Решение № 4578 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7083/2010 г.

Решение № 4578 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7083/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Иван Свиленов Братоев, чрез процесуален представител адв. Венера Безина - САК, против решение от 6.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1945/2003 г. на Софийския градски съд, административно отделение, III "Б" състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-126/10.04.2000 г. на кмета на СО р-н "Овча купел", с която му е отказано да придобие право на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот пл. № 769, к. л. № 513, местност "Маджарица", землище кв. Горна баня, район "Овча купел". В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателят не е представил необходимите документи, удостоверяващи надлежно предоставено право на ползване по силата на нормативните актове, изчерпателно изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В тази връзка се сочи, че по делото са представени удостоверение № 842/25.07.1980 г., подписано от председателя на Фуражно-животновъдно стопанство (ФЖС) "Георги Кирков" Суходол и служебна бележка от 05.02.1982 г., подписана от председателя на клоново стопанство ФЖС Суходол, които по безспорен начин доказват, че земята е била предоставена по ПМС № 76/1977 г. и ПМС № 1/1981 г., а по реда на ПМС № 11/1982 г. окончателно е оформен статута й за обработване и стопанисване. Сочи се също така, че предоставената за ползване земя е достатъчно индивидуализирана, като в обжалваната заповед е идентифицирана като имот пл. № 769, к. л. № 513, м. "Маджарица", землище "Горна баня". Касаторът счита за неправилни изводите на съда и по отношение на построената в имота сграда, която според него не попада в изключенията по § 1в, ал. 3, т. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него съдът се произнесе с решение по съществото на спора, с което да отмени заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и делото да бъде върнато като преписка на СО р-н "Овча купел" за изготвяна на оценка на процесния имот в полза на жалбоподателя. Ответникът - СО р-н "Овча купел" не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Петър Ангелов Цеков, Валентин Стойков Кацарски, Христина Димитрова Лозанчева, Димитър Христов Лозанчев и Драга Миланова Банджова представят писмено възражение, с което считат касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение намират за правилно и законосъобразно. Останалите заинтересовани страни - Донко Крумов Петков, Крум Петков Петков, Наталия Георгиева Петкова, Цветанка Борисова Стоянова, Иван Любомиров Стоянов, Методи Любомиров Стоянов, Борислав Любомиров Стоянов, Димитър Борисов Труцов, Найден Николов Ангелов, Йордан Георгиев Миланов, Стоян Георгиев Миланов, Елена Крумова Йотова, Милан Крумов Миланов, Любика Карамфилова Стоянова, Бистра Карамфилова Ангелова, Гена Миланова Сарова, Николай Златанов Ракаров, Виктория Димитрова Ракарова, Златан Димитров Ракаров, Славейко Николов Славейков, Дончо Николов Славейков, Иванка Йорданова Ангелова и Никола Димитров Ангелов не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил добре фактическата обстановка, съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Направените изводи се подкрепят напълно от доказателствата по делото. При служебната проверка по чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.) същият правилно е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. За постановеното решение не се обективира наличие на някое от касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба от настоящия касатор против заповед № РД-09-126/10.04.2000 г. на кмета на СО р-н "Овча купел", с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е отказано на Иван Свиленов Братоев, по молба вх. № РД-9400-233/1996 г., да придобие право на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот пл. № 769, кад. лист № 513, местност "Маджарица", землище кв. Горна баня, район "Овча купел", Столична община, на основание протокол № 6/2000 г., изготвен от комисия, съгласно § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като не са налице условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. С обжалваното решение СГС е приел, че жалбоподателят не е представил годни доказателства, че правото му на ползване върху земеделската земя е надлежно учредено по силата на някой от актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Счел е също така, че липсват доказателства имотът по удостоверението/служебната бележка да е идентичен с имот пл. № 769, кад. лист № 513, м. "Маджарица", предмет на оспорената заповед. Според съда при липса на безспорно установено право на ползване върху процесния имот е без значение дали същият е застроен в законовия срок, а освен това застрояването върху имота попада в хипотезата на § 1в, ал. 3, т. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, т. е. не е налице сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е приел, че в случая не са налице кумулативно предвидените в ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване право на собственост върху предоставения за ползване имот, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на приложимата нормативна уредба, достигайки до обоснования извод, че трансформирането на правото на ползване в право на собственост представлява сложен фактически състав, обхващащ различни предпоставки, в зависимост от това дали случаят попада в приложното поле на § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във всички хипотези обаче трябва предварително да е доказано съществуването на ограниченото вещно право - правото на ползване върху земеделската земя. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи следва да е било предоставено на гражданите по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Това обстоятелство се установява с официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на нормативните актове, изброени изчерпателно в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В настоящия случай първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че липсва документ за надлежно учредено право на ползване. За да докаже качеството си на легитимиран ползвател Иван Свиленов Братоев се е позовал на удостоверение № 842 от 25.07.1980 г., подписано от председателя на ФЖС "Георги Кирков", в което е посочено, че на същия е дадено за лично ползване 680 кв. м място в местността "Маджарица". В този документ не е отразено на какво основание се предоставя правото на ползване, т. е. по силата на кой от актовете, визирани в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което не може да се установи дали е предоставено съобразно изискванията на конкретен нормативен акт. Като доказателство за надлежно учредено право на ползване касаторът се позовава и на служебна бележка от 05.02.1982 г., издадена от председателя на клоновото стопанство ФЖС Суходол, според която на Иван Свиленов Братоев е предадена за вечно ползване 710 кв. м пустееща земя в кв. "Горна баня", собственост на АПК "Средец", като земята е предоставена за ползване съгласно ПМС № 11/1980 г. с решение на управителния съвет на клоновото стопанство № 11 от 24.11.1981 г. В § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ обаче такова ПМС не е посочено. Ако се касае за техническа грешка, не е ясно дали става въпрос за ПМС № 1/1981 г. (обн. ДВ, бр. 9/30.01.1981 г.) или № 11/02.03.1982 г. Тъй като служебната бележка е издадена на 05.02.1982 г., а ПМС № 11 е от 02.03.1982 г., по-скоро земеделската земя е била раздадена по реда на ПМС № 1/1981 г. Дори и това да е така, по делото липсват доказателства, че е проведена процедурата по предоставяне за ползване на земеделската земя съобразно изискванията на соченото ПМС. Не е представен първичния акт за предоставяне на имота - решението на управителния съвет на клоновото стопанство, както и доказателства за компетентността на управителния съвет. Посочените от жалбоподателя документи представляват косвено доказателство за фактическо ползване на имота, но не могат да заместят липсата на първичен документ, удостоверяващ валидно предоставено право на ползване. Неотносимо за изхода на спора е обстоятелството, че в представения списък на кооператорите от ФЖС "Г. Кирков" Суходол, на които са предоставени земи по Първо Постановление, в т. 4 е посочено името на жалбоподателя Иван Свиленов Братоев - м. Г. Баня, землище "Маджарица", 700 кв. м. Този списък не може да се приеме за годно доказателство, тъй като не е ясно кой е негов съставител, за да се определи дали представлява официален или частен документ. При така установената фактическа обстановка законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е легитимиран ползвател по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно е без правно значение дали са налице останалите предпоставки за превръщането на правото на ползване в право на собственост в хипотезите на § 4а, ал. 1 и ал. 5, респ. § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. неотносимо е да се установява дали построената в имота сграда попада в изключенията по § 1в, ал. 3, т. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ във вр. с § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение