Решение № 2871 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2012 г.

Решение № 2871 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Веселинов Петков от гр. Русе, против Решение № 69/26.09.2012 г., постановено по адм. дело № 111/2012 г., по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1092/20.03.2012 г., за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до отпадане на основанието", издадена от Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Търговище. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Търговище, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите в жалбата, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Търговище е отхвърлил жалбата на Румен Веселинов Петков против Заповед № 1092/20.03.2012 г., за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до отпадане на основанието", издадена от Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Търговище. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б."а" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения може да бъде наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до отпадане на основанието" на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологически изисквания. Установено е, че на 18.07.2011 г. Румен Веселинов Петков е изпаднал в състояние, в следствие на медикаментозно лечение, което не отговаря на медицинските изисквания за управление на МПС. Съдът е приел, че са били налице предпоставките за издаване на оспорената заповед, която е съобразена с нормативната уредба. Решението е правилно. С оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка на касационния жалбоподател по чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП. От доказателствата по делото, включително и СМЕ е установено наличието на фактическото основание на заповедта за прилагане на ПАМ, на посоченото правно основание. На 18.07.2011 г. при управление на МПС жалбоподателят е изпаднал в състояние, което не отговаря на медицинските изисквания. Настъпилото влошаване на здравословното състояние, нарушен глюкозен толеранс, за което са му изписвани лекарства, е можело да доведе и вече е довело до нарушаване безопасността на движението предизвиквайки пътно транспортно произшествие. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП посочената ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се прилага до отпадане на основанието за това. При наличните фактически основания, за компетентния орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП възниква основанието за издаване на заповед за прилагане на тази ПАМ. Правилно е прието от съда, че не са налице основанията по чл. 146 за отмяна на заповедта. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Търговище съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение