Решение № 6506 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4344/2015 г.

Решение № 6506 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4344/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Константин Бурдиняшки от гр. Плевен, чрез адв. Тончев против решение № 102 от 9.03.2015 г. постановено по адм. д. № 5/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен. В жалбата не се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на решението, а се съдържат възражения по законосъобразността на оспорения по адм. д. № 458/2014 г. на Административен съд - Плевен административен акт - отказ на главния архитект на Община Плевен № ТСУ и С 94К-1038-1/12.05.2014 г. за издаване на виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ. Претендира се отмяна на решението, както и на решението по адм. д. № 458/2014 г. на Административен съд - Плевен. Ответникът - главен архитект на Община Плевен, чрез процесуалния си представител юрк. Величкова, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от настоящия касатор за прогласяване нищожността на съдебно решение № 549/24.11.2014 г. по адм. д. № 458/2014 г. на Административен съд - Плевен и в полза на Община Плевен са присъдени разноски в размер на 300 лв. Прието е, че производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, тъй като се касае за съдебно решение, постановено по административен спор. Изложени са подробни мотиви за липсата на установените от съдебната практика конкретни нарушения за нищожност на съдебен акт и е изведен решаващия правен извод за постановяване на решението от надлежен съдебен състав и при липса на тежък порок на решението, който да обуславя неговата нищожност. Решението е обосновано и законосъобразно, постановено от компетентния по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК във връзка с чл. 132, ал. 1 от АПК административен съд. За да е налице нищожно съдебно решение, следва то да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, който да води до нетърпимостта му в правния мир, а именно: да е постановено от незаконен състав, извън задължителната писмена форма, извън правораздавателната власт на съда или при липса на формирана воля. Доводи в тази насока не са изложени както в исковата молба, така и пред настоящата инстанция. Твърденията и пред двете съдебни инстанции касаят неправилно приложение на материалния закон /ЗУТ/ от административния съд при постановяване на решение № 549/24.11.2014 г. по адм. д. № 458/2014 г. на Административен съд - Плевен, което е окончателно и влязло в сила, т.е. неподлежащо на последващ съдебен контрол. Възраженията, че решението е "неясно и неразбираемо", дори и да са основателни, което не е налице в случая, са относими към процедурата по чл. 251 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за тълкуване на влязло в сила решение, но не могат до обосноват нищожност на съдебния акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като постановено при липса на отменително основание по чл. 209 АПК, а касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв-юрк. възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,