Решение № 5363 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2016 г.

Решение № 5363 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Туин-В" ЕООД, представлявано от Г. В. И. и на "В. Ф." ООД, представлявано от управителя Г. В. И. срещу решение № 5528 от 05.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1093/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният архитект на Столична община, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Ответникът - Медицински университет - С., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. След като по повод подадената в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК касационна жалба, служебно провери валидността и допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд, второ отделение го намира за недопустимо. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "Туин-В" ЕООД и присъединилото се в хода на производството "В. Ф." ООД срещу схема за организация на движението на територията на Медицински университет - Факултет за дентална медицина (ФДМ), УПИ II, кв. 387, м. "Бул. България", район Триадица, Столична община, одобрена от главния архитект на Столична община на 22.04.2014 г. Съдът е приел, че одобрената схема за организация на движението е съобразена с предназначението на УПИ, което в настоящия случай е за общественообслужващи нужди, а не за складови или транспортни функции, каквито са били основните оплаквания в жалбата на дружествата до съда. Поради това е отхвърлил като неоснователна подадената от "Туин-В" ЕООД и "В. Ф." ООД жалба, като е осъдил двете дружества да заплатят на ответните страни юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство. Така постановеното решение е недопустимо. Производството пред административния орган е започнало с подаденото от д-р В. М., в качеството му на ректор на Медицински университет - С., заявление рег. № АХ-70-00-639/12.11.2014 г. до главния архитект на Столична община с искане за одобряване на архитектурно-дизайнерски и инженерни проекти за преместваеми обекти и издаване на разрешение за поставяне. Към заявлението е посочено, че се прилага и схема за преместваемите обекти в имота. С писмо № 21/10 от 24.07.2014 г. от областния управител на област С., изпратено до Медицински университет - С., е дадено съгласие да бъде одобрен представения цялостен общ план за организация на движението в терена, обслужващ ФДМ. На 22.12.2014 г. главният архитект е издал искания документ и схемата за организация на движението на територията на Медицински университет е била одобрена с тази дата. При тези данни изводът на административния съд, че в случая е налице подлежащ на оспорване по реда на чл. 179 и сл. от АПК административен акт, е неправилен. От самото съдържание на оспорения документ и подадената срещу него жалба е видно, че схемата за организация на движението, въпреки че е одобрена от главния архитект, не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, тъй като верността или неверността на удостоверените в този удостоверителен документ факти, не представляват властническо волеизявление на административния орган. С него не се създават права или задължения, както и не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Отделно от изложеното, няма законова разпоредба в Закона за устройство на територията или в друг нормативен акт, която да установява правомощия за издаване на такъв акт, както и основания и ред за това (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ). С оглед горното и предвид обстоятелството, че по характера си, оспорената схема на главния архитект на Столична община не представлява административен акт по смисъла на АПК, тя не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо и жалбата срещу нея е била недопустима. Като я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба на основание чл. 159, т. 1 от АПК ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,