Решение № 2079 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2744/2015 г.

Решение № 2079 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2744/2015 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мирослав Антонов Начев от гр. Хасково срещу Решение № 633 от 16.01.2015 г. по адм. дело № 687/2014 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-260-6500/12983 от 14.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ ДФЗ/, с което е обективирано намаление за финансово подпомагане в размер на 1796,17 лева. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че заключението на в. л. по СТЕ не изяснява спорните по делото факти, а възприема констатираното от административния орган, както и че в процесния случай уведомителното писмо е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на ясни фактически основания. Поддържа, че Административен съд /АС/ Хасково не е изложил подробни мотиви по спорния предмет и е постановил неправилен съдебен акт. Иска се отмяната на решението със законните последици. Претендират се направените разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Трето отделение на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Хасково е образувано по жалба на " Мирослав Антонов Начев от гр. Хасково срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-260-6500/12983 от 14.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ ДФЗ/ в частта му, с която са извършени намаления в плащанията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) със сумата в размер на 908,83 лева и по Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ със сумата от 887,34 лева по заявление за подпомагане УИН 26/050413/07964 от 22.03.2013 г. за кампания 2013 г. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от материалнокомпетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания, поради което бил и надлежно мотивиран. Според съда в оспореното УП са посочени декларираните от кандидата площи. В двете таблици (по СЕПП и НР1) в колона 6 е посочена площта, изчислена по чл. 2, ал. 23 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, а в колона 7 - разликата между декларираната и установената плащ. Изчислена е разликата между тях на БЗС/парцел и процента наддекларирана площ. Разликата между декларираната и установената площ на БЗС за СЕПП е 0.86 ха и по НР1 е 1.14 ха, като за СЕПП е налице 3,25% наддекларирана площ, а за НР1 - 4,35 %. При това положение според съда правилно с уведомителното писмо е прието наличието на основание за намаляване на исканата помощ по правилата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. и санкционираната площ се определяла като равна на удвоения размер на наддекларираната. От данните по делото се установява, че от декларираните от оспорващия за кампания 2013 г. за подпомагане по СЕПП и НР1 площи са констатирани като недопустими, поради това, че попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". На подаденото заявление е извършена административна проверка посредством ИСАК чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели. По делото липсват доказателства за извършена проверка на място на заявените за подпомагане площи и такава не е извършена. Освен това изрично съдът е приел, че в уведомителното писмо застъпването относно два имота е изцяло решено в полза на заявителя. Съобразно писмените доказателства и приетото без оспорване заключение по СТЕ съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспореното УП, като е установил, че сумите, с които са намалени плащанията по СЕППи НР1 са правилно определени от административния орган. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неспазена форма на административния акт. Видно от съдържанието на оспореното УП, в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му. В табличен вид за всяка от мерките, по които касаторът е кандидатствал за подпомагане, са описани площите на парцелите след разрешаване на застъпванията, площите на парцелите след извършването на административна проверка, установените площи, както и разликата между декларираната и установената площ. Видно от първата таблица в колона 3 няма разминаване между площта на декларираните парцели и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи, което означава, че действително органът е разрешил застъпването в полза на оспорващия. В колона 5 са посочени площите на парцелите след извършени административни проверки от органа и е установено разминаване с декларираната площ / разликата е посочена в колона 7/. Като правни основания по СЕПП са посочени нормите на чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, като е отразено, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. Относно НР 1в таблица 2 в колона 3 няма разминаване между площта на декларираните парцели и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи. В колона 5 са посочени площите на парцелите след извършени административни проверки от органа и е установено разминаване с декларираната площ / разликата е посочена в колона 7/. Относно НР1 е посочено като основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и е мотивирано, че в случая кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" - 2013 г. Следователно, в оспореното УП са обективирани основанията, поради които са намалени плащанията, а от своя страна това позволява да бъде упражнено правото на защита на касатора, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното УП. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното УП са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Освен това установеното от административния орган изцяло се потвърждава от констатациите на изслушаната по делото СТЕ, която като неоспорена от страните е била кредитирана изцяло от съда. Неоснователно е възражението, че в случая е следвало да се приложи чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ за провеждане на друга подходяща административна процедура, включително и проверка на място при констатиране на нередности. Такава проверка не е задължителна, а Разплащателната агенция е длъжна да я извърши на 5% от земеделските производители, кандидатстващи за подпомагане. Възраженията относно специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. също са неоснователни. Същият е одобрен със заповеди № РД-09-840 от 02.12.2013 г. и № РД- 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Видно от мотивната част на УП изрично е посочено, че с писмо № 94-3290 от 24.06.2014 г. на МЗХ оспорващият е бил уведомен за резултата, касаещ парцелите, фигуриращи в негово възражение относно процедурата по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" - 2013 г. При това положение заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила и жалбоподателят е обвързан от констатациите в нея относно площите, попадащи извън слоя, така както са отразени в уведомителното писмо. Във връзка с доводите за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК следва да се отбележи, че административният орган е спазил предвидената в специалния закон процедура. Към преписката са приложени всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното УП. Същите са приобщени към преписката и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. В допълнение следва да се посочи, че установеното от административния орган относно наддекларирани площи по СЕПП и по НР1 изцяло се подкрепя от заключението на в. л. по СТЕ, което не е оспорено от страните. Жалбоподателят не е искал изслушване на допълнителна експертиза, въпреки че е изложил твърдения в писмен вид за непълнотата на представеното заключение. От констатациите на в. л. се установява и правилно изчисление на сумите, с които следва да се намали поисканото от лицето финансовото подпомагане по СЕПП и по НР1. По изложените съображения решението на Административен къс Хасково като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,