Решение № 9227 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2014 г.

Решение № 9227 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, срещу решение № 1262 от 19.05.2014 г. по адм. дело № 1295 по описа за 2013 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Карелия 2000" ЕООД е отменен ревизионен акт № 161204614 от 9.01.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 311 от 28.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Пловдив, в частта относно допълнително определен данък върху добавената стойност в размер на 21 299.38 лв. и лихва за забава в размер на 7 120.13 лв., както и допълнително определено задължение по ЗКПО в размер на 745.81 лв. и лихва за забава в размер на 246.30 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на търговското дружество и срещу тази част от оспорения ревизионен акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Карелия 2000" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Мери Найденова дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161204614 от 9.01.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 311 от 28.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС и ЗКПО за ревизиран период 1.01.2007 г. -31.12.2011 г. В хода на ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи, поради което ревизираният субект е уведомен по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подадена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В мотивите на съдебния акт е установена фактическата обстановка, като е посочено, че основната дейност на търговското дружество през ревизирания период е търговия на едро с мляко и млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини, търговия на едно с авточасти, както и авторемонтни услуги. Дружеството притежава търговски обекти, регистрирано е по ЗДДС. При извършена насрещна проверка на доставчик "Евро 07" АД е установено, че същият е продал стоки - резервни части и масла, съгласно издадени фактури, описани в дневниците за продажби, но които не са отчетени в счетоводството на ревизирания субект, респ. в дневниците за покупки, като не са отчетени и последващи продажби. Тези стоки не са налични и при извършените годишни инвентаризации. Прието е от приходния орган, че "Евро 07" АД издава фактури и кредитни известия към тях, начислява ДДС по облагаемите доставки, като получателят "Карелия 2000" ЕООД не заприходява предмета на доставките в счетоводството. Към 31.12. на всяка от ревизираните години по счетоводни данни не са констатирани счетоводни излишъци или липси на стоки, в т. ч. и на неотразените фактури. Стоките са реализирани, за тях не са издадени документи, съответно не са отчетени приходи. При формиране на данъчната основа за облагане са взети предвид критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като след преглед на представените от ревизирания субект счетоводни документи е установено, че за през 2007 г. надценката на продадените от него стоки е 12.35 %; за 2008 г. е 7.45 %; за 2009 г. е 8.63 %; за 2010 г. е 3 % и за 2011 г. е 7.5 %. Подходът на органа по приходите при определяне на данъчната основа е прибавяне към декларираните по справката-декларация продажби за съответния данъчен период на приходите от укритите продажби. Определена е отчетната стойност на закупените стоки и след съобразяване с посочената надценка е установен размера на неотчетените приходи. По повод облагането по ЗКПО са взети предвид декларираните от данъчния субект приходи и разходи. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения, като експертът подробно е отговорил на поставените въпроси. При изготвянето на второто заключение експертът е посетили акционерното дружество, доставчик, като е проверило счетоводството му по повод твърдяните като доставки процесни продажби. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е незаконосъобразен в обсъжданата част. Изводът му се базира на преценка от негова страна, че събраните доказателства в ревизионното производство не обосновават по категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки по процесните фактури. Същите не съдържат изискващите се реквизити, не се установява прехвърлянето на правото на собственост на вещите понеже са родово определени, липсват приемо-предавателни протоколи, както и други първични счетоводни документи. Не се установява изписване на стоките, транспортирането и съхраняването им. Така според съда не се явява доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за да бъде осъществена ревизията по специалния ред за това и определят задълженията за ДДС и за корпоративен данък по този ред. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е изложил фактите по делото, подробно и точно е обсъдил събраните доказателства, и е отграничил основният спорен момент - установяване и доказване наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, респ. правилното определяне на данъчната основа за облагане. Според настоящият съдебен състав първоинстанционният съд правилно е преценявал обсъжданите процесни доставки само и с оглед на тяхната реалност. По делото е безспорно установено издаването на фактурите от прекия доставчик, осъществено плащане по тях по касов път, счетоводно отразяване на тези две обстоятелства при него и начисляване на данъка при него. По повод на отношенията между страните по доставките е представен договор за доставка на стоки от 22.06.2006 г. Тези обстоятелства, констатирани и от ревизиращия орган, се установяват и от съдебния експерт. Доколкото доказателствената тежест с оглед на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се носи от адресата на акта, но същата може да бъде ефективно осъществена процесуално само "когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства" (ал. 2-ра). Налице е необходимост от преценка преди всичко на степента на доказване на тези фактически основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК чрез ангажираните доказателства от органа по приходите - издател на оспорения ревизионен акт. Така по делото не са представени доказателства, че ревизираният субект - жалбоподател е заприходил стоките по доставките, отразил е фактурите в счетоводството си, отчел е разходи във връзка с осъществено плащане по тях. След като при доставчика са изпълнени изискванията с оглед прилагането на ЗДДС, би следвало ревизиращият орган да установи идентична фактическа обстановка по повод доставките при получателя. Не са ангажирани доказателства за установяване на посочените обстоятелства и при него, не се установяват липси за ревизираните години, няма данни за осъществяване на износ, а и след като процесните фактури не съдържат подпис на представляващия или упълномощено лице на получателя, не може да се приеме, че е получил приход, който се явява укрит по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По повод формирането на данъчната основа съдът е изложил точни фактически констатации. Изводите по повод облагането по реда на ЗДДС рефлектират и върху преценката на оспорения ревизионен акт и в частта относно осъщественото облагане по реда на ЗКПО. Обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. При този изход от делото на касатора не следва да се присъдят съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение