Решение № 6558 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 425/2021 г.
ВАСVI отделение01.06.2021 г.докладчик Александър Митрев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 601/12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 723/2020 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. ОСЪЖДА С. С., [населено място], обл. Ловеч да заплати на ТП на НОИ – Ловеч направените по делото разноски -сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6558 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 425/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. С. против решение № 601/12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 723/2020 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата Директорът на ТП на НОИ гр. Ловеч оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1040-10-44/13.08.2018 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане от 19.06.2018 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ловеч. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал правилен и законосъобразен административен акт. Оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Правилно пенсията се изчислява не от датата на подаване на заявлението за преизчисляване, а от датата на отпускането й. Такива са законовите изисквания, като се определя по-голям размер на пенсията от датата на отпускането, който размер се индексира за всяка следваща година по начина, предписан от законодателя. Това не означава, че определените по-големи размери на пенсията следва да бъдат изплатени със задна дата, в случая увеличените размери на пенсията за периода 2013- 2017 г. Това е само начин на преизчисляване на пенсията, като увеличеният размер в настоящия случай се изплаща от датата на заявлението, доколкото редакцията на действащата към този момент разпоредба на НПОС посочва този начален момент. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Административният съд правилно е преценил за законосъобразно Решение № 1040-10-44/13.08.2018 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане от 19.06.2018 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Ловеч и е отхвърлил жалбата на С. С. срещу него като неоснователна. С потвърденото разпореждане на основание чл. 102, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 21, ал. 1 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. С. за придобит осигурителен стаж след пенсиониране. Приложимата редакция на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях, като преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77 КСО. При преизчислението се ползват данни за стаж и доход след датата на пенсионирането, като не се прави преразглеждане на начина на изчисление на размера на пенсията до датата на преизчислението по чл. 102 КСО. Обосновано е прието от съда, че преизчислението по реда на чл. 102, ал. 1 КСО е направено от пенсионния орган в съответствие със правните норми при съобразяване на по-благоприятния размер за С. С., като правилно пенсията се изчислява не от датата на подаване на заявлението за преизчисляване, а от датата на отпускането й. Съответно са правилни изводите на съда, че на С. С. законосъобразно не е преизчислен осигурителен доход и не е определен нов индивидуален коефициент, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3-5 от КСО, а е зачетен допълнително придобит осигурителен стаж (допълнително положен стаж след пенсионирането) в съответствие с чл. 21, ал. 1 от НПОС, въз основа на който е определен нов размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО. Освен това обосновано е прието от съда, че спорните въпроси за размера на индивидуалния коефициент от 1. 497 и осигурителният доход, от който е изчислен същият, са решени с предходни административни актове, потвърдени по съдебен ред с влязло в сила решение № 120/21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 160/2016 г. на Административен съд – Ловеч (оставено в сила с решение № 4498/10.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1188/2017 г. на ВАС), приложени към настоящото делото. Този коефициент е приложен с оспореното разпореждане от пенсионния орган в съответствие с влезлите в сила административни и съдебни актове, като не е определен нов индивидуален коефициент. Правилно е посочено от съда, че за С. С. са налице две промени на размера на пенсията годишно, тъй като пенсията й за ОСВ се осъвременява всяка година, съгласно чл. 100 КСО, а след като продължава да работи и всяка година подава заявление по чл. 102 КСО, пенсията й се преизчислява и по реда на чл. 102 КСО. При тези данни по делото Административен съд – Плевен, като е преценил за законосъобразен оспореният административен акт за преизчислена лична пенсия за ОСВ на С. С., издаден от пенсионния орган и е отхвърлил жалбата й срещу него е постановил съдебното си решение в съответствие с приложимия материален закон. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 21, ал. 1 НПОС