Решение № 12784 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3251/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комплексен онкологичен център Враца ЕООД, представлявана от своя управител-д-р Григоров, чрез процесуален представител адв.Христова, против Решение 17/13.01.2023 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. дело 443/2022 г., с което е отхвърлен иска на дружеството за осъждане на НЗОК да заплати сумата от 47 934,13 лв., представляваща цената на извършена, но незаплатена, болнична медицинска помощ по договор 060354/25.02.2020 г., за лечение на пациенти с COVID - 19, през м. март на 2021 г. и са присъдени разноски в размер на 200 лв за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата по същество се поддържат доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Претендират се съдебни разноски за двукратното разглеждане на делото. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса, представлявана от своя управител, чрез процесуален представител юрисконсулт Русинова е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който твърди, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е основателна. С решение 6597/05.07.2022г по адм. дело 1972/2022г ВАС ,Шесто отделение е отменил Решение 6/07.01.2022 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. дело 371/2021 година и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания. Производството пред Административен съд Враца е било образувано по подадена искова молба от КОЦ Враца ЕООД против Национална здравноосигурителна каса за сумата от 47 934.13 лв., по иск за реално изпълнение на административен договор 060354/25.02.2020 г., и която представлява дължими допълнителни трудови възнаграждения и дължими осигуровки за сметка на страните по трудово правоотношение в съответствие с действащата нормативна уредба. Според фактическите твърдения, изложени в исковата молба КОЦ Враца ЕООД е страна по договор за финансиране с Министерство на здравеопазването по проект BG05M903001 -1.099-0001 Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от COVID - 19 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M903001-1.099-0001 Защита на населението от заплахи за общественото здраве, причинени от пандемични кризи. Съгласно него лечебното заведение има право да получи, на основание чл. 5 във вр. с чл. 2 ал. 1 и чл.1 ал. 3 възнаграждение в размер на по 1 000 лв. на служител за работа при неблагоприятни условия по повод определената епидемична обстановка. През м. март на 2021 г. в КОЦ Враца са хоспитализирани по спешност трима пациенти в отделение Онкологична хирургия и в сектор Палиативни грижи, които по време на престоя си са регистрирани с положителен антигенен тест за COVID - 19. Претенцията за заплащане на сумата в размер на 47 943.13 лв. ищецът основава на чл. 7а. 4 от Методика РД-НС-05-9-6/16.02.2021 г., който гласи, че когато се установят до 5 бр. вкл. хоспитализирани лица с доказан COVID - 19 за календарен месец, посоченото допълнително възнаграждение е за до 40 човека медицински и немедицински персонал, участвал пряко в лечебно-диагностичния процес. През месец март на 2021 г. на работа в КОЦ Враца" са били общо 31 човека. За проблема с отчитането на трите случая с COVID - 19 лечебното заведение е уведомило РЗИ-Враца, с приложени З бр. епикризи, като е постъпил отговор, че РЗИ-Враца не разполага с възможност да коригира данните и информацията в модул Клинично протичане в регистъра за пациенти с COVID - 19. От фактическа страна съдът е приел за установено, че КОЦ Враца ЕООД е лечебно заведение за осъществяване на медицински дейности за процесния период. От своя страна ответникът НЗОК е юридическо лице, което осъществява задължителното здравно осигуряване, съгласно изискванията на Закона за здравното осигуряване. Страните са обвързани от индивидуален договор 060354/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, който договор е изменян многократно с подписване на допълнителни споразумения. Същият е действащ за месец март 2021 година. Прието е, че за същия период е била в сила и Методика, изменена с Методика за изменение и допълнение на Методиката, РД-05-9-7/04.03.2021 г. и РД-05-9-8/30.03.2021 година. Видно от т.7а 5 (нова, приета с РД НС 05 9 6/16.02.2021 г., изм. с РД НС 05 9 7/04.03.2021 г. ) от Методиката, лечебните заведения изпълнители на болнична медицинска помощ по чл. 10, т. 3б комплексен онкологичен център и т. 6 диалезен център от ЗЛЗ, имат право на допълнителни трудови възнаграждения за медицинския и немедицинския персонал, при провеждане на дейностите за лекуване на пациенти, представляващи потвърден случай на COVID-19. От данните по делото е видно, че през м. март на 2021 г. в КОЦ Враца са били хоспитализирани трима пациенти в отделение Онкологична хирургия и в сектор Палиативни грижи, които по време на престоя си са регистрирани с положителен антигенен тест за COVID 19. От приетото заключение на съдебната техническа-счетоводна експертиза на вещото лице Л. Гецова-Тодорова, съдът е приел за установено, че тези три лица са отчетени в ежедневните отчети по КП в ПИС, като хоспитализирани и дехоспитализирани за м. март на 2021 г., и регистрирани в Националния регистър за борба с КОВИД -19. За лицата не е спорно, че са били задължително изолирани със съответното предписание на РЗИ Враца. По делото са ангажирани и гласни доказателства, с които ищецът цели да докаже, че е уведомил в срок НЗОК за потвърдените случаи на COVID-19 в лечебното заведение. При първото разглеждане на делото пред касационната инстанция,ВАС е отменил решението на АС-Враца и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав,като е дал указания да бъде назначена съдебно медицинска експертиза,която да установи медицинския и немедицинския персонал, пряко ангажиран и участвал при провеждането на дейностите за лекуване на пациентите с доказан Covid-19,както и че посочените лица фактически са били лекувани, а не само изолирани в отделно Ковид отделение на болницата, поради хоспитализацията си на друго основание и по съответната клинична пътека.Подобна експертиза е назначена от състава на АС-Враца,който я е кридитирал в решението си.Съгласно заключението спрямо трите пациентки е осъществено лечение за КОВИД-19 в КОЦ ВРАЦА ЕООД.Те са лекувани в различни стаoии на заболяването и са спазени правилата за добра терапевтична практика по време на лечението им. След като е обсъдил поотделно и в своята съвкупност ангажираните по делото доказателства първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че искът е неоснователен и го е отхвърлил,като е присъдил разноски в полза на ответника.За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел,че безспорно трите пациента са били лекувани в здравното заведение от КОВИД-19,но случаите не са били правилно отчетени към НЗОК,поради което и последната не дължи заплащането им. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи: Видно от редакцията на чл. 45а, ал. 1 ЗЗО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. Правната фигура на административния договор е въведена в нашето позитивното право с нормите на чл. 19а - 19ж АПК (Обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.). В текста на чл. 19а АПК законодателят дава легално определение на административен договор. Неговите съществени белези, които го характеризират като административен, се свързват със следните обстоятелства: а) да е сключен в производство пред административните органи от страните, по въпроси от значим обществен интерес или б) когато е предвидено в закон. Административният договор се сключва в писмена форма, която е както форма за действителност, така и форма за доказването му. Текстовете на чл. 45а, ал. 1 и ал. 4 ЗЗО са приети с измененията на закона, обнародвани в ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и представляват материалноправни норми, поради което имат действие занапред. Съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК "Производства пред съд". В този случай съдът се произнася съобразно предвиденото в чл. 80 ЗЗО във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК. Материалноправното основание, въз основа на което ищецът претендира сумата, е сключеният между него и НЗОК индивидуален договор 060354/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и той е административен договор по смисъла на чл. 45а, ал. 4 ЗЗО. Във връзка с този индивидуален административен договор 060354/25.02.2020 г. ищецът сочи, че е сключил и договор за финансиране с Министерство на здравеопазването по проект BG05M903001-1.99-0001 Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от COVID - 19 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M903001-1.99- 0001 Защита на населението от заплахи за общественото здраве, причинени от пандемични кризи. Решението е постановено в противоречие с материалния закон. От събраните по делото гласни и писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза, не е спорно,че изпълнителят на болничната помощ ищецът КОЦ Враца ЕООД е изпълнил, съобразно задълженията си по сключения административен договор, дейностите, за които НЗОК дължи плащане. Безспорно е установено, че трите пациентки са лекувани в лечебното заведение с придружаваща диагноза Ковид-19 в периодите 12-26.03.2021 г., 15-26.03.2021 г. и 06-11.03.2021 г., за които не е заплатено на персонала допълнителното трудово възнаграждение за работа при неблагоприятни условия по повод определената епидемична обстановка. По делото не е спорно и обстоятелството,че за отчетения календарен месец март на 2021 г. трите пациентки не са отчетени, съгласно Методиката и в съответния модул на Националния регистър за борба с Ковид-19.Наличието на технически проблем- липса на друг електронен подпис за въвеждане на информация в Националния регистър за борба с КОВИД-19 съгласно т.11 от заповед РД-01-724/22.12.2020г на МЗ,освен наличния вече квалифициран електронен подпис на д-р М.Петрова е в явно нарушение на правилото на чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ и чл.3 т.12 от Регламент 910/2014,който постановява,че правната сила на квалифицирания електронен подпис се приравнява на саморъчно положения подпис.Това обуславя и извода,че вписването в две отделни информационни системи с два отделни квалифицирани електронни подписа е в противоречие с изискването на чл.13 ал.3 от ЗЕДЕУУ,поради което и забавянето от страна на КОЦ Враца ЕООД да си издаде още един квалифициран електронен подпис,което се е случило след 18.04.2021г и неуспешните опити на дружеството да впише в Националния регистър за борба с КОВИД-19 през месец април 2021г трите пациенти,лекувани в лечебното заведение през месец март 2021г не се дължи на виновно поведение на касатора,за което същият следва да носи отговорност чрез липсата на заплащане на извършена и документирана болнична медицинска помощ за три лица,болни от КОВИД 19.В тази насока следва да се отчете и обстоятелството,че касаторът е положил дължимата грижа и е уведомил РЗОК Враца и РЗИ Враца за възникналия технически проблем,поради което и не може да бъде споделена тезата на първоинстанционния съд,че управителят на лечебното заведение не е създал нужната организация за отчитането на лекуваните болни от КОВИД-19 в Националния регистър за борба с КОВИД-19.В конкретния случай при наличието на договор,сключен между лечебното заведение и НЗОК,при липсата на спор ,че лечебното завадение е извършило съответните медецински дейности за тези пациенти през месец март 2021г,като същите са лекувани от КОВИД-19 и при безспорно установена сума,дължима съгласно Методиката за определяне на размера на сумите,заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ за работа при неблагоприятни условия по повод обявена епидемична обстановка,то настоящият съдебен състав намира,че исковата претенция е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло. Изводите за основателност на исковата претенция са материалноправно обосновани. Съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна следва да се постанови ново решение,с което да се уважи исковата претенция за сумата от 47 934,13 лв., представляваща цената на извършена, но незаплатена, болнична медицинска помощ по договор 060354/25.02.2020 г., за лечение на пациенти с COVID - 19, през м. март на 2021 г.Същата се явява доказана с оглед на приетото,неоспорено по делото заключение на ССЕ и СМЕ и приетите писмени доказателства по спора,доказващи извършването на спорните окнологични операции с високотехнологична апаратура и подаваните своевременно уведомления до НЗОК за издаване на разрешение за извършването им. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на ответника по касация следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - пълномощно, договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане,държавна такса и списък на разноските при двукратното разглеждане на делото , възлизат на сумата от 12658,84 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,