Решение № 3442 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2018 г.

Решение № 3442 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация-Сливен" ООД, чрез адв. Рафаилов против решение № 30/12.03.2018 г., постановено по адм. д. № 344/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 75/20.09.2017 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", с който е определена такса за водовземане по разрешително № 31510207/24.11.2009 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в общ размер от 11 140, 80 лева и са начислени законни лихви в размер на 3 671, 83 лева; по разрешително № 31510206/24.11.2009 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" в общ размер на 9 480, 46 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 3215, 32 лева за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението, в обжалваната му част като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима, а разгледана по същество е неоснователна. С ожалваното решение Административен съд–Сливен е отхвърлил жалбата на дружеството против АУПДВ, издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/, с който е определен размера на такса за водовземане по разрешително № 31510207/24.11.2009 г. и разрешително № 31510206/24.11.2009 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за периода 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. Съдът е приел, че при издаването на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания и е спазена процедурата по неговото издаване. Оспореният АУПДВ е издаден въз основа на представени от ВиК дружеството справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси е издаден процесният АУПДВ. Първоинстанционният съд не е възприел възражението на жалбоподателя относно твърденията, че задълженията не отговарят на действителния размер на водовземане по години. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество-жалбоподател справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени от ВиК-Сливен на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия жалбоподател количества са изчислени и задълженията по години. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г в сила от 1.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на следващата година. Не е било спорно по делото, че ВиК-Сливен е титуляр по разрешително № 31510206/24.11.2009 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР), с което е предоставено правото на водовземане за подземни води, чрез 1 брой хоризонтален дренаж, разположен в ПИ № 000842, землище с. Радево, община Нова Загора, област Сливен, с цел питейно - битово водоснабдяване, с разпределение на годишния обем за различните цели на ползване на водата годишно до 7 096, 00 м3/год., място на водоползването - за питейно - битово водоснабдяване на с. Радево, община Нова Загора, област Сливен, с краен срок на действие на разрешителното -24.11.2034 г. Касаторът е титуляр и по разрешително № 31510207/24.11.2009 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР), с което е предоставено правото на водовземане за подземни води, чрез 1 брой хоризонтален дренаж, разположен в ПИ № 50. 1, землище с. Сокол, общ. Нова Загора, обл. Сливен, за питейно - битово водоснабдяване, с разпределение на разрешеното водно количество годишно до 8 925, 00 м3/год., място на водоползването - за питейно - битово водоснабдяване на с. Сокол, община Нова Загора, област Сливен, с краен срок на действие на разрешителното - 24.11.2034 г. При извършените от БД ИБР-Пловдив проверки по документи на 4.08.2017 г. и на 11.08.2017 г. във връзка с разрешително № 31510207/24.11.2009 г. и разрешително № 31510206/24.11.2009 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", обективирани в Констативни протоколи №№ СЛ 481 и СЛ488 е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане за периода 1.01.2010 г. – 31.12.2016 г. Дължимите такси са определени въз основа на представените от ВиК дружество пред административния орган справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2010 г. -2016 г., като извършената проверка по документи, обективирана в констативните протоколи, отразява вярно водните количества послужили за определяне на дължимите таксите, тъй като същите съответстват именно на декларираните от касатора количества. Правилно съдът е приел за неоснователно възражението на ВиК-Сливен, че определените с АУПДВ парични задължения не отговарят на действителния размер на водовземане по години, както и че е налице съществено разминавания в сумите. Размерите на изразходваните количества вода са установени въз основа на подадените от ВиК-Сливен справки и декларации за използвани количества вода за конкретните периоди. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. Жалбоподателят не е предоставил други данни за ползваните води по разрешителните за водоползване, освен установените от служителите на БД ИБР в констативните протоколи, въз основа на информация предоставена от ВиК-Сливен. Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал. 2 Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и разрешителни. Посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,