Решение № 12612 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2025 г.

от 17.09.2024г. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с обезсилване на решението и алтернативно- неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответникът А. П. А., чрез адв.Тодорова , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е прогласена нищожността на изричен отказ, материализиран в писмо с изх. РД 9400-1901-

от 17.09.2024г. на главния архитект на Община Бяла да уважи искането на А. П. А. с вх. РД 9400-1901/12.07.2024г. за попълване на ПИ 242 по кадастралния план на [населено място], Община Бяла. Прието е, че от съдържанието на писмото се установява ,че заявеното изменение на кадастралния план няма да бъде извършено, с мотив за приложена регулация и разминаване в квадратурата на имота по документ за собственост и проекта за изменението на кадастралния план, т.е. налице е подлежащ на съдебен контрол отказ по смисъла на чл.21 АПК. Обосновано е от първоинстанционният съд, че в случая е приложим реда на §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, тъй като няма одобрена кадастрална карта за [населено място], Община Бяла, от което следва, че компетентния орган е кмета на общината, а не главния архитект, който е издал процесното писмо в качеството си на председател на ОЕСУТ, който орган също няма правомощия по ЗКИР. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че няма одобрена кадастрална карта за [населено място], Община Бяла, където попада заявеният за поправка на кадастрална граница ПИ 242. Следователно компетентен да се произнесе по искането за изменение на кадастралния план с вх. РД 9400-1901/12.07.2024г. е кметът на Община Бяла на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР. Решението на експертния съвет по устройство на територията при Община Бяла, с което не е прието заявеното изменение на югозападната граница по приложената скица- проект за изменението не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а такъв акт не е и изискуем в административното производство по изменение на кадастралния план. Факт е , че по заявлението на А. с вх. РД 9400-1901/12.07.2024г. няма изрично произнасяне от страна на компетентния орган - кмета на Община Бяла, тъй като главният архитект с процесното писмо е постановил отказ на база експертния съвет по устройство на територията при Община Бяла, без да разполага с компетентност за произнасяне по реда на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер от 600 лв, установено с приложената разписка към списъка на разноските по чл.80 ГПК. Искането за присъждане на разноски в размер на 183лв- пътни разходи е неоснователно, тъй разходът за пътуване на адвоката не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на основание чл. 78 ГПК. Съдебната практика извежда този извод при граматическото и логическо тълкуване на нормите на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, които разпоредби сочат, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса),т.е. разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват разноски. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски.