Решение № 11695 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Кабаджов от гр. Сливен, подадена чрез процесуалния представител адв. Русева, срещу решение 102 от 10.05.2021 г., постановено по адм. дело 394/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД15-2764/05.10.2020 г. на кмета на Община Сливен и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е останало недоказано по делото твърдяното от жалбоподателя, че незаконният строеж не е извършен от него, като в тази насока от съда и ответника не са събрани доказателства. Според касатора, след като не се доказва, че той е изградил строежа, то последният следва да се премахне от всички живущи. Твърди се още, че в първоинстанционното производство не са събрани доказателства, че достъпът на живущите е ограничен. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът кмета на Община Сливен, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. Мавродиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на И. Кабаджов срещу заповед РД15-2764/05.10.2020 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на И. Кабаджов, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Преградни стени ограничаващи достъпа до общите части, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67338.518.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с административен адрес: [улица]. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е IV-та категория, изпълнен е 2013 г. и представлява два броя преградни стени, на северозапад и югозапад в имот с идентификатор 67338.518.71, с дължина 3.00 м. и височина 2.20 м., които са изпълнени от тухлена зидария 12 см. с кухи керамични тухли, като на северозападната преградна стена има отвор, в който е монтирана алуминиева врата с размери 0.80м/2.00 м. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 11/10.09.2020 г., който е връчен на жалбоподателя, като последният не е възразил срещу констатациите на акта, съгласно които строежът ограничава достъпа до общите части на имота и е извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. В съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процеснитe преградни стени представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, IV-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, д от ЗУТ, и са със следните характеристики преградни зидове на юг и запад, измазани с бетонова шапка, изпълнени от тухлена зидария, като при зида на запад има отвор, в който е монтирана алуминиева врата. Установено е още от вещото лице, че строежът представлява преустройство на покрива на подземните гаражи, образуващ прилежащото към жилищната сграда дворно място, който ограничава достъпа на живущите в сградата етажни собственици до празното дворно място, ако алуминиевата врата при западния зид е заключена. Според вещото лице процесният строеж не попада в обхвата на чл. 151 от ЗУТ и чл. 147 от ЗУТ, в които са изброени случаите, в които не е необходимо разрешение за строеж, съответно одобряването на инвестиционен проект. С нотариален акт за продажба на недвижим имот 49, том I, рег. 374, дело 13/2012 г. жалбоподателят се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.518.71.5.1 жилище, апартамент, ет. 1. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от административния съд, че процесното преустройство на покрива над подземните гаражи, образуващ прилежащо към жилищната сграда дворно място, реализирано посредством изграждане на тухлени стени и външно стълбище към апартамент 1 в жилищна сграда, за която е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж 101/04.11.2013 г., представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, четвърта категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д от ЗУТ, изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Според административния съд е очевидно и съответно на доказателствата, че строежът е извършен от жалбоподателя, доколкото същият обслужва собствения му жилищен обект /в т. ч. чрез допълнително изграден вход към апартамент 1/, а и в тази насока са съдържащите се в административната преписка данни. Прието е още от съда, че безспорно изграждането на процесния строеж следва да се реализира след издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проекти, за наличието на каквито по делото липсват доказателства, както и че с оглед характеристиките на процесното преустройство същото не по попада в изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като е приел за безспорно установено по делото, че са налице представките за провеждане на административно производство по чл. 225а от ЗУТ и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилен е извода на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в това число и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, че процесното преустройство на покрива на подземните гаражи, образуващ прилежащото към жилищната сграда дворно място, реализирано посредством изграждане на две тухлени преградни стени, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, IV-та категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д от ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Правилно съдът е приел също така, че процесният строеж не попада и в изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, обстоятелства, които, ведно с наличието на незаконен строеж, и не се оспорват от касационния жалбоподател. Правилен е и извода на съда, че съответно на доказателствата по делото и данните по административната преписка, строежът е извършен именно от жалбоподателя, доколкото същият обслужва собствения му жилищен обект /в т. ч. чрез допълнително изграден вход към апартамент 1/. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че по делото не са събрани доказателства, че той е извършител на процесния строеж. От една страна в конкретния случай следва да се има предвид, че в административното производство по предвидения от закона ред чрез възражение от страна на И. Кабаджов, не е оспорена констатацията, направена с констативния акт за извършител на строежа, поради което установеното с него обстоятелства следва да се приеме за доказано. Освен това въпреки дадените от първоинстанционния съд указания за доказателствената тежест на жалбоподателя, същият не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си нито в първоинстанционното производство, нито в настоящото. В конкретния случай, доколкото по делото се установява от приетата съдебно-техническа експертиза и някои данни по административната преписка, че процесният строеж обслужва именно апартамента на жалбоподателя, чрез допълнително изграденото външно стълбище към дневната на този апартамент, и оформя своеобразен вътрешен двор към апартамента, то е безспорно обстоятелството, че именно жалбоподателят е извършител на този строеж. Този извод следва и от факта, че жалбоподателят е закупил апартамент с идентификатор 67338.518.71.5.1 през 2012 г., а сградата е въведена в експлоатация през 2013 г., като през този период единствен собственик на този самостоятелен обект в жилищната сграда е жалбоподателя. Неоснователно се явява и възражението на касационния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по наведения в жалбата довод, че процесният строеж не ограничава достъпа на живущите до общите части на сградата, като в тази насока не са събрани и доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира за безспорно доказано по делото обстоятелството, че процесните преградни стени и монтираната в една от тях алуминиева врата, ограничават достъпа до общите части на имота, както и правилно е установил административният орган. Видно от приетата и неоспорена от касационния жалбоподател съдебно-техническа експертиза, процесното преустройство се изразява в изграждането на две преградни тухлени стени по цялата ширина на прилежащата към апартамента на жалбоподателя дворна площадка, която представлява покрив на подземните гаражи и на избите, изпълнена на котата на терена, част от конструкцията на жилищната сграда, като към този апартамент е изградено и външно стълбище, посредством което се осигурява достъп от дневната на апартамента към така ограденото пространство. Така преграденото прилежащо и незастроено над терена дворно място при апартамента на жалбоподателя в жилищната сграда, е установено от вещото лице, че ограничава достъпа на живущите в жилищната сграда до празното дворно място, като достъпа до това място е възможен само ако изградената алуминиева врата в една от преградните стени не е заключена. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Сливен е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,