Решение № 1874 от 20.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР / Стара Загора чрез процесуалния й представител гл. юрк. Р. Митева срещу Решение 246 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 665/2021 г. по описа на Административен съд-Стара Загора.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде обезсилено като недопустимо, като исковата молба бъде оставена без разглеждане и делото да бъде прекратено, алтернативно решението да бъде отменено като неправилно, а искът срещу ОД на МВР Стара Загора да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

За съвместно разглеждане с касационната жалба е присъединена и частна жалба от Й. Тасева от гр. София чрез пълномощника й адв. А. Иванова срещу Определение 434 от 24.06.2022 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение на Решение 246 от 10.06.2022 г по адм. дело 665/2021 г. по описа на АС-Стара Загора в частта за разноските, сторени по адм. дело 1155/2022 г. по описа на ВАС. Частната жалбоподателка твърди неправилност на атакуваното от нея определение, моли отмяната му и постановяване на друго по същество, с което първоинстанционното съдебно решение бъде допълнено с присъждане на исканите от нея разноски на основание чл.226, ал.3 от АПК.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ,СДМВР- Стара Загора, редовно призован не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът и частен жалбоподател, Й. Тасева от гр. София, не се явява и не се представлява. От пълномощника й адв. А. Ивановапо делото са депозирани писмен отговор на касационната жалба и молба, в които са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно за основателност на частната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната и частната жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1, съответно чл. 230 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение, съответно определение са неблагоприятни, решението и определението на АС- Стара Загора подлежат на съдебен контрол пред по-горна съдебна инстанция, поради което жалбите са допустими.

Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по искова молба на Й. Тасева против ОД на МВР Стара Загора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 35 лв., представляващи сумата на заплатената глоба, наложена с Електронен фиш серия К 2124542 издаден от ОД МВР Стара Загора и отменен като незаконосъобразен с Решение от 04.04.2021г, постановено по АНД 863/20 г. по описа на Районен съд-Казанлък.

С обжалваното решение на Административен съд Стара Загора, ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на Й. Тасева сумата от 35 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен Електронен фиш серия К 2124542, ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до датата на окончателното заплащане, както и разноски по делото в размер на 360 лв.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният от Й. Тасева иск е основателен поради това, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен административен акт електронен фиш /ЕФ/ серия К 2124542 от 07.06.2018 г. на ОД на МВР - Стара Загора, отменен с влязло в сила съдебно решение по АНД 863/20 г. по описа на Районен съд-Казанлък, установена е вреда заплатена глоба в размер на 35 лв., налице е и причинно-следствена връзка между отменения ЕФ и настъпилата вреда, тъй като плащането в размер от 35 лв не би било извършено, ако не е бил издаденият незаконосъобразен ЕФ.

1. По касационната жалба:

Касационната жалба е неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от АССГ фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отменен ЕФ намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред административен акт / на какъвто са приравнени наказателните постановления и издаваните от органите на Пътна полиция при МВР електронни фишове/, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение ЕФ, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Административният съд правилно и обосновано е формирал извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан. Заплатената от ответника сума за глоба по ЕФ се явяват имуществена вреда за него и е в причинна връзка с отменения ЕФ. Както правилно е посочено ако не е бил издаденият електронен фиш серия К 2124542 от 07.06.2018 г. на ОД на МВР -Стара Загора /отменен впоследствие с влязл в сила съдебно решение п АНД 863/20 г. по описа на Районен съд-Казанлък/ то Й. Тасева не би заплатила глоба в намален размер от 35 лв. Установените по делото факти сочат на осъществяване на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Намалението на имуществото на ищцата е настъпило във пряка и непосредствена причинна връзка с административното разпореждане по издадения фиш, който законът приравнява на наказателно постановление. Й. Тасева е платила част от глобата, наложена с електронния фиш в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 9 ЗДП, която допуска предварителното изпълнение на акта, макар той да не е влязъл в сила.

При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

1. По отношение на частната жалба, настоящата инстанция счита следното:

Предявената от Й. Тасева срещу Определение 434 от 24.06.2022 г., постановено по адм. дело 665/2021 г. по описа на Административен съд-Стара Загора частна жалба е основателна по следните съображения:

С обжалваното определение АС -Стара Загора е оставил без уважение искането Й. Тасева за изменение на Решение 246 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 665/2021 г. по описа на Административен съд-Стара Загора в частта му за разноските, като по същество е отказал присъждането в полза на молителката на сторените от нея разноски по адм. дело 1155/2022 г. по описа на ВАС.

За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 236 от АПК има за предмет отмяна на съдебен акт по съществото на материално правния спор и връщане на делото за ново разглеждане, а не за продължаване на съдопроизводствените действия след разрешаване на въпроса за съществуване на публичното потестативно право да се иска защита и съдействие от съд и поради тази причина е счел, че определението на ВАС, постановено по адм. дело 1155/22 г. разрешава въпроса по частната жалба въпроса за публичното право на съдебно производство по същество и с това е краен акт, при постановяване на който съдът се произнася и по сторените пред него разноски. В тази връзка е направил извод, че дължимостта на разноските в производството по обжалване на определения, слагащи край на делото, зависи само и единствено от това дали съществува или не отреченото с обжалваното определение право, но не и от крайния изход на делото по материално правния въпрос, чиято защита се търси чрез искането, отправено до съда да образува съдебно производство, като аргумент за този извод е и разпоредбата на чл. 213а, ал. 7 от АПК, която изрично признава правото на присъждане на разноски от съда, който се произнася по въпроса за публичното право на касационно съдебно производство. Съдът е приел, че до приключване на производството по адм. дело 1155/22 г. по описа на ВАС, разноски не са поскани нито с частната жалба, нито с писмената молба, с която по същество се допълват доводите за нейната основателност, като е приложен единствено списък на разноските, но той е условие за обжалване на определението за присъждане на разноски, съответно условие да се иска неговото изменение, като не представлява заявяване на претенция за осъждане на ответника да ги възстанови, поради което е оставил без уважение искането на Тасева.

Определението e неправилно.

Допълване на постановен по делото съдебен акт съгласно разпоредбата на

чл. 248, ал. 1 от ГПК се следва в случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. В случая съставът на ВАС е пропуснал да се произнесе по надлежно претендираните разноски за производството по адм. дело 1155/2022 г. по описа на ВАС. Видно е, че в хода на производството пред ВАС, чрез пълномощника си Й. Тасева в писмена молба е претендирала разноски, като е представиле доказателства за тяхното изплащане, а именно: платежно нареждане (л. 13 и л. 23), списък на разноските (л. 26) и договор за правна защита и съдействие (л. 27). Обосновано, изхождайки от разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, приложима субсидиарно по отношение определенията по см. на чл.236 от АПК, Й. Тасева е поискала присъждане на направените от нея разноски в производството по а.д. 1155/2022г. по описа на ВАС едва в производството по адм.д. 665/2021г. по описа на АССГ. С оглед на изложеното молбата за изменение на Решение 246 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 665/2021 г. по описа на Административен съд-Стара Загора в частта му за разноските с присъждането на сторените такива по адм. дело 1155/2022 г. по описа на ВАС от частния жалбоподател, е основателна.

По изложените съображения определението, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, следва да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на искането, с което Решение 246 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 665/2021 г. по описа на Административен съд-Стара Загора да бъде допълнено в частта му за разноските с присъждането на сторените такива по адм. дело 1155/2022 г. по описа на ВАС.

При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Същото е заявено своевременно и е доказано, видно от списък на разноските на ответника на л. 36 от делото и договор за правна защита и съдействие на л. 37-38 от делото. Ответникът претендира разноски за адвокат за настоящата инстанция в размер на 700 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, които не са прекомерни и следва да му бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,