Решение № 7540 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 597/2016 г.

Решение № 7540 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 597/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] против решение № 511/09.12.2015 г. по адм. дело № 693/2015 г. на Административен съд - В. Т.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Д. Й. А. в качеството си на родител и законен представител на детето А. М. А., от [населено място], чрез адв. Х. М. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е събрал необходимите доказателства за изясняване на релевантните факти във връзка с прилагането на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ и правилото на визираната разпоредба е неотносимо и не може да се яви пречка за получаване на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 4 ЗИХУ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 511/09.12.2015 г. по адм. дело № 693/2015 г. Административен съд - В. Т. е отменил заповед № 1324/24.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. Т., потвърдена в рамките на административния контрол с решение № РДСП 14 - 45/24.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - В. Т.. Върнал е преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В. Т. за издаване на нов акт по заявление вх. № 1324/04.08.2015 г. на Д. Й. А. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. За да постанови съдебното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната й като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че А. М. А. е дете с определена 80% степен на увреждане без чужда помощ за заболяването му инсулинозависим захарен диабет. С медицинско направление № 679/09.07.2015 г. му е предписано санаториално лечение. От доказателствата по делото е видно, че детето не е получавало през 2015 г. добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Страните не спорят, че А. М. А. е участвала в летен лагер - курс на деца с диабет, организиран от Националната асоциация на децата и младите хора с диабет, проведен в хотел "Д. " в [населено място] и СБР - Т.. Целта на курса е била запознаването на децата с диабет със специалните подходящи за тях хранителен и двигателен режим, както и самостоятелно прилагане на инсулин от детето. В курса са взели участие диетолози и лекари - специалисти, както и помощен медицински персонал. На участващите деца и придружаващите ги родители са били изнесени лекции и проведени практически обучения за определяне на хранителните единици при всяко от шестте хранения на децата с диабет спрямо инсулина, как децата да измерват сами нивото на кръвната си захар и съобразно това да прилагат дозите инсулин. Крайната цел на проведения лагер е била повишаване самостоятелността и независимостта на страдащите от диабет деца в ежедневието им и придобиването на увереност, че с диабет може да се живее пълноценно, стига да се спазва режима на хранене, движение и прием на медикаменти. За участието на детето са заплатени дължимите разходи, за които са съставени разходооправдателни документи. За да откаже изплащането на поисканата добавка за социална интеграция, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - В. Т. е приел, че услугата по социална интеграция, ползвана от малолетната А. М. А., проведена в хотел "Д. " [населено място], не е осъществена в обект, отговарящ на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Посочил е също, че представените разходооправдателни документи не са издадени от обект, отговарящ на цитираната наредба. Административният съд е отчел обстоятелствата, произтичащи от факта, че при пребиваването на малолетното дете в летния лагер, организиран от Националната асоциация на деца с диабет в хотел "Д." [населено място], е осъществена социална рехабилитация. Законосъобразно административният съд е приел, че административният орган, отчитайки за безспорни фактите, детерминиращи проведената рехабилитация като социална, не е оценил относимите за спора правни последици от това. Според определението, дадено в § 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитацията" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. Съгласно чл. 15, ал. 4 ЗИХУ социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. В чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1-7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в редакцията съгласно изменението в ДВ, бр. 55/2014 г., в сила от 04.07.2014 г., е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". По делото е установено, че хотел "Д. " [населено място] не е регистриран като лечебно заведение по реда на чл. 39 и сл. от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и няма сключен договор с такова заведение за осъществяване на медицински дейности, включени в специалността "Физикална и рехабилитационна медицина". Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че при тълкуването и прилагането на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ органите по социално подпомагане не са отчели, че с така допуснатата промяна на разпоредбата е налице уредба само на условията и основанията за медицинската рехабилитация и неточно са поставили знак на равенство между нея и социалната рехабилитация. Даденото в чл. 15, ал. 2 ЗИХУ определение за "медицинска рехабилитация" я дефинира като лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, която включва: 1. поддържаща медикаментозна терапия; 2. физикална терапия; 3. говорна и зрителна терапия; 4. кинезитерапия; 5. ерготерапия; 6. психотерапия; 7. трудово лечение; 8. назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Същността на предвидените по нея дейности са детайлно развити в утвърдения медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" и е нормативно обосновано същите да се реализират в лечебни заведения, разкрити и акредитирани по съответния законов ред, от правоспособен, професионално компетентен персонал. Същността на социалната рехабилитация в много от своите направления изключва медицинската рехабилитация като средство за постигане на заложените с нея цели. До голяма степен тя предполага реализиране в общност, а не в болнично заведение или такова от болничен тип. Детето освен знанията, получени от специалистите по проекта се е запознало с много деца със същото заболяване, с които е обменило знания и е получило полезни съвети за това как да живее без страх с диабет. Механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени /предоставени/ в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения, не отговаря на същността на социалната рехабилитация и на нейното предназначение. Налага се извода, че условието, което е предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 04.07.2014 г. се отнася само за медицинската рехабилитация. Макар това да не е посочено изрично в разпоредба, то следва от естеството на медицинската и социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. Този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право. В този смисъл, ако се възприеме тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган, се прави невъзможно или значително се ограничава възможността за ползване от правоимащите лица на добавката за социална интеграция, предвидена в чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ и по-конкретно за ползване на тази добавка за социална рехабилитация. Макар и по различни от изложените съображения с решение № 10749 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5463/2015 г., VI о., потвърдено с решение № 3000 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13703/2015 г., 5-членен с-в е отменена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.; Решение № 7623 на ВАС на Р. Б., бр. 58 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г.) (изм. - ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) в частта: "в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" (обн., ДВ, бр. 85 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г. и бр. 67 и 92 от 2010 г.). Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Искането за разноски направено от ответника по касационната жалба е основателно за заплатената сума от 450,00 лева адвокатски хонорар претендиран за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение