Решение № 12399 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2014 г.

Решение № 12399 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника юрисконсулт Ася Антонова, против решение № 5405/17.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1667/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № ООп-ИУМПС-08-00 от 21.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението на "Еко мобиле" ЕАД, гр. София с вх. № УО-248 от 28.06.2013 г. съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - "Еко мобиле" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Мирослав Дилянов Калчев, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от пълномощника адв. Димитър Вълчанов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, пето отделение, е отменено решение № ООп-ИУМПС-08-00 от 21.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението на "Еко мобиле" ЕАД, гр. София с вх. № УО-248 от 28.06.2013 г. съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 81, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и че с допълнително представените от "Еко мобиле" ЕАД договори с "Феникс инверс" ЕООД, "Елинорд-металс" ЕООД, "Ивонс метал" ЕООД и "Еко Енергия 2008" ООД организацията е изпълнила задължението си да гарантира възможността да оползотворява всички видове отпадъци, получени при разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), включително третиране на стъкло и цветни метали. Изложил е съображения, че представената от дружеството - заявител програма съгласно чл. 53, ал. 1 ЗУО била съставена в съответствие с изискванията на чл. 12 от НИУМПС, като съдържала предвидените в чл. 12, ал. 1, т. 2 - т. 9 планове и мерки. В раздел IV от програмата бил представен предварителен финансов разчет на системата за събиране, повторно използване, оползотворяване и рециклиране на ИУМПС, допълнен с данните от приложение № 1. В тази връзка съдът е изложил, че с това било изпълнено и изискването на чл. 12, ал. 1, т. 1 от наредбата. Приел е, че отразените в отказа на административния орган съображения за "неправомерно финансово натоварване на лицата, които пускат на пазара МПС и са сключили договори с дружеството" и за липсата на гаранция за възвръщаемост на инвестициите, не би могло да обосноват противоречие на програмата с изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 1 от наредбата и да мотивират отказа да издаде исканото разрешение. Посочил е също, че след като разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от НИУМПС предвиждала целите по оползотворяване да се постигат поетапно в сроковете по § 4 от ПЗР на наредбата, като от 1 януари до 31 декември 2013 г. се предвиждало ниво на повторна употреба и оползотворяване - не по-ниско от 93 на сто от теглото на всяко ИУМПС, прието по чл. 8, ал. 1; ниво на повторна употреба и рециклиране - не по-ниско от 84 на сто от теглото на всяко ИУМПС, прието по чл. 8, ал. 1, като целите по чл. 8, ал. 2 се постигат не по-късно от 1 януари 2015 г., не били налице основания при преценка за основателността на искането за издаване на разрешение органът да изисква доказателства за оползотворяване 100% от теглото на излезлите от употреба моторни превозни средства. Настоящият петчленен състав счита, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че със заявление № УО-248/28.06.2013 г. "Еко мобиле" ЕАД, гр. София е направил искане до министъра на околната среда и водите за издаване на разрешение за дейност като организация за оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. След проверка на представените документи министърът е изпратил искане за отстраняване на нередовности и предоставяне на допълнителна информация. Констатирани са неточности като: противоречие на текст от програмата с изискванията на НИУМПС (т. 7); липса на уточнение, че дейността на дружеството може да се осъществява само след издаване на документ по чл. 35 от ЗУО (т. 3); противоречие между записаното в програмата, че организацията няма да инвестира собствени средства в изграждането на площадки за събиране и съхранение на ИУМПС, а ще извършва дейността чрез подизпълнители, а разходите за реконструкцията и оборудването на съществуващи площадки за събиране и центрове за разкомплектоване ще бъдат поети от дружеството, но първоначалните инвестиции ще са за сметка на операторите с информацията за разходите за дейността в приложение № 1 (т. 8 от указанията). Освен това органът констатира нередовности на представените договори с подизпълнители, като: липса на точно и ясно конкретизиране на дейностите с ИУМПС, както и цитиране на дефиниции, които не са в съответствие с тези в НИУМПС; липса на договори за всички потоци отпадъци, образувани при разкомплектоването на ИУМПС (раздел II от указанията). С писмо вх. № УО-248/26.07.2013 г. дружеството е представило коригирана програма съгласно указанията, като е отстранило част от неточностите и пропуските. Представило е и договори с дружества, притежаващи разрешения по чл. 35 ЗУО, за извършване на дейности по третиране на отпадъци на различни площадки, съответно с "Феникс инверс" ЕООД, гр. Ловеч, с "Елинорд - металс" ЕООД, с. Говедаре, община Пазарджик и с "Ивонс метал" ЕООД, гр. Димитровград и договор от 24.07.2013 г. с "Еко енергия 2008" ООД, гр. Смолян). След извършената проверка административният орган е приел, че заявителят не е изпълнил дадените му указания като не е отстранил нередовностите, не е гарантирал възможността за оползотворява всички видове отпадъци, получени при разкомплектоването на ИУМПС, поради което му е отказал издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на ИУМПС. Тричленният състав е отменил постановения отказ, като е приел, че от съдържанието на цитираните договори с юридически лица, притежаващи разрешения по чл. 35 ЗУО, се налагал извод за изпълнение изискванията на чл. 81, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗУО - представените договори установявали изпълнението на дейността по оползотворяване на отпадъци, включително на тези от стъкло и цветни метали. Настоящият състав не възприема изложените доводи. Съгласно клаузите на цитираните договори и приложените към тях решения дружествата-подизпълнители имат право да извършват дейности по оползотворяване на отпадъци с код R12 и код R13. Предметът на дейностите по оползотворяване е регламентиран в приложение № 2 на ЗУО, както следва: - дейност с код R12 "Размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 11. Дейност с код R13 "Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1 - R12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им". Съгласно § 21 от закона, дейностите R12 и R13 от приложение № 2, както и предаването за подготовка за оползотворяване не се отчитат за изпълнение на целите за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1. Това изискване на закона не е съобразено от тричленния състав. Отделно от това, съдът в случая не е обсъдил какви дейности се включват в останалите дейности по оползотворяване с код R: от R1 до R11 и дали подизпълнителите имат право да извършват тези дейности. Няма яснота и относно конкретните дейности, които ще се извършват, които също следва да са изрично предвидени в договорите. Така например за обезвреждане /с код D/ в ЗУО има посочени 15 възможни кода Приложение № 1 към § 1, т. 11 от ДР на ЗУО, за оползотворяване /с код R/ има посочени 13 възможни кода различни дейности: Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО. За останалите дейности по третиране и транспортиране на отпадъци също има предвидени отделно обособени кодове (Т, ПрТ, ВрС и др.). Посочването на съответните кодове за отпадъците и видовете дейности е изрично условие /чл. 8 ЗУО/ за приемането и последващите дейности по третирането на опасните отпадъци (и изобщо на каквито и да е отпадъци), като следва да има и сключен от притежателите на отпадъците писмен договор с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно Наредба № 3 за класификация на отпадъците. Необходимо е да се знаят кодовете както за отпадъците, така и за видовете дейности по третиране, за да се установи какви точно са разрешените дейности, които могат да извършват дружествата. Всяко разрешително на подизпълнител се издава за строго определена площадка и за строго определени кодове отпадъци, то не е общо. В разрешителното подробно са описани кодовете на отпадъците, както и кодовете на дейностите, с които тези отпадъци могат да се третират от съответния притежател на разрешителното/площадката. Това е необходимо, за да се установи дали приложените договори на конкретните подизпълнители с предмет извършване на дейности с код R12 и R13 могат да се приемат за договори с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците, в т. ч. подготовка за оползотворяване, чрез които се осигурява изпълнението на задълженията на членовете на организацията по оползотворяване. При оползотворяването на всички видове отпадъци се отделят стъкло, черни и цветни метали, и със сигурност площадката, на която се извършва третирането, трябва да отговаря на изискванията на ЗУО за дейности с отпадъци от черни и цветни метали и подизпълнителят се налага да го докаже с надлежен документ. При това положение, тричленният състав е следвало да отговори на въпроса как ще се третира отпадъкът от разкомплектоването на ИУМПС стъкло, черни и цветни метали. За отговорите на тези въпроси се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и затова на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 АПК, тричленният състав е следвало да назначи извършването на съдебно-икономическа експертиза от вещо лице с познания в обсъжданата област, което да даде заключение по посочените въпроси като извърши необходимите справки. Въпреки че страните по делото не са направили искане за назначаване на експертиза, тричленният състав е бил длъжен да назначи изслушването на такава предвид задължението си да провери изцяло съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон /чл. 146 АПК/, както и с оглед предоставеното му по чл. 171, ал. 2 АПК правомощие да назначи експертиза и без да има направено искане за това от страните. Като не е изпълнил това задължение съдът е постановил обжалваното решение с непълни мотиви, при което е допуснал съществено процесуално нарушение. То налага връщане на делото за ново разглеждане, за изясняване на фактическа обстановка по спора. При новото разглеждане, съдът следва да установи релевантните факти и относно допускането на участие в системата на трети лица, и дали подизпълнителите на организацията по оползотворяване могат да изпълняват договорните си отношения с нея чрез трети лица. Този въпрос следва да получи разрешение от първата съдебна инстанция, тъй като рефлектира и върху законосъобразността на оспорения административен акт. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че в настоящото производство е изчерпана възможността за събиране на доказателства относно фактите, както и за анализирането им от касационния съдебен състав, което не следва да се осъществява вместо първоинстанционния съд, тъй като страните в процеса биха били лишени от една съдебна инстанция по съществото на спора относно правнорелевантните факти. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Поради това, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила и за решаването на делото не е достатъчно събирането на писмени доказателства, съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдените посочените по-горе релевантни въпроси, както и да бъде назначена експертиза със съответно формулирана задача. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство, като въпросът за възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия