Решение № 15599 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2010 г.

Решение № 15599 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е жалба на Илгюн Мерал Халил от гр. Добрич срещу решение № 1320/28.06.2010 г. по адм. д. № 998/2010 г. на Административен съд Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 900394 от 04.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 9/08.02.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна за установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. със съдебното решение в размер на 16 348, 78 лв. по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Навеждат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОУИ" - Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението първоинстанционният съд е прекратил производството в частта с която е обжалван РА за определените задължения по ЗОДФЛ за 2004 г., отменил е РА в частта за определените данъчни задължения за 2005 г. за размер над 16 348, 78 лв. и съответните лихви и е отхвърлил жалбата срещу РА за определен размер на данък по ЗОДФЛ (отм.) по реда на чл. 122 ДОПК за 2005 г. до размер на 16 348, 78 лв. Решението е обжалвано в отхвърлителната част за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 16 348, 78 лв. и съответните лихви за забава. За да отхвърли жалбата в тази част съдът е приел, че установеното с ревизията превишаване на разходите над приходите на ДЗЛ за този период представляват подлежащ на облагане доход, поради това, че не е оборена презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК. Решението е правилно. В хода на ревизията за 2004 г. и 2005 г. е констатирано превишение на разходите над приходите на ревизираното ДЗЛ, поради което се е преминало към установяване на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че не е спорен въпроса за направените през 2005 г. разходи от лицето. Основни спорни въпроси са получило ли е ревизираното лице заем от физическите лица Валентин Зографов Зографов и Цветан Костадинов Христов, както и издръжка за децата от свидетеля Борисов. Съдът е приел, че в хода на оспорването не са представени доказателства за предоставяне през 2005 г. на заеми от Валентин Зографов Зографов и Цветан Костадинов Христов, както се твърди и от самите тях, разпитани като свидетели. Както в хода на ревизионното производство, така и при разпита им като свидетели в първоинстанционното съдебно производство Зографов и Христов твърдят, че са предоставили на Илгюн Халил парични средства, а за произхода на същите дават обяснения, че са от работа в чужбина, за която не са съставяни писмени договори. За трудовите възнаграждения също не са представени писмени доказателства. Твърденията на лицата не се подкрепят от доказателствата по делото, както правилно е приел съдът. Не са представени декларации за внесена валута от чужбина, както се твърди. Не са представени банкови извлечения и пр. доказателства, установяващи наличието на парични средства. Правилно, поради липса на каквито и да е писмени доказателства, от които да се направи извода, че Зографов и Христов са притежавали съответно 30 000 лв. и 35 000 лв., съдът не е кредитирал свидетелските показания. Представения в съдебно заседание нотариален акт № 25 от 31.01.1997 г. също не може да удостовери наличието на сумата от 30 000 лв. у свидетеля Зографов, тъй като цената на която той продава имота си през 1997 г. е 296 258 лв., които съгласно Закона за деноминацията на лева към 05.07.1999 г. представляват едва 296,26 лв. Предвид характера на договора за заем, който е реален договор, съдът е направил правилния извод, че наличието на заемно правоотношение следва по безспорен начин да се установи, като се докаже, че процесните суми съществуват в патримониума на заемодателите към периода на предоставяне на заем. Доказателства за тези обстоятелства не са представени в хода на оспорване на РА, поради което се потвърждава изводите на органите по приходите, че Илгюн Халил през 2005 г. не е получавала финансиране от трети лица. Съдът е кредитирал показанията на лицето Генади Борисов по отношение на факта, че е предоставял парични средства на Илгюн Халил за издръжка на двете деца. Поради това, че конкретни размери на сумите за издръжка не са установени с ангажирани доказателства, съдът е приел получаван размер издръжка по статистически данни - размер на издръжка на едно лице през 2005 г. Обстоятелството дали жалбоподателката и лицето Борисов живеят на съпружески начала без сключен брак, съдът е приел за ирелевантен факт в настоящото производство. По отношение твърденията на жалбоподателката за получавани средства чрез "Уестърн Юнион" съдът е приел за недоказани с надлежни за това доказателства, въпреки от дадените по реда на чл. 171 от АПК конкретни указания в първото по делото заседание. Съобразно установените по делото данни, включително и потвърдените констатации на ревизията, неопровергани със съответните за това доказателства, съдът е приел за безспорно доказани приходи през 2005 г., както следва: доходи от лихви в размер на 65,56 лв., получени социални помощи в размер на 877,67 лв., изтеглени средства от банкови сметки в размер на 3 911,66 лв. и получени средства от Г. Борисов за издръжка на две деца в размер на 3 918 лв., като установеното начално салдо за периода е 813,26 лв., от което общо разполагаемите парични средства на лицето за 2005 г. са приети от съда в размер на 9 596,15 лв. Извършените разходи от лицето, които не са спорни са общо в размер на 79 966 лв. и включват: заплатени фактури за авансови вноски за закупуване на недвижими имоти в размер на 75 000 лв. и за издръжка за живот в размер на 4 966 лв. Получените доходи са в размер значително по-ниски и недостатъчни за покриване на извършените разходи, като установения недостиг е в размер на 70 369,85 лв. Видно от установеното, при установени изразходвани парични средства в размер на 70 369,85 лв., без да са декларирани приходи в този или по-голям размер, са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи и декларираните и/или получени приходи/доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето за 2005 г. При така установените данни правилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно са преминали към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и така определената основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. е законосъобразно определена в размер на 70 369,85 лв., респективно правилно е определен дължим данък в размер на 16 348,78 лв. Всички възражения на жалбоподателя в останалата част са приети като неоснователни и недоказани. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на съда, обосновали извод за недоказаност на възраженията по РА за определения данък за 2005 г. до размер на 16 348,78 лв. По изложените съображения, решението на Варненския административен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлена жалбата срещу РА следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,