Решение № 11056 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2021 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП) и на Агрон груп ЕООД със седалище в гр. Бургас, [адрес], представлявано от управителя А. Христов, чрез адв. Найденова, против решение 1425 от 28.10.2020 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 650 по описа за 2019 г. Директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП обжалва решението в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт (РА) Р-02000218002690-091-001 от 20.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта относно определените задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. в размер на 12 254.15лв. и лихва в размер на 855.66 лв. Ревизираното лице обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, по отношение на установените задължения по ЗДДС във връзка с отказаното право на данъчен кредит по издадените фактури от Систстрой консулт ЕООД и Румекс строй 1 ЕООД, и по задължение за корпоративен данък за данъчен период 2017 г. в размер на 65 252.69 лв. и лихва в размер на 4 537.19 лв., във връзка с издадените фактури от горепосочените доставчици. В касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП се твърди, че съдебното решение в отменителната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът неправилно е отменил РА в тази част, с която на дружеството са определените задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. в размер на 12 254.15 лв. и лихва в размер на 855.66 лв., само защото предходния РА, с който е отказан данъчен кредит по фактури издадени от Агрос билд ЕООД и въз основа на който са установени отменените с настоящия РА задължения за корпоративен данък, не е влязъл в сила. Счита, че ако съдът е приел, че двете съдебни производства са свързани е следвало да спре производството по настоящото дело до постановяване на окончателно решение срещу първия РА. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 924 лв. Ответникът по тази касационна жалба - Агрон груп ЕООД не взима становище. В касационната жалба на Агрон груп ЕООД се твърди, че съдебното решение в част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срвщу РА е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че доставките от Систстрой консулт ЕООД и Румекс строй 1 ЕООД са нереални и по издадените от тях фактури с РА е отказано право на данъчен кредит. От представените доказателства и двустранно подписани актове образец 19 категорично се установява, че доставките са реални. Непредставянето на документи от Систстрой консулт ЕООД не може да обоснове извод за нереални доставки. В тази насока се позовава на практиката на ЕСПЧ и СЕС. От страна на Румекс строй 1 ЕООД са дадени обяснения и във връзка със спорните доставки, са представени доказателства за реалност на доставките. Счита, че от представените доказателства и заключението по СТЕ се доказва реалността на доставките. В касационната жалба на ревизираното лице изрично е посочено, че не оспорва съдебното решение в частта с която РА е потвърден, във връзка с издадените фактури от Топливо 2 ЕООД.. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими като подадени от легитимирани страни против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211 АПК, а по съществото им съобрази следното: Настоящият състав намира, че решението на административния съд не е обжалвано и е влязло в сила, в частта с която РА е потвърден, във връзка с издадените фактури от Топливо 2 ЕООД, тъй като в касационната жалба на ревизираното лице изрично е посочено, че не оспорва съдебното решение в тази част. По касационната жалба на директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП: Директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която РА е отменен, относно определените задължения за корпоративен данък за данъчен период 2017 г. в размер на 12 254.15 лв. и лихва в размер на 855.66 лв. За да отмени РА в тази част, съдът е приел, че с РА неправилно e увеличен финансовият резултат на задълженото лице за 2017 г. със стойността на данъчните основи по фактури, издадени през м.01.2017 г. на жалбоподателя от Агрос билд ЕООД, представляващи разходи за външни услуги, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Съдът е приел, че издадения предходен РА на жалбоподателя с Р-02000218000484-091 -001 от 11.09.2018 г. с който допълнително са установени задължения за ДДС в резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от Агрос билд ЕООД и въз основа на тези нереални доставки с настоящия РА са установени задължения за корпоративен данък, не е влязъл в сила, поради което е отменил РА в обжалваната част. Посочил е, че към настоящия момент все още е висящо образуваното на предходния РА пред Административен съд - Бургас - административно дело 3406/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението в тази част е неправилно. Неправилно съдът е приел, че по отношение нереалността на доставките от Агрос билд органите по приходите са се позовали изцяло на предходно издадения РА Р-02000218000484-091 -001 от 11.09.2018 г., който към постановяване на съдебното решение не е влязъл в сила. Основателно в касационната жалба се посочва, че на стр.16 19 от ревизионния доклад са изложени подробни мотиви относно нереалността на доставките от Агрос билд, като в тази връзка са събрани доказателства и в процесното пред настоящия съд ревизионно производство. Тези доказателства и мотивите на приходните органи не са обсъдени от първоинстанционния съд и въз основа на тях не е извършена преценка за законосъобразността на тази част от РА. По тези съображения оспореното първоинстанционно решение в тази му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да извърши проверка на законосъобразността на РА, съобразявайки изложените на стр.16 19 от ревизионния доклад мотиви относно нереалността на доставките от Агрос билд. При новото разглеждане на делото АС Бургас освен горното следва да съобрази и следните обстоятелства: с решение 1622/20.11.2020 г. по адм.дело 3406 по описа за 2018 година Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Агрон груп ЕООД, гр.Бургас, срещу ревизионен акт Р-02000218000484-091-001/11.09.2018г., поправен с ревизионен акт за поправка П-02000218213280-003-001/03.12.2018г. издадени от началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите ръководител на ревизията и потвърден с решение 256/03.12.2018г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Решението е влязло в сила, след като с Разпореждане 2819/02.03.2021 г. по адм. дело 2512 по описа на Върховния административен съд за 2021 година касационната жалба с вх. 1197/26.01.2021г. по описа на ВАС, подадена от "АГРОН ГРУП" ЕООД чрез адв. Г. Найденова, срещу решение 1622 от 20.11.2020г. по адм.д. 3406 по описа на Административен съд Бургас за 2018г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. По касационната жалба на Агрон груп ЕООД: Ревизираното лице обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, по отношение на установените задължения по ЗДДС във връзка с отказаното право на данъчен кредит по издадените фактури от Систстрой консулт ЕООД и Румекс строй 1 ЕООД, и по задължение за корпоративен данък за данъчен период 2017 г. в размер на 65 252.69 лв. и лихва в размер на 4 537.19 лв., във връзка с издадените фактури от горепосочените доставчици. С РА, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, за ревизираните данъчни периоди е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет на доставка СМР и материали, издадени от Систстрой консулт ЕООД и Румекс строй 1 ЕООД. Във връзка с издадените фактури от Систстрой консулт ЕООД и Румекс строй 1 ЕООД С РА са установени задължения за корпоративен данък, тък като органите по приходите на основание чл. 10, ал. 1 ЗКПО и чл. 26, т. 2 ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетените от задълженото лице разходи за получаване на СМР и на материали по фактурите и са увеличили с тях финансовия му резултат за 2017 г. За да постанови решението в обжалваната му част на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Подробно съдът е обсъдил приетите в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства поотделно и в съвкупност е достигнал до извода за законосъобразно приложение от органа по приходите на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради липса на реално осъществяване на процесните стоки строителни материали и услуги СМР. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е счел, че не е налице материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. С оглед извода за липса на реално осъществени доставки от Ситистрой консулт ЕООД и Румикс строй 1 ЕООД, съдът е приел, че органите по приходите правилно и в съответствие с чл. 10, ал. 1 ЗКПО и чл. 26, т. 2 ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетените от жалбоподателя разходи за получаване на СМР и материали по фактурите и правилно са увеличили с тях финансовия резултат на ревизираното лице за 2017 г. Решението в тази му част е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът необосновано е приел, че доставките от двамата доставчици не са реално извършени и съответно е отказано право на данъчен кредит дружеството. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в част от издадените фактури с доставчик Ситистрой консулт ЕООД е посочен предмет на доставка Акт обр.19, без датата и правилно не е кредитирал актовете обр.19, с които Ситистрой консулт ЕООД е отчело СМР към жалбоподателя, както и сключеният помежду им договор за възлагане на СМР от 07.02.2017г. за обект сграда в гр .