Решение № 14885 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16436/2011 г.

Решение № 14885 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16436/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Тодоров Барашки против решение № 29 от 12.10.2011 г. по адм. дело № 402/2011 г. на Административен съд - Враца, с което жалбата му против заповед рег. № 2013/15.06.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Враца за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите нарушения на формата на акта. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ОДМВР - Враца оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила, като се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Враца е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване формалните изисквания на закона. Заповедта е подписана от дисциплинарно наказващия орган и съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, като действията на Барашки са изяснени подробно по характер, време и място на извършване и в съпътстващите акта документи (справки, докладни и др.). Посочени са и нарушените норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на които описаното поведение на служителя противоречи. По същността си това са мотивите, обосноваващи взетото от дисциплинарния орган решение. Същите са подробни и интерпретират еднозначно поведението на служителя. Ето защо доводите на касатора, че не е посочено точно кои негови действия на кои от нормите на Етичния кодекс противоречат, са неоснователни. Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР - Враца (заповед № 1191/11.04.2011 г.), извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя от 12.04.2011 г. и от 03.06.2011 г. (последните са представени след като на Барашки е осигурена възможност да предостави допълнителни обяснения и възражения след запознаване със справката от приключилото дисциплинарно производство (покана, отбелязване върху справката). Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена след оценка на всички доказателства и отчитане на всички релевантни обстоятелства. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 05.11.2011 г., вечерта, жалбоподателят, държавен служител кат. Е - I степен, старши полицай ВПА в "Охрана на обществения ред", в група "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" АЕЦ - Козлодуй по допълнителен щат към щата на Областна дирекция на МВР - Враца, издърпал и пренесъл с автомобил до дома си в с. Михайлово, област Враца 36.40 м телефонен кабел. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7, т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да уважават закона, като дава личен пример за това. В случая действията на жалбоподателя по изтегляне и пренасяне на телефонен кабел, който не е негова собственост не са свързани с осъществяване на полицейските правомощия по опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и опазване на собствеността (чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 6 от ЗМВР), а напротив - насочени са към извършване на правонарушение и лично облагодетелстване. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция, като дава личен пример в тази насока. Действията на Барашки са основание да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани (статия в бр. 67/07.04.2011 г. на в. "Конкурент") и полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводът, че не са налице основания за реализиране дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като образуваното по случая досъдебно наказателно производството не е приключило, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за извършено престъпление. Освен това в случая Барашки е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално-етични правила и норми, а не за извършени закононарушения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на ОДМВР - Враца сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,