Решение № 12979 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2016 г.

Решение № 12979 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4469/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район (ЮЗР), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 53 от 14.01.2016 г., постановено по адм. дело № 506/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменена негова заповед № ДК-10-ЮЗР-19 от 17.02.2015 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Н. М. Б. от град Б. и "К. И." ООД, представлявани от процесуалния им представител, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски за представителство пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е недопустима. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на Н. М. Б. от град Б. и "К. И." ООД, срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-19 от 17.02.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която е потвърден отказът на главния архитект на община Б., обективиран в писмо изх. № 94-00-6733/2/ от 12.07.2013 г. на община Б., да презавери разрешение за строеж № 187 от 12.07.2007 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в издаването й от административния орган, без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение в случая. Приел е, че преди издаване на заповедта административният орган е следвало да изследва предпоставките на чл. 153, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), приложим при подаване на искане за презаверяване на изгубило правното си действие разрешение за строеж, което в случая, според съда не е направено. С оглед на това съдът е приел, че допуснатите от органа нарушения са съществени, поради което е отменил оспорения административен акт, отменил е и отказът на главния архитект на община Б. да презавери разрешението за строеж и е върнал на последния административната преписка за ново произнасяне. Решението е правилно. С § 42 от Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г.), в приложимата за случая редакция, действаща към датата на постановяване на оспореното съдебно решение, е изменена разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, съгласно което изменение, решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и за разрешаване на строителството за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение са окончателни. Обжалваното в настоящето производство съдебно решение не е сред изрично изброените по-горе изключения, които се разглеждат само на една съдебна инстанция, чието решение е окончателно, с оглед на което за процесното решение важат общите правила на чл. 215 от ЗУТ и същото подлежи на касационен контрол. Ето защо, касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, е неоснователна. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и от заключението на изслушаните и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон, като не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Правилен е изводът на административния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е издал административния акт без да е изследвал, визираните и относими при искане за презаверка на разрешение за строеж предпоставки на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗУТ разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от влизането му в сила не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите, а за линейни обекти на техническата инфраструктура - ако в срок 10 години от влизането му в сила не е завършено строителството. Това се установява писмено от органа, който го е издал. В настоящия случай, основния спорен момент се свежда до датата на започване на строителството. В заповедта на началника на РДНСК-ЮЗР е посочено, че разрешението за строеж е загубило правното си действие, поради първото посочено в разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ обстоятелство, а именно, че строителство на обекта не е започнало в продължение на три години от влизане в сила на разрешение за строеж № 187 от 12.07.2007 г. (в сила от 27.07.2007 г.). В подкрепа на този си довод, административният орган посочва, че съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗУТ за начално на строежа се приема датата на съставяне на протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво. Този извод се оборва категорично от представения на л. 53 от първоинстанционното дело протокол, който макар и неподписан от длъжностно лице по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, е подписан от техническия ръководител на строежа, възложителя и строителя - лица, които безспорно удостоверяват, че процесното строителство е започнало на 12.08.2008 г., т. е. в изискуемия по чл. 153, ал. 2 от ЗУТ тригодишен срок. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на разпитаните в първоинстанционното съдебно производство свидетели, както и от дадените заключения на вещите лица. Правилно е прието от съда, че действително грубият строеж не е бил завършен в продължение на 5 години от влизане в сила на разрешението за строеж, което обстоятелство не е спорно между страните, но с оглед подадените в едногодишния срок от изтичането му молби за презаверяване до главния архитект на община Б., то същите е следвало да бъдат разгледани при съобразяване на материалноправните предпоставките на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, както от главния архитект, така и от началника на РДНСК - ЮЗР, което в случая не е сторено. С оглед изложеното, неоснователни се явяват наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл, които са били изложени и в първоинстанционното производство и са обсъдени изчерпателно от съда. Приетата от страна на административния орган материалноправна пречка за презаверяване на разрешението за строеж не е налице, с оглед на което, както правилно е приел и първоинстанционният съд, заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР, с която е потвърден отказът на главния архитект да презавери разрешение за строеж № 187 от 12.07.2007 г. е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение и подлежи на отмяна, а административната преписка на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва да се върне на компетентния орган - главния архитект за ново произнасяне по подадените заявления за презаверка. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответниците по касация и представените доказателства за реалното им извършване, то РДНСК - ЮЗР ще следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата от 600.00 лева, представляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,