Решение № 5703 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 269/2012 г.

Решение № 5703 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 269/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 9б, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), ред. ДВ, бр. 30/2006 г. Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Хасково, представлявана от директора Петьо Николов Петров, срещу решение № 662 от 17.11.2011 г., постановено по административно дело № 516 от 2011 г. на Административния съд - Хасково. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 77 от 14.04.2011 г., издаден от главен инспектор в отдел "Приходи" при община Димитровград и е осъдил ОД на МВР - Хасково да заплати на община Димитровград разноски по делото в размер на 200 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, с атакувания АУЗД се определяло само общ размер на задължение по чл. 9б ЗМДТ без разграничение по отделните видове услуги, извършвани на територията на общината, което водело до извод, че формирането на общия размер ТБО било извършено незаконосъобразно. Твърди, че при издаването на АУЗД е допуснато нарушение на специалните разпоредби по ЗМДТ и ДОПК, предвид неизпълнението на задължението по чл. 107, ал. 3 ДОПК за уведомяване на лицето за конкретния размер на задължението за такса битови отпадъци. Излага съображения, че процесуалното нарушение на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ било съществено, защото сочи на липса на правно основание на издаване на акта, което води неизменно и до материална му незаконосъобразност. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУЗД. Ответникът по касация - началник отдел "Приходи" към община Димитровград - не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорения от ОД на МВР - гр. Хасково, АУЗД № 77 от 14.04.2011 г., издаден от главен инспектор в отдел "Приходи" при община Димитровград, с който е установено задължение по чл. 9б ЗМДТ за такса битови отпадъци за 2010 г. в размер общо на 24,73 лева - главница и лихви в размер на 1,69 лв., изчислени към 14.04.2011 г., по подадена от задълженото лице данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № Ж 1173 от 24.06.2009 г. за деклариран жилищен имот. При оспорването му по административен ред процесният АУЗД е бил потвърден с решение № 543 от 8.06.2011 г. на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград. С диспозитива на решението органът е изменил частично АУЗД, като е допълнил същия с посочване на недвижимия имот, за който се отнася задължението и е конкретизирал посоченото в него правно основание на чл. 69, ал. 1 ЗМДТ във връзка с чл. 18, ал. 1 Наредба № 10 за администриране на местните такси и цени на услуги на Общинския съвет - гр. Димитровград. С обжалваното решение Хасковският административен съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен административен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и е мотивиран от правна, и фактическа страна. Според съда задължението за ТБО не ставало изискуемо от датата на уведомяването по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, респ. по чл. 107, ал. 3., изр. първо от ДОПК и липсата на уведомяване не се отразявала върху изискуемостта на задължението за ТБО, тъй като както дължимостта му, така и сроковете за внасянето му, и задълженият субект са установени по закон. На базата на всичко изложено решаващият състав е приел, че таксата е дължима и размерът й е правилно определен съобразно действащите нормативни разпоредби, поради което атакуваният АУЗД се явявал законосъобразен административен акт. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата срещу установеното задължение за такса битови отпадъци. Решението на Административния съд - Хасково, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. За установено от фактическа страна съдът е приел, че на 14.04.2011 г. орган по приходите (от списъка на служителите, определени като такива органи със заповед № 184 от 15.02.2006 г. на кмета на община Димитровград - на л. 45 от делото на ХАС) е издал процесния Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 77 от 14.04.2011 г., с който е установено неплатено в срок задължение за такса битови отпадъци в размер на 24,73 лв. за 2010 г. за недвижимия имот по посочената по-горе декларация и лихва по чл. 4, ал. 2 ЗМДТ в размер на 1,69 лева. Със съобщение изх. № 419 от 15.04.2011 г. директорът на ОД на МВР - гр. Хасково, е поканен да се яви в отдел "Приходи" на община Димитровград при главен експерт Славея Господинова (длъжностното лице, издало АУЗД № 77 от 14.04.2011 г.). По делото е установено, че имотът на задълженото лице попада в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, реализират се мероприятия по снегопочистване и опесъчаване, а териториите предназначени за обществено ползване се поддържат по одобрени план-програми по улици и дати. През 2010 г. ОД на МВР - Хасково е дължала заплащане за такса битови отпадъци в размер на общо 4,5 промила върху данъчната оценка, изчислено на 24,73 лева, на четири равни вноски в срокове съответно до 30.04.2010 г., до 30.06.2010 г., до 30.09.2010 г. и 30.11.2010 г. Между страните по делото не се спори, че през цялата 2010 г. ОД на МВР - гр. Хасково не е заплатила нито една вноска в посочените срокове, а е превела по сметка на община Димитровград сумата от 26,42 лева (24,73+1,69) на 3.05.2011 г. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение за такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт, а освен това е несъмнено, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 от ДОПК. В т. I, според чл. 107, ал. 3, изр. 3, предл. 3-то ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ акт за установяване на задължение по данни от декларация може да се издаде и служебно, когато това задължение не е заплатено в срок и не е извършена ревизия. Срокът за плащане на задължението за такса битови отпадъци е определен от закона и неговото започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация, напр. съобщение по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ за размера на дължимата такса. Поради това като е установил, че ОД на МВР - гр. Хасково, не е платила в сроковете за 2010 г. такса битови отпадъци за ведомствения апартамент, описан в декларация вх. № 1173 от 24.06.2009 г., органът по приходите законосъобразно е пристъпил в случая към издаването на АУЗД. Както е приел и съдът, за възникване на задължението за такса битови отпадъци не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията. Такса битови отпадъци е законоустановена в чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ, където е посочено, че общините събират такава. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ в качеството си на собственик на облагаем с данък недвижим имот ОД на МВР - Хасково, е задължена и за такса битови отпадъци. Член 62 от ЗМДТ урежда, че таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на териториите за обществено ползване. Задълженията за такса битови отпадъци са определени по основание и субект и в чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 10 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, а сроковете за заплащането й са регламентирани в чл. 18, ал. 1 от същата наредба, след изтичането на всеки от който върху невнесеното задължение се дължи лихва. Правилно е прието в съдебното решение, че размерът на таксите се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги, е изцяло от компетентността на общинските съвети, които я определят в годишен размер, въз основа на одобрена план-сметка. В случая размерът на ТБО е определен с решение № 808 от 17.12.2009 г. на Общинския съвет - Димитровград и задължението на ОД на МВР - Хасково, съобразно това решение е определено правилно. Неуведомяването на задълженото лице по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е от значение за съществуването на самото задължение за плащане на такса битови отпадъци, предвид неговата законоустановеност. Неуведомяването може да влияе за заплащане на начислената лихва, но не и за самото съществуване на задължението, което не е оспорено по основание и размер. Съобщението по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на задължението за ТБО, а не представлява индивидуален административен акт, защото самото съобщаване на таксата на задълженото лице не е предпоставка за възникване на задължението, тъй като задължението възниква по силата на закона, както е приел и съдът. Оспореният АУЗД, с който е определено задължение за такса битови отпадъци, е съобразен с материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно, че от ОД на МВР - Хасково, като собственик на недвижим имот е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № Ж 1173/24.06.2009 г. Декларацията е представена по делото (л. 27) и от съдържанието й е видно, че с нея е деклариран недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Димитровград, бул. "Г. С. Раковски" № 38, вх. В, ет. 6, ап. 18, наред с това в декларацията са посочени площта на имота, конструкцията и годината на построяване на сградата. По делото не се спори относно техническите характеристики и параметри на имота, имащи значение за определяне на данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ, съответно - относно размера на данъчната оценка на имота, която съгласно горецитираното решение на Общинския съвет - Димитровград, представлява основа за изчисляване на задължението за такса битови отпадъци. Не се спори също, че за 2010 г. ставката на такса битови отпадъци за трите предоставяни услуги е в размер на 4,5 на хиляда (промила) върху данъчната оценка на недвижимия имот. Задължението за такса битови отпадъци като вид публично общинско задължение възниква с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни норми. За възникването и дължимостта на задължението не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването му. В съответните разпоредби на ЗМДТ са предвидени изчерпателно и ясно всички елементи от фактическия състав за възникване на това задължение и в конкретния случай тези предпоставки са осъществени, тъй като лицето е собственик на недвижим жилищен имот, за който е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ; в декларацията по чл. 14 от собственика на имота са посочени необходимите данни за определяне на данъчната оценка на имота съгласно приложение № 2 към ЗМДТ; изтекъл е предвидения срок от време, от който таксата е дължима; деклараторът на имота е лице по чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. В касационната жалба са развити оплаквания, че ОД на МВР - гр. Хасково, в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК не била уведомена, че приходната общинска администрация започва производство по издаване на АУЗД, не била поканена да участва в него, не е имала възможност да възрази, не била се запознала със събраните при проверката материали, а направо била поканена да получи акта. Според касатора, административният орган в нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, вследствие на което бил нарушен основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 АПК (адм. орган да събира всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това) и това нарушение било довело до издаването на един акт при непълнота на доказателствата, незаконосъобразен и вътрешно противоречив. Това оплакване и основаните на него правни аргументи са неоснователни. Според чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В случая се касае за установяване на данъчно задължение по декларация, следователно приложимият закон е чл. 107 ДОПК, а не АПК (освен по неуредените с ДОПК въпроси). Поради препращането в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ към правилата на ДОПК, за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, (обратно) препращащата към правилата на АПК норма на чл. 166 ДОПК в случая не се прилага. Неоснователно е възражението на касатора, че ръководителят на отдел "Приходи" и общинската администрация в Димитровград не са изпълнили задължението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ да съобщят дължимите такси за съответния период и сроковете за плащането им за процесния ведомствен апартамент. Както беше посочено по-горе, неизпълнението на задължението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ (във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК) не прави неликвидно и поради това неизискуемо задължението за такса битови отпадъци, която не е платена в посочените срокове. Изискуемостта в този случай настъпва по силата на в чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ, където е посочено, че общините събират такава, а ликвидността, разбирана като определеност на вземането за данък по основание и размер - от в чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 10 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, а сроковете за заплащането й са регламентирани в чл. 18, ал. 1 от същата наредба, след изтичането на всеки от който върху невнесеното задължение се дължи лихва. А чл. 4, ал. 2 ЗМДТ императивно повелява, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите. Следва да бъде споделен изводът, че в случая производството за служебно издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1, изр. 1-во ЗМДТ е проведено без съществени нарушения на процесуалните (административнопроизводствени) правила. Следващото оплакване е: "...по една и съща декларация № Ж 1173/24.06.2009 г. са издадени два акта: Акт за установяване на задължение по декларация № 77/14.04.2011 г. и АУЗД № 76 от 14.04.2011 г. за задължения за такса битови отпадъци, като в единия акт правните основания са облагане по чл. 10 и чл. 28, а в другият чл. 26 и чл. 64 от ЗМДТ, което е абсолютно незаконосъобразно и неправилно и абсолютно нарушение водещо единствено и само до отмяна на акта." Административният съд правилно е отбелязал, че видно от данните по делото, по декларацията с вх. № 1173 от 24.06.2009 г. орган по приходите е издал два акта за установяване на задължения по нея. Единият акт е процесният АУЗД № 77 от 14.04.2011 г., от чието съдържание се вижда, че с него се установява задължението за незаплатената през 2010 г. такса битови отпадъци за недвижимия имот (ведомствен апартамент), описан в декларацията. Вторият акт е АУЗД № 76 от 14.04.2011 г., но с него е установено задължение за незаплатен еднократно или на равни вноски през 2010 г. данък за същия недвижим имот. В тази връзка за неоснователни съдът е приел и твърденията в жалбата, че актът бил постановен при липса на фактически основания (мотиви) относно формирането на размера на задълженията за ТБО, че не ставало ясно за кой имот е начислена таксата, нито за какъв период е задължението, кога е настъпило просрочието, от кой момент започва да тече лихвата и на какво основание е изчислена. В мотивите на оспорения пред съда АУЗД е посочено изрично кой издава АУЗД, както и че с акта се определя задължение за такса битови отпадъци. В диспозитива на акта, и в двете таблици на стр. 2 от същия (първата от таблиците съдържа установените публични задължения по вид, основание и размер, а втората включва и указания относно начина на плащането на задълженията) е посочено, че се определя задължение за такса битови отпадъци. Следователно, както в мотивите на акта, така и в диспозитива му не съществуват неточности и неясноти, които могат да поставят под съмнение дали е издаден от компетентен служител, какво задължение се определя с него, и във връзка с кой имот е определено това задължение. Наред с това мотивите за издаване на акта са допълнени в решението на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград, което е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, което в тази част не е изгубило значение. Невнесените в срок местни такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В същия смисъл е текста на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задълженията за такса битови отпадъци представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. С неплащането на задължението в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. При така установените по делото факти задълженията за ТБО на ОД на МВР - Хасково, са правилно определени, оспореният пред първоинстанционния съд АУЗД е законосъобразен и обосновано съдът е отхвърлил жалбата против него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,