Решение № 8533 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 807/2020 г.

Решение № 8533 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 807/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба подадена от А. Атанасова от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на Решение № 4860 от 16.07.2018 г. постановено по адм. дело № 12639/2017 г. по описа на АССГ оставено в сила с решение № 4279/21.03.2019 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. В молбата като фактическо основание за отмяна е посочено, че като страна по делото в следствие на съществено нарушение на императивни правни норми е била ограничена възможността за осъществяване на правото на защита и участие на лицето в процеса. За съдебното заседание на 15.06.2018 г. страната е била нередовно призована, но въпреки това ход на делото е даден, което е довело до лишаване от право на участие в съдебното заседание, а от там е нарушено и правото и на защита. Ответникът Директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община чрез пълномощника си юрк. Сибинова в писмено становище и в съдебно заседание намира молбата за неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намери за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Решението, чиято отмяна се иска е № 4860/16.07.2018 г. постановено по адм. д. № 12639/2017 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалба на А. Атанасова срещу заповед № РА-30-299/3.10.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. Това решение е обжалвано от Атанасова с касационна жалба. Същата не е уважена като с решение № 4279/21.03.2019 г. по адм. д. № 10166/2018 г. по описа на ВАС решението на пръвоинстанционния съд е оставено в сила. В случая молителката твърди, че в следствие на нарушаване на процесуалните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото. Видно от приложените доказателства за насроченото съдебно заседание за 13.06.2018 г. Атанасова е била редовно призована. На 11.06.2018 г. същата подава молба, с която уведомява съда, че оттегля пълномощното дадено на адв. Д. Милчев. На следващия ден с нова молба от 12.06.2018 г. молителката заявява следното: "Моля уважаемият съд да изслуша и приеме изготвената по делото експертиза. Ако същата не е депозирана в срок изрично заявявам, че не правя възражение за изслушването и. Нямам повече доказателствени искания и моля да дадете ход по същество". На 13.06.2018 г. съдебното заседание не се е състояло, тъй като съдията-докладчик по делото е бил в обективна невъзможност да го разгледа на тази дата съгласно разпореждане на зам. председателя на съда /л. 96/. Съгласно същото разпореждане заседанието се е отложило за 11.07.2018 г. от 11, 30 часа. За новата дата жалбоподателката е била редовно уведомена лично на л. 94 от делото чрез полагане на подпис. На 13.06.2018 г. е издадено друго разпореждане от съдията-докладчик, който насрочва разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 15.06.2018 г. За датата 15.06.2018 г. на л. 97 от делото е отразено, че А. Атанасова е уведомена по телефона. На 15.06.2018 г. съдебното заседание по адм. д. № 12639/2017 г. е проведено като жалбоподателката не се е явила и не е изпратила представител. На това заседание съдът е докладвал постъпилото заключение на вещото лице, молбата на Атанасова за оттегляне на пълномощното от процесуалния и представител и молбата от 12.06.2018 г., с която същата моли да се даде ход на делото по същество. На заседанието е разпитано вещото лице и заключението му е прието. Приключено е събирането на доказателства и е даден ход на делото по същество. Решението е постановено на 16.07.2018 г. като жалбата на Атанасова е отхвърлена. В искането за отмяна е наведено съображение, че страната не е била редовно призована за съдебното заседание проведено на 15.06.2018 г. в следствие на нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на съда, което е довело до лишаването на страната от правото и на участие в заседание, а оттам и до нарушаване на правото и на защита. Настоящият състав на съда, петчленен състав на Втора колегия, намира възражението за неоснователно. В съответствие с чл. 239, т. 5 от АПК влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Първата хипотеза на чл. 239, т. 5 от АПК, която се въвежда като основание изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. Действително в настоящия случай съдът не е спазил изискването на чл. 56, ал. 3 от ГПК по отношението на призоваването на лицето за съдебното заседание на 15.06.2018 г. За да налице обаче основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт не е достатъчно да е допуснато нарушение на процесуалните правила. Необходимо е от това нарушение да е последвало лишаване на страната от възможността да участва в делото. Правото на участие на Атанасова в съдебното заседание на 15.06.2018 г. не е нарушено, тъй като самата тя е депозирала молба от 12.06.2018 г., в която заявява, че няма възражения по изслушването на експертизата, няма доказателствени искания и моли да се даде ход на делото по същество. Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не са довели до нарушаване на правото на лицето да участва в съдебното заседание на 15.06.2018 г., нито са довели до нарушаване на правото му защита. Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му. Бидейки изключение от стабилитета на акта, отмяната като извънреден способ за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания. Не следва да се допуска използване от страните на този извънреден способ с цел поправяне на процесуални пропуски в поведението на страните при осъществяване на правата им. В случая решението на АССГ, което е неблагоприятно за молителката е обжалвано с касационна жалба пред ВАС, но в същата твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила не е наведено като касационно основание за обжалване. Този пропуск на страната не може да се санира с подаване на искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Молителката чрез процесуалния си представител е поискала присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на делото съдът намира искането за неоснователно. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено от страна на процесуалния представител на административния орган. Съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди А. Атанасова да заплати на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав Втора колегия