Ямбол, к-с Граф Игнатиев, бл.64. Тези документи не са представени при насрещната проверка на Ситистрой консулт ЕООД във връзка с ревизията на жалбоподателя и в хода на ревизията на Ситистрой консулт ЕООД, в чиито обхват са били спорните фактурирани доставки от това дружество към Агрон груп ЕООД, с изключение на доставките по издадените фактури през м.юни 2017г. По време на ревизията и при насрещната проверка на Румикс строй 1 ЕООД не са представени протоколи актове обр.19 за реално извършени СМР на обекта в с.Равда. За обекта сграда на Община Карнобат е представен протокол 1/01.11.2017г. (л.1197 гръб от делото), с който Румикс строй 1 ЕООД е отчел извършени СМР като подизпълнител на жалбоподателя, след като главният изпълнител Евробилд България ООД, (на който жалбоподателя е подизпълнител за същите СМР) ги е отчел към главния възложител Община Карнобат с протокол от 17.10.2017г. (л.322 от делото) т.е., след като Община Карнобат вече е била приела същите СМР на същия обект. Съдът правилно не е кредитирал този протокол, който като частен документ, няма обвързваща съда материална доказателствена сила и правилно е приел, че с него са отчетени СМР, които реално не са извършени от Румикс строй 1 ЕООД. По същата причина правилно не е кредитиран и протокол 1/01.11.2017г. (л. 1073 от делото). Съдът правилно е приел, че доставката по издадената от Румикс строй 1 ЕООД фактура 17/30.03.2018г. (л.513 гръб) за доставка на материали, не е реална. В нея не са описани по вид, количество и единична цена стоките, не са представени и никакви съпътстващи я документи, като приемо-предавателен протокол или стокова разписка. Допълнителна индиция за нереалност на доставките е и безспорното обстоятелство, че жалбоподателят е бил единственият клиент на Румикс строй 1 ЕООД в ревизирания период. Материално законосъобразни са решаващите мотиви на административния съд, че неустановените и недоказани престации не могат да бъдат основание за приспадане на ДДС. От заключението на вещото лице и представените по делото доказателства се установява, че двамата доставчици не са разполагали с техническа, материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките по процесиите фактури. По фактури, за които не е доказано да отразяват действителни данъчни събития, право на данъчен кредит не възниква. Настоящият състав намира, че извод за реално осъществени сделки не може да бъде изведен както от заключението на вещото лице, така и от представените доказателства. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на задължителната съдебна практика на СЕС-Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. ВАС вече многократно се е произнасял, че фактите по главните производства по цитираните дела съдържат безспорно установяване на извършването на доставка на стоки в единия и на доставка на услуги в другия случай. Именно това различава настоящият случай от въпросните спорове по главните производства. Това се вижда ясно от формулировката на втория преюдициален въпрос по дело С-142/11 - Може ли данъчната администрация, в случай че не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка и самата фактура отговаря на предвидените в закона формални изисквания, законно да откаже възстановяване на ДДС, поради това че не е възможно да се установят използваните от издателя на фактурата подизпълнители или поради това, че издадените от тях фактури не са редовни?. Няма никакво съмнение, че Съдът на Европейския съюз с посоченото Решение не е искал да каже, че право на данъчен кредит следва да се признава по фактури, за които не е доказано до отразяват реално осъществени облагаеми доставки. Даденото с Решението тълкуване се отнася за случаите, в които на добросъвестен получател на предмета на реално извършена облагаема доставка, не следва да се отказва данъчен кредит заради действия на негов доставчик. Това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. При тези фактически установявания, обосновано и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е потвърдил РА относно посочените задължения за ДДС и лихви. Настоящият състав намира за правилен извода на административния съд по отношение на установените задължения за корпоративен данък. Правилно финансовият резултат на дружеството е увеличен с разходите по спорните фактури, издадени от Ситистрой консулт ЕООД и Румикс строй 1 ЕООД, които не следва да бъдат признати за данъчни цели, тъй като не са документално обосновани. Доколкото изводът за нереалност на процесните доставки се потвърждава и в хода на настоящия процес, няма основание за промяна на изводите за облагане по ЗКПО в тази част. При този изхода на спора, относно установените в РА задължения по ЗДДС, съдът намира за правилни и законосъобразни и установените задължения по ЗКПО. По изложените съображения, обжалваното решение в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение