Решение № 6952 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2012 г.

Решение № 6952 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14533/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение № 2164/18.10.2012 г., постановено по адм. д. № 3023/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен РА № 161102806/18.08.2011 г., поправен с РА № 1127227 от 15.09.2011 г. за поправка на РА, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение № 1051 от 01.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът мотивирано поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Транспаранс ВФ" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Веселина Бончева Стоянова, чрез процесуалния си представител адв. Даскалова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен РА № 161102806/18.08.2011 г., поправен с РА № 1127227 от 15.09.2011 г. за поправка на РА, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение № 1051 от 01.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, досежно допълнително определения ДДС за внасяне в размер на 19 697.47 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС, както и досежно начислените лихви в размер на 3 546.11 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК, осъществено и завършило в съответствие с правилата му. В мотивите на обжалваното решение е описана подробно фактическата обстановка по спора, както и релевантните правни норми. По съществото на делото административният съд е приел, че в случая не е налице спор от фактическа страна, като основният спор е правен и се свежда до това дали е налице трансфер на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС- теза застъпена от приходната администрация, или са осъществени вътреобщностни доставки (ВОД), които попадат извън приложното поле на цитираната разпоредба, съобразно становището на ревизираното лице. За да отмени РА, съдът е приел, че са осъществени ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, като в мотивите на съдебното решение са разгледани последователно елементите на фактическия състав на посочената норма. Досежно следните изисквания: 1.доставчикът да е регистрирано лице по ЗДДС на територията на страната, 2. получателят да е регистрирано по ЗДДС лице за целите на ДДС в друга държава- членка, 3. предмет на доставката да са стоки, административният съд е констатирал, че проявлението им не е оспорено от органите по приходите. По- нататък в мотивите на съдебното решение е посочено, че са налице възмездни доставки- процесните стоки (алуминиева и ПВЦ дограма и щори, изработени в страната) са предмет на търговски покупко- продажби, сключени между "Транспаранс ВФ" ООД и съответните търговски дружества от страна - членка- Франция. Посочено е още, че търговската покупко продажба се извършва като купувачът отправи поръчка (такива поръчки са приложени по делото) до "Транспаранс ВФ" ООД, в която са посочени дата, наименование на артикула, версия на артикула, количество, цена за единица и обща стойност; съответно ревизираното лице възлага изготвянето на конкретно поръчаните стоки на "Никол-4" ЕООД, които се отправят до клиента във Франция. Така, според съда, всяка от процесните търговски покупко- продажби се сключва в момента, в който "Транспаранс ВФ" ООД приеме предложението на клиента за доставка на конкретни по вид и количество стоки срещу съответно определена цена. Сключването на сделката поражда насрещните задължения между страните, като в изпълнение на тях ревизираното дружество е осъществило транспорта на процесните стоки от територията на страната до Р Франция. В мотивите на обжалваното решение са изложени и подробни съображения за това, че в случая са налице и всички изискуеми документи за доказване на вътреобщностната доставка по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС. В заключение, въз основа на обсъдения писмен доказателствен материал и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, административният съд е приел, че са налице ВОД. Решението е неправилно. Фактическата обстановка по делото е установена правилно от първоинстанционния съд и накратко се свежда до следното: през ревизирания период 01.11.2009 г. - 31.05.2010 г. ревизираното лице е извършвало продажба на ПВЦ и алуминиева дограма и щори, както и дистанционни продажби на физически лица във Франция; дейността се е осъществявала като дружеството е набирало поръчки във Франция и е възлагало изработката на дограмата от "Никол 4" ЕООД; на 01.01.2010 г. дружеството е наело склад в гр. Лил, Франция, от който се извършват продажбите; в България то няма склад; готовите изделия след изработката им се транспортират директно до Франция; на купувачите се издават фактури и приемо- предавателни протоколи, като в тях като основание за неначисляване на ДДС е вписан чл. 53, ал. 1 ЗДДС; транспортът на стоките е за сметка на ревизираното дружество и се осъществява от "Русев Транс 1" ЕООД. Видно от представените от самото дружество договори за изработка с различни физически и юридически лица от Франция, в случая се касае за доставки на стоки, изработени съобразно предварително подадена от клиента заявка по негови параметри и съгласно условията на сключения между страните договор за изработка. Ревизираното лице продава ПВЦ и алуминиева дограма и щори, чиято изработка е възложило на друго българско дружество. След изработването на всяко от изделията, собствеността върху него се прехвърля на възложителя, като вещта се транспортира до територията на Р Франция. Процесните договори за изработка са облигационни юридически факти и с вещно-правни последици-прехвърляне на правото на собственост върху изработеното произведение. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Конвенция на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки. Като норма на международен договор, на основание на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, ратифициран от страната ни, тази разпоредба е част от вътрешното право и има приоритет пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат. Съгласно посочения текст, договорите за доставка на стоки, които предстоят да бъдат изработени или произведени, се считат за продажби, освен ако страната, която ги поръчва, се задължава да достави съществена част от материалите, необходими за изработката на произведенията. В случая несъмнено не са налице предпоставките на визираното изключение от общото правило, регламентирано в цитираната норма. Изложеното налага извода, че с оглед приложените по делото писмени доказателства не може да се приеме наличието на вътреобщностни доставки. И това е така, тъй като съгласно легалното определение на това понятие, същото представлява фактическо движение на стоки, собственост на дружеството- доставчик до данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Процесната стока към момента на транспортирането й, а и изобщо след изработването й от "Никол 4" ЕООД е собственост на съответните френски физически или юридически лица. Предвид това, неправилен е изводът на Административен съд- Пловдив, че в настоящия случай са налице вътреобщностни доставки, тъй като не е налице едно от условията, за да е налице ВОД. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че обосновано въз основа на установената фактическа обстановка е прието от органите по приходите, че дружеството извършва трансфер на стоки за целите на своята икономическа дейност за своя сметка от територията на страната до територията на друга държава- членка (Франция). Доколкото "Транспаранс ВФ" ООД не е регистрирано за целите на ДДС на територията на тази държава, това движение на стоки, по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 17, ал. 2 от с. з., е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната, по отношение на която е приложима ставка на данъка 20 %, доколкото се касае за облагаеми доставки. Основателно касаторът поддържа, че направените изводи в рамките на ревизионното производство не се променят от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. Необосновано Пловдивският административен съд е кредитирал заключените като кореспондиращо със събраните писмени доказателства. Срещу относимостта на заключението към релевантните за спора обстоятелства, от страна на пълномощника на ответника са противопоставени възражения по същество, които неправилно не са възприети като основателни. При отговорите на поставените му задачи вещото лице е съобразило като данъчна основа за облагане себестойността на придобитата стока. Следва да бъде споделен довода на касатора, че за себестойност се говори, когато стоката е собствено производство, а в настоящия случай стоките са придобити от друго лице ("Никол 4" ЕООД), а както и самия експерт е посочил при разпита му в съдебно заседание, това не е цената по процесните фактури. Във връзка с изложеното е и разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според която данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса. Предвид това, законосъобразно органите по приходите са начислили ДДС в общ размер 20 578.59 лв., като са определили данъчната основа съгласно нормата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС и са приели за данъчна основа цената, платена от клиентите, съгласно представените приемо- предавателни протоколи, тъй като същата не е по- ниска от цената на придобиване. За закъснението при начисляване на данъка законосъобразно са определени и лихви в размер на 3 546.11 лв. Като е достигнал до противоположен извод и е отменил процесния РА, приемайки, че в настоящия случай са налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, а не трансфер на стоки, регламентиран в чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Транспаранс ВФ" ООД срещу РА № 161102806/18.08.2011 г., поправен с РА № 1127227 от 15.09.2011 г. за поправка на РА, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение № 1051 от 01.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта му за разноските. На ответната дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно обжалваемия интерес и чл. 161 ДОПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 914.87 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение