Решение № 9253 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2014 г.

Решение № 9253 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Христов Петров от гр. Габрово против решение № 3 от 28.01.2014 г., постановено по адм. дело № 201/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Габрово, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 3 от 28.01.2014 г., постановено по адм. дело № 201/2013 г., Административният съд - гр. Габрово, е отхвърлил жалбата на Петър Христов Петров от гр. Габрово против заповед № 422657 от 11.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Габрово, потвърдена с решение № РД-08-38 от 4.12.2013 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Габрово. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно и не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За да откаже исканата целева помощ за отопление за сезон 2013-2014 г., административният орган се е позовал на текста на чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление изисква лицата и семействата да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят на условието обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо за едно лице - едностайно. В съдебно заседание, състояло се на 15.01.2014 г., Петров сам е описал жилището си на ул. "Латинка" № 14 като двуетажна жилищна сграда, на първия етаж на която се намират маза, коридор, стая и кухня, а на втория етаж - стая, кухня и хол. В имота са разположени още гараж, сушина и лятна кухня. Това описание съответства на данните от справката на Службата по вписванията - гр. Габрово, находяща се на стр. 9 от първоначалното дело. В този имот лицето живее само и няма данни за заболявания, изискващи ползването на допълнителна жилищна площ. В тази връзка правилен е изводът на съда, че Петров не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП, а именно собственото жилище да е едностайно. Съгласно чл. 10, ал. 2 ППЗСП изискванията на ал. 1, т. 1 не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. Двуетажният жилищен имот и другите постройки, изброени по-горе, се намират в гр. Габрово и могат да бъдат източник на допълнителни доходи, като по делото няма доказателства за лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини, които да препятстват отдаването му под наем. За установяване на обстоятелства от категорията на нормативно определените доказателствената тежест пада върху кандидатстващия за социална помощ. В съдебно заседание, състояло се на 15.01.2014 г., Петров сам е описал и имота си в с. Горнова могила като двуетажна сграда, на първия етаж на която се намират зимник-маза, соба (стая) и преходно помещение хол, от което се влиза в стаята. На горния етаж разположението е същото, плюс помещение, което се е ползвало за хамбар. Това описание досежно къщата съответства на данните от справката на Службата по вписванията - гр. Габрово, находяща се на стр. 9 от първоначалното дело. Дори и част от допълнителните постройки, намиращи са в двора на имота, да са погинали при пожар, както твърди Петров, то остава къщата с посоченото описание. В текста на § 5, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) се съдържа дефиниция на понятието "жилище". Според цитираната разпоредба това е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Несъмнено от посоченото по-горе описание на къщата на Петров в с. Горнова могила се налага изводът, че тя може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Обстоятелството, че лицето възприема този имот като вилен, не променя този извод. Това е така, защото заложеният в чл. 11, ал. 1, т. 1 ППЗСП критерий "единствено собствено жилище" по същество изключва възможността за наличие на друг имот, който може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Твърденията на Петров, че това жилище е негодно за обитаване поради лошо техническо състояние, здравни и хигиени причини, не са доказани. Според чл. 195, ал. 6 ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Такава заповед нито е представена по делото, нито се твърди от жалбоподателя, че е налице. Освен това съгласно чл. 196, ал. 1 ЗУТ състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Такъв протокол също не е представен. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП кандидатстващите за социална помощ не трябва да притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи. Приемайки, че обжалваната заповед е законосъобразна по същите съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Що се касае до оплакванията на Петров относно решаващия съдебен състав на Административен съд - гр. Габрово, то касаторът не държи сметка, че това не са касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, както и че при наличие на същите правно релевантни факти относно имущественото му състояние е постановено решение № 4 от 29.01.2013 г. по адм. дело № 257/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово, с което жалбата срещу предходен административен акт, съдържащ отказ на отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013 г., е отхвърлена. С решение № 6688 от 16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3510/2013 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение, цитираното решение на първоинстанционния съд е било оставено в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба и липсата на искане от ответника разноски по делото не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,