052; -ПИ № 1112 с площ от 2828 кв. м., при съсобственост 12/180 ид. ч., деклариран с декларация от 23.07.2009 г., за който при община Варна е открита данъчна партида № 4803210964053. С процесния Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-138/28.06.2013 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "Местни данъци" при община Варна, потвърден мълчаливо от Директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, на Албена Николава е начислена такса битови отпадъци за всеки от имотите по години, както и лихва за просрочие, изличена към 28.06.2013 г. В изпълнение на разпределената правилно от съда тежест на доказване, жалбоподателят представя доказателства за собственост върху имотите, доказателства във връзка с претенцията си за освобождаване от такса върху имота поради неползване на същия за целия период на облагане - 2008 г. -2012 г. Ответникът обаче, въпреки дадените указания от страна на съда, не представя по делото доказателства за престиране на услугата, за която претендира такса. Така, по делото не са представени като доказателства заповедите на кмета на община Варна, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, с които се определят границите на районите, в които през всеки от периодите община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Липсват доказателства за определяне честотата на сметоизвозване. Липсват доказателства за процедиране от страна на общината на подадените от Николова молби за освобождаване заплащане на таксите по години поради неползване на имота. В хода на съдебното производство съдът е указал на страните тежестта на доказване в процеса. Изрично с определение от 14.12.2013 г. при насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът е указал на ответника, че следва да попълни данъчната преписка. В открито съдебно заседание на 18.02.2014 г. и на 15.04.2014 г. съдът е указвал на ответника да представи доказателства по преписката. Въпреки това, ответникът не е ангажирал никакви доказателства за реалното престиране на услугата в двата й компонента, предмет на контрол в настоящото производство - сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота в териториите за обществено ползване. По делото дори липсва договорът, с който общината възлага извършването на услугите от страна на трети лице. Съдът по искане на жалбоподателя е назначил съдебна експертиза, която дала заключение, че по границите на всеки от имотите няма съдове за събиране на отпадъци. Вещото лице посочва фирма, която извършва сметоизвозване в района на имотите, както и съществуващи заповеди по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на кмета на общината, но такива писмени доказателства не са приложени по делото. Вещото лице прави анализ и на пътни листа, които не са индивидуализирани и приложени като доказателства по делото, като посочва, че информацията в тях е обща и не може да се направят конкретни изводи. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт за установяване на задължения по декларация в частта за такса битови отпадъци за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. за процесните имоти, дори и да е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен поради недоказана дължимост на таксата по пункт първи и втори. В тежест на органа е да докаже реалното престиране на услугата и в трите й компонента, което последният не е сторил. Тъй като не се доказва реално от страна на ответника предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е отменил обжалвания акт в частта относно таксата битови отпадъци за процесните имоти за всяка от годините по тези пунктове. Според касационната инстанция, изводът на съда за недоказана дължимост на таксата за първите два компонента е правилен. Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в трите й компонента /предмет на касационна проверка са само първите два от тях/. В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект и за имот. Съдът е длъжен в хода на производството да укаже на ответника с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, че последният носи тежестта да докаже реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имота, за който се определя таксата. Административен съд-Варна по конкретното дело е дал това указание. За доказване на факта, че имотът на жалбоподателя попада в район, в който услугата се предоставя от общината, ответникът трябва да представи заповед, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. В случая съдът се е позовал на качени на сайта на общината такива заповеди, без същите са приети като доказателства по делото. Активността по делото е била на жалбоподателя, който чрез доказателствени искания и средства е поел грижа да докаже, че имотите не попадат в райони, в които общината предоставя услугите. Тежестта на доказване в случая е на органа, а не на жалбоподателя /от друга страна подлежат на доказване положителните факти/. Последният е следвало да ангажира доказателства, че са определени по години надлежно границите на районите, в които община Варна ще организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Само по себе си обаче, дори представянето на тази заповед по делото, не доказва реалното извършване на услугата. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че улиците до имотите на жалбоподателя се обслужват от общината във връзка с предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. По делото липсва договор за възлагане на услугата от страна на общината /който също сам по себе си не доказва реално извършване на услугата/, както и доказателства за реалното й престиране /пътни листа, схеми за разположение на контейнери, график за сметоизвозване, план-сметки, решения на Общинския съвет за определяне на размера на таксата по пунктове и по години; контролни листа, приемно-предавателни протоколи и прочие/, поради което остава недоказан факта на предоставяне на услугата по първия й пункт. Изслушаната експертиза с поставената задача се явява недопустимо доказателствено средство, доколкото формулираната задача към експерта относно предоставянето на услугата е недопустима и не изисква специални знания, които съдът не притежава. Напротив, съдът е този, който следва да направи извод относно предоставяне или непредоставяне на услугата по всеки от компонентите въз основа на доказателства, представени от страните. Вещото лице няма компетентност да прави този извод по делото. Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Ето защо, законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци. Точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. В действителност, предоставянето на услугата по т. 2 не е обвързано и не зависи от предоставянето или съответно непредоставянето на услугата по т. 1. Но и тук, за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата /което се реализира със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ/, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. В тежест на ответника е да предостави доказателства, от които по надлежен ред да се установи извършване на услугата по втория компонент, което доказване в случая не е проведено. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че правилно административният съд е приел, че доказателствената тежест е на органа. Престирането на услугата в процесните два компонента е фактическо основание - един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. Като не е доказал реалното извършване на услугата в първите две части, органът недоказано претендира такса за тази услуга, както правилно е приел съдът и е отменил обжалвания акт в частта относно установената такса битови отпадъци за процесните имоти по тези пунктове, както и в частта за лихвата. За пълнота, касационната инстанция посочва, че в хода на процеса не са доказани и други релевантни за спора факти: Липсват доказателства за основата, върху която е определена таксата. Липсват надлежни доказателства за ставката наложена от органа върху основата. Съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, годишният размер на таксата се определя с решение на Общинският съвет. Основата, на която пропорционално се определя таксата е нормативно установен елемент на таксата и органът е длъжен да докаже на какво основава приетия от него размер. /Цитираните от съда решения на Общинския съвет не са приложени като доказателства по делото/. Освен решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата, със заповед на кмета на общината, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, се определят видовете услуги и границите на районите, в които те се предоставят. Решението на общинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за такса. Липсата на доказателства за всеки от елементите, релевантни за доказване на дължимостта, обосновава извод за недоказана дължимост. Тъй като съдът е дал указания на органа за разпределение на тежестта на доказване и за събиране на доказателства, недоказването на тези факти не е по вина на съда, а поради проявената процесуална пасивност на органа. Последният не е претендирал пред касационната инстанция и допуснати процесуални нарушения от страна на съда. Предвид така събраните по делото доказателства, не се доказва престиране на услугата от страна на общината за всеки от имотите по първите два компонента. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд-Варна в оспорваната част следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд