Решение № 14358 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2010 г.

Решение № 14358 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 233 и сл. от ЗМВР е образувано по жалба на Минко Ангелов Минков от гр. Дългопол против заповед № К-3837/07.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи като излага доводи, че същата е издадена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответства на целта на закона. Ответната страна - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав приема, че жалбата като подадена от надлежна страна и в срок, е неоснователна. С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното му правоотношение като началник на РУ - Провадия при ОД-Варна, категория "В". Наказанието е наложено за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина като е използвал служебното си положение за лична облага като е ползвал предоставени от общини Провадия и Дългопол мобилни телефони, за лични нужди, чиито разходи са изплащани от общините, като деянията са квалифицирани за несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата - т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № Iз-2013/08.11.2006 г., като деянията са извършени през месеците от май до декември 2009 г. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материално правните разпоредби и административно производствените правила и е в съответствие с целта на закона. Заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи в рамките на предоставената му от ЗМВР компетентност на основание чл. 228, т. 1 и чл. 246, т. 1 от ЗМВР да налага дисциплинарно наказание "уволнение" и да прекратява служебното правоотношение на служители. Спазена е писмената форма при издаване на заповедта, като в съответствие с императивната разпоредба на чл. 269 от ППЗМВР изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Предвид разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР в обжалвания административен акт са отразени данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които същото е установено. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваната заповед не е мотивирана, което от своя страна нарушава конституционното му право на защита. В заповедта изрично са цитирани обобщена справка рег. № 1319/08.03.2010 г. и становище рег. № 1377/10.03.2010 г. на дирекция "Инспекторат"-МВР, в които са изложени всички факти и обстоятелства, доказващи факта на извършеното от жалбоподателя нарушение. Но дори и да се приеме, че фактическата обстановка е непълно описана, достатъчно е да са събрани материали, които са приложени към административната преписка. При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР при наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина министърът на вътрешните работи издава заповед № К-1493/10.02.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу служителя. Заповедта, съгласно чл. 231, ал. 1 от ППЗМВР е издадена във връзка с наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, обективирани в цитираната в заповедта докладна записка рег. № 653/05.02.2010 г. на дирекция "Инспекторат"-МВР. В цитираната заповед на министъра на вътрешните работи се съдържат всички реквизити, които изисква чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, като министърът на вътрешните работи е назначил и дисциплинарно-разследващ орган. Изпълнена е процедурата по чл. 243 от ППЗМВР, като служителят на 11.02.2010 г. е запознат срещу подпис със заповедта за образуваното срещу него дисциплинарно производство и с правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да дава обяснения и да представя доказателства. Жалбоподателят е упражнил правото си да дава писмени обяснения, видно от приложените към административната преписка писмени доказателства - обяснение, рег. № 7093/12.02.2010 г. по описа на ОД на МВР - Варна и възражение рег. № 10847/10.03.2010 г., които на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 237, ал. 4 ат ППЗМВР са приети от наказвания орган - министърът на вътрешните работи. Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка, рег. № 1319/08.03.2010 г., с която на основание чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, служителят е запознат срещу подпис. На основание чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище, рег. № 1377/10.03.2010 г. до министъра на вътрешните работи. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че незаконосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на 13.04.2010 г., след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението. Възможността административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание е ограничена в рамките на преклузивните срокове по чл. 225 от ЗМВР - до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването. Легално определение за понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" е дадено в чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, а именно: "Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя". От определението следва изводът, че дисциплинарното нарушение, извършено от държавен служител в МВР се счита за открито, когато на министъра на вътрешните работи са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. Законово изискване е данните да са достатъчни и по убедителен и несъмнен начин да обуславят налагането на дисциплинарно наказание. При конкретния случай, постъпилите начални данни и тези от проверката са били достатъчни по смисъла на закона и двумесечния срок от откриване на нарушението следва да започне да тече от датата, на която министърът на вътрешните работи е приел обобщената справка, рег. № 1319/08.03.2010 г., а именно на 06.04.2010 г. Няма спор, че към тази дата не само на прекия началник на Минков, но и на дисциплинарно наказващият орган са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието, времето и мястото на извършването му, самоличността на извършителя и формата на вината му. В конкретния случай възможността за налагане на дисциплинарно наказание е преклудирана на 06.06.2010 г. Заповедта на министъра на вътрешните работи с рег. № К-3837 е издадена на 07.04.2010 г. На Минко Минков е връчен екземпляр № 4 от заповедта на 13.04.2010 г. - т. е. преди изтичането на законоустановения и преклузивен срок, визиран в чл. 225 от ЗМВР. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на материалноправните разпоредби на закона. Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран с дисциплинарно наказание "Уволнение", е нарушение на чл. 11, т. 31 и 33 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, което съставлява нарушение на служебната дисциплина, съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано е като тежко такова съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от МВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "Уволнение", съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс са установени по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство, а именно, че за периода от м. май до м. декември 2009 г. Минко Минков е превишавал месечните лимити за ползваните от него SIM карти, предоставени му от община Провадия и община Дългопол, като е презареждал системно суми по сметки на прима карти, които суми са заплащани от посочените общини. С тези си действия жалбоподателят е ощетил бюджета на посочените общини. Безспорно служителят на МВР следва да има поведение, което да води към респект по отношение на другите граждани към лицата, заемащи служба в МВР. Ето защо нарушаването на определени морални категории е несъвместимо със службата, която е заемал жалбоподателя. От събраните доказателства дисциплинарно разследващият орган е стигнал до правилния извод, че служителят е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс, тъй като извършените от него деяния са в разрез с изискванията към държавния служител в МВР да запазва независимост по отношение на професионалната си компетентност, да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване и да не допуска да бъде поставен във финансова зависимост. Поведението на жалбоподателят е морално укоримо. Съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, нарушението на Етичния кодекс представлява дисциплинарно нарушение, за което се налага ней-тежкото дисциплинарно наказание "Уволнение". Законодателят е въздигнал нарушаването на етичните правила, свързани с дейността на служител на МВР, в дисциплинарно нарушение. Жалбоподателят е запознат срещу подпис с Етичния кодекс и му е известно, че нарушаване на правилата му, води до извършване на дисциплинарно нарушение. Напълно неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че при издаването на обжалваната заповед не е спазена императивната разпоредба на чл. 96 от Закона за държавния служител. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в ЗМВР наказания. Предвидена е и възможност с § 1а от Допълнителните разпоредби на същия закон да се прилагат и разпоредбите на Закона за държавния служител, но само за неуредените в глава шестнадесета въпроси. В конкретния случай не може да се прилага Закона за държавния служител, тъй като не сме при хипотезата на неуредени въпроси в ЗМВР относно наложеното дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Издадената заповед съответства с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,