Решение № 11444 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2016 г.

Решение № 11444 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Дигинг" ЕООД - гр. В., представлявано от управителя Г. И. Г., чрез пълномощника адв. И. К. К., против решение № 2619/09.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1424/2015 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 04.05.2015 г. на главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда" гр. В.. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. В тази връзка излага съображения, че съдът не е конституирал надлежния ответник - "Инспекция по труда" гр. В., а е конституирал инспекторът, който е издал постановлението. Наред с това поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При условията на евентуалност моли решението да бъде отменено, а оспореното постановление - отменено. Подробни съображения по посочените основания се излагат в допълнителни писмени бележки, представени от пълномощника на касационния жалбоподател. Ответникът по касационната жалба - главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. В., не е изразил становище. О. Р. Й. А. от гр. В. не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по изложените доводи за неправилност на извода на съда по съществото на правния спор. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и съобразно доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. В. е отхвърлена жалбата на "Дигинг" ЕООД гр. В. против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Р. Й. А. и "Дигинг" ЕООД гр. В. от 04.05.2015 г. на главен инспектор от дирекция "Инспекция по труда" гр. В.. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореното постановление е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и на материалния закон. Така постановеното решение е недопустимо. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Р. Й. А. и "Дигинг" ЕООД гр. В. с предписание за сключване на трудов договор, издадено на 04.05.2015 г. от главен инспектор С. И. П. от дирекция "Инспекция по труда" гр. В.. Оспореното постановление е издадено на основание чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/. С определение № 2245/30.06.2015 г. първоинстанционният съд е конституирал като заинтересована страна по делото Р. Й. А. и е разпоредил да се призоват страните - "Дигинг" ЕООД, дирекция "Инспекция по труда" гр. В. и заинтересованото лице. С разпореждане от 14.10.2015 г. съдът е конституирал като страна "главен инспектор от ДИТ" - В. /абревиатурата вероятно означава "дирекция "Инспекция по труда"/ с мотиви ".. .на основание чл. 21 от УП на ГИТ", заличил е като страна ИТ /"Инспекция по труда"/ - В. и е разпоредил да се призове гл. инспектор, като му бъде връчен и препис от жалбата. От списъците на лицата за призоваване, изготвени след постановяване на разпореждането от 14.10.2015 г. /за съдебните заседания на 03.11.2015 г. и 17.11.2015 г./, изготвените призовки за тези съдебни заседания, както и от съдържанието на съдебното решение и съответно - изпратените съобщения за това решение, е видно, че като ответник по делото е призоваван и е участвал главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. В.. Настоящият съдебен състав намира, че ответникът в първоинстанционното производство е конституиран неправилно, което е довело до постановяване на съдебния акт по отношение на ненадлежна страна. Съгласно чл. 399 КТ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9. Съгласно чл. 405а, ал. 1, изр. първо КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, а според чл. 405а, ал. 4, изр. първо КТ, въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение с даденото задължително предписание към проверения работодател е издадено от нейно име. Служителят в дирекцията, който е извършил проверката за спазване на трудовото законодателство и е издал това постановление по чл. 405а КТ не притежава самостоятелна публична правосубектност. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник по делото съдът е следвало служебно да конституира дирекция "Инспекция по труда" гр. В., чийто контролен орган е издал оспорения пред съда административен акт. Всъщност първоначално - с определение № 2245/30.06.2015 г., съдът правилно е разпоредил като ответник по делото да бъде призована дирекция "Инспекция по труда" гр. В., но с последващото определение от 14.10.2015 г. неправилно е заличил тази страна и е конституирал като страна главния инспектор в същата дирекция. Физическото лице, изпълняващо длъжността "главен инспектор" в дирекцията, не е надлежен ответник в съдебното административно производство. Такова лице не е едноличен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, нито частноправен субект, на който са възложени административни правомощия. Затова конституирането на главния инспектор като ответник по делото е неправилно. В този смисъл е установената съдебна практика по дела със сходен предмет, изразена например в решение № 5914/22.05.2015 г. по адм. дело № 479/2015 г. на ВАС, шесто отделение и във всички посочени в него решения, също на ВАС, шесто отделение: № 5878/21.05.2014 г. по адм. дело № 14970/2014 г. и цитираните в него решения, № 8655/25.06.2010 г. по адм. дело № 861/2010 г. и цитираните в него съдебни решения; решения № 9995/19.07.2010 г. по адм. дело № 858/2010 г., № 6366/07.05.2012 г. по адм. дело № 11991/2011 г., № 16038/15.12.2012 г. по адм. дело № 11073/2012 г. и № 265/01.09.2012 г. по адм. дело № 8692/2011 г. и др. Наред с това, следва да се посочи, че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" нито е бил страна по първоинстанционното дело, нито е следвало да бъде конституиран като такъв, поради което представените от пълномощника на същия писмени бележки пред настоящата инстанция не могат да бъдат взети предвид по делото. Дори и да беше проведен административен контрол за законосъобразност на постановлението, то по-горестоящият административен орган, когато с него е отхвърлено оспорването, не е предмет на оспорването пред съда, и затова административният орган, който е постановил това решение не е надлежна страна в съдебното производство съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, като се отчете действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Освен това, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежния ответник. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. Разноски по делото не са претендирани, а освен това предвид изхода на спора, възлагането на разноските за настоящото производство би следвало да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,