Решение № 10066 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2016 г.

Решение № 10066 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния му представител юрк. Г. Колев, против решение № 15 от 11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 774/2015 г. от Административен съд С. - област (АССО), с което е отменена негова заповед рег. № УРИ 3282з-1991/11.08.2015 г., с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Г. И. Г.. Касационния жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Г. И. Г., чрез адв. Йорданов с писмена защита и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на АССО е отменена заповед рег. № УРИ 3282з-1991/11.08.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на Г. И. Г. младши инспектор - полицай (водач на патрулен автомобил) в група "Охрана на държавната граница" на ГПУ - Ч. при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Д. е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР и в предвидената от закона писмена форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила довели до противоречия с материалния закон и до отмяната й като незаконосъобразна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Приета е от съда, следната фактическа обстановка: Оспорената заповед е издадена за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 14 юни 2015 г., около 21,35 часа в гр. М., младши инспектор Г. И. Г. е управлявал лек автомобил "Сеат", с ДКН М 4445 ВС, собственост на майка му-С. К. А., след употреба на алкохол, установено с техническо средство -2,31 промила алкохол в издишвания въздух, следствие на което е претърпял пътно транспортно произшествие /ПТП/ и е отказал да приеме талон за медицинско изследване. Прието е от дисциплинарно наказващия орган, че с действията си инспектор Г. е нарушил т. 19, т. 20, т. 28, б. 4а", 4б" и "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Аргументирано и в съответствие със закона е заключението на съда, че в хода на дисциплинарното производство не е изяснена фактическата обстанонвка по случая в нейната пълнота и цялост. Не са установени по ясен и несъмнен начин фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, поради което според първоинстанционния съд не може да се приеме, че нарушението е извършено. Налице е противоречие в събраните в дисциплинарното произнводство сведения и обяснения относно това дали Герасимов е управлявал МПС или спътниците му, противоречие което не е преодоляно. Обоснован и законосъобразен е извода на АССО, че сочените несъответствия не са били взети предвид, не са обсъдени и преценени от административния орган при провеждане на дисциплинарното производство. Чрез извършеното от служителя деяние, по отношение на което поначало вярно е прието, че е несъвместимо с етичните правила и уронва престижа на службата, се осъществява и състав на престъпление съгласно НК, а именно управление на автомобил след употреба на алкохол в количества над 0.5 промила. Т. е. с едно и също деяние служителят е осъществил едновременно състав на престъпление и състав на дисциплинарно нарушение. Принципно, изходът на наказателното производство, водено срещу същия служител няма преюдициално значение за изхода на дисциплинарното производство. Не е налице пречка за налагане на дисциплинарно наказание на служителя, когато извършеното от него дисциплинарно нарушение е установено по надлежния ред и квалифицирането на деянието като дисциплинарно нарушение не е обусловено от квалифицирането му и като престъпление или административно нарушение. В чл. 194, ал. 3 ЗМВР изрично е предвидено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна отговорност. Безспорно обаче наказващият орган следва по несъмнен начин да установи наличието на дисциплинарно нарушение. А както правилно приема първоинстанционния съд - не е доказано, че именно Герасимов е управлявал МПС, въпреки употребата на алкохол. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че съгласно трайно установената съдебна практика, самостоятелно развиващото се дисциплинанрно производство следва да се основава на преки и първични доказателства, събрани и обсъдени именно в дисциплинарното производство. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена в разрез с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Като правно основание за налагане на дисциплинарно наказание е посочена материалноправната норма на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не са посочени конкретните нарушения, които е извършил жалбоподателят, а само декларативно са изписани нормите на ЕК, които се твърди, че Г. е нарушил, а именно: т. 19 Държавния служител пази доброто име на институцията която представлява; т. 20 държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си и т. 28 - независимо от длъжността, която заема, полицейският служител, в качеството си на участник се подчинява най общо на правилата за движение по пътищата и на забраната да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми. Конкретните действия на Г. довели до сочените нарушения на етичните правила и норми- не са установени. Правилен е извода на АССО, че дисциплинарно наказващия орган не е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е не оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Не са обсъдени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Изложеното по-горе води до следните изводи: 1. дисциплинарното нарушение, за което на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", не е доказано; 2. обжалваната в първоинстанционното производство заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването й, поради което същата е незаконосъобразна и правилно е била отменена. При този изход на спора и предвид направеното от ответника своевременно искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, администрацията при касатора следва да бъде осъдена за заплати на ответника сумата общо в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева), която представлява заплатен от него хонорар за един адвокат. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение