Решение № 12321 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2015 г.

Решение № 12321 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез юрк. Костурски против решение № 2381 от 06.04.2015 г., постановено по адм. дело № 6990/2014 г. по описа на Административен съд София - град. С доводи за необоснованост, незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение, се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът - "Девен" АД, със седалище и адрес на управление гр. Девня, чрез адв. Пенов оспорва основателността на касационната жалба, с доводи, изложени с писмен отговор и писмена защита. Моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Разноски не се претендират. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните норми. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение № А-334 от 29.04.2014 г. на началника на Митница Варна и потвърдителното решение № 263 от 10.06.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и преписката е върната за ново произнасяне с изричен акт за възстановяване/прихващане на законната лихва върху възстановен акциз в размер на 3 998 867,69 лв., за периода от 30.08.2011 г. до 10.06.2014 г. при спазване на указанията по съдебното решение. Прието е, че с оспорените актове е постановен отказ за възстановяване/прихващане на поискана от дружеството с искане вх. № К 32-16720 от 12.03.2014 г. законна лихва върху възстановената сума от 4 000 000 лв. - внесен акциз по отменен ревизионен акт. Проведен е задължителния административен контрол по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, при който е било безспорно обстоятелството, че сумата от 4 000 000 лв. е внесена доброволно, на валидно правно основание-РА № 12/37/19.05.2011 г., издаден от началник отдел "Последващ контрол" към Митница Варна, на 30.08.2011 г., независимо от наложените обезпечителни мерки. Изложени са подробни мотиви за приложимост на общата норма на чл. 129, ал. 6 от ДОПК по отношение на дължимостта на лихвите и началния момент, от който следва да бъдат възстановени, като е прието, че е налице първата хипотеза на ал. 6 - когато се касае са недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт на орган по приходите. Възражението за недължимост на процесните лихви, поради внасяне доброволно на сумата и при спряно изпълнение на РА е възприето като неоснователно, поради липса на регламентирана такава изключителна хипотеза в ДОПК, респ. ЗАДС. Решаващия правен извод на съда се базира и на безспорния между страните факт на възстановяване /прихващане/ на сумата от 4 000 000 лв към датата 10.06.2014 г., който определя и края на периода, за който се дължи претендираната законна лихва на жалбоподателя. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. С оспореното пред първата съдебна инстанция решение на директора на Агенция "Митници", безспорно е потвърден отказа на началника на Митница Варна, в производство по реда на чл. 27 ЗАДС, за възстановяване на поискана от дружеството с искане вх. № К 32-16720 от 12.03.2014 г. законна лихва върху възстановената сума от 4 000 000 лв., съставляваща частично внесен акциз по отменен ревизионен акт. Обосновано е прието от съда, че преценката относно дължимостта на лихвата и началния момент, следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон - ЗАДС, чл. 27, ал. 1 липсва изрична уредба в тази насока. Касае се за непълнота на специалния нормативен акт, поради което и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА е приложим реда по чл. 128 - 130 ДОПК, относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, вкл. акциз - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4, т. е. регламентирани са две хипотези, с оглед различния момент, от който се дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не. В конкретния случай е безспорно установено, че е налице предл. 1 на ал. 6, чл. 129 ДОПК, тъй като извършеното на 30.08.2011 г. частично плащане /4 000 000 лв/ е по РА № 12/37/19.05.2011 г. на началник отдел "Последващ контрол" към митница Варна, отменен в частта за акциз от 13913966,76 лв. и съответните лихви, с влязло в сила на 06.01.2014 г. решение № 1542/06.03.2013 г. на АССГ / оставено в сила с решение № 97/06.01.2014 г. по адм. д. 5346/2013 г. на ВАС/. Следователно е дължима претендираната законна лихва за целия изтекъл период. Този извод е в унисон и с принципа за санкционния характер на лихвата, залегнал и в общностното право, определящо лихвата като компенсация за неналичността на неправомерно платените суми /Решение от 13.03. 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04 /. Обоснован е и извода на съда за неотносимост на обстоятелството за частично плащане на акциза при спряно принудително изпълнение, тъй като нормата на чл. 129, ал. 6 ДОПК не съдържа изключителни хипотези. Освен това, доброволното плащане /частично/ е извършено при наложени обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК с Постановление № 3 от 25.05.2011 г. Неоснователни са доводите по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 27, ал. 4 ЗАДС във връзка с чл. 156, ал. 1 ДОПК и чл. 159, ал. 2 ДОПК, тъй като съдът надлежно е конституирал като ответник директора на Агенция "Митници", чието решение е предмет на съдебния контрол за законосъобразност по смисъла на спец. норма на чл. 27, ал. 4 ЗАДС. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение