Решение № 4695 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2021 г.

Решение № 4695 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община В. против решение № 184 от 30.11.2020 г. по адм. дело № 121/2020 г. на Административен съд – Ш., с което е отменена заповед № 147 от 22.01.2020 г., издадена от същия административен орган, с която на "М. 58 С. Д. " ЕООД, гр. В. е наредено да премахне незаконен строеж в УПИ I, кв. 2 а по плана на гр. В., област Ш., представляващ положени бетонови основи под премахнатите стени с ширина около 0, 5 м., дължина 15 м., с неустановени дълбочина и съдържание на арматурно желязо; излят бетон с дължина около 12 м. и височина 0, 50 м. за укрепване на основите от суха каменна зидария на компрометирана тухлена стена и положен бетон в югоизточната част на сградата за изграждане на колони и арматурно желязо, извършени на обект "обор краварник", собственост на дружеството. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена изцяло или евентуално само по отношение по пункт първи и трети от разпоредителната част. Претендира присъждане и на направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - "М. 58 С. Д. " ЕООД, гр. В. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството са присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Ш. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, всяко от които е самостоятелно основание за нейната отмяна. Законосъобразно е преценено, че предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж, който представлява отделни строително – монтажни работи, посочени в три пункта, по частично възстановяване и замяна на конструктивни елементи на съществуваща стопанска сграда, насочени към укрепването, заздравяването и запазването й, които не са описани с конкретно местонахождение, обем и с характеристики, които да позволяват тяхното еднозначно индивидуализиране. Общата дължина, ширина и височина на положения бетон, както и предвиждането на колони не са достатъчни да конкретизират извършеното незаконно строителство, още повече, че е налице разминаване между описаните в заповедта строително – монтажни работи и изпълнените на място строителни дейности, установени от изслушаната по делото повторна съдебно – техническа експертиза. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като са пречка да се установи незаконният строеж, който подлежи на премахване, да се прецени материалната законосъобразност на заповедта, както и да се пристъпи към евентуалното й изпълнение, тъй като липсата на индивидуализация не позволява премахването на незаконното строителство без да се засегне останалата част на сградата, която не е предмет на заповедта. Заключението на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също се споделя от настоящата инстанция. Законосъобразно и в съответствие със събраните доказателства съставът на административния съд приема, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Цитираните разпоредбите задължават административния орган да установи фактите и обстоятелствата от значение за случая и да събере необходимите доказателства. В случая правилно е преценено, че задълженията по посочените текстове са изпълнени формално, тъй като конкретните строително- монтажни работи, извършени от адресата на заповедта, не са установени, а освен това не са събрани доказателства, които да изяснят коя част от извършените дейности представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и кои строителни дейности могат да се квалифицират като текущ ремонт, т. е. не са събрани доказателства за параметрите и характеристиките на извършения незаконен строеж. Посочените нарушения са съществени, тъй като засягат законосъобразността на оспорената заповед, която е издадена без да са установени действителният обем и характеристики на извършеното незаконно строителство. Изводът на административния съд за отмяна на оспорената заповед поради противоречието й с материалноправни разпоредби също е законосъобразен и се обосновава от представените доказателства. Съгласно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа не са изпълнени. Предмет на заповедта са описаните в три пункта строително- монтажни работи, представляващи положени бетонови основи под премахнатите стени с ширина около 0, 5 м., дължина 15 м., с неустановени дълбочина и съдържание на арматурно желязо; излят бетон с дължина около 12 м. и височина 0, 50 м. за укрепване на основите от суха каменна зидария на компрометирана тухлена стена и положен бетон в югоизточната част на сградата за изграждане на колони и арматурно желязо, извършени на обект "обор краварник", находящ се УПИ I, кв. 2 а по плана на гр. В., област Ш.. Строителството е извършено в края на 2019 г. без одобрени проекти и разрешение за строеж от собственика на сградата "М. 58 С. Д. " ЕООД, жалбоподател пред първата инстанция и ответник в настоящото производство. При тези факти и с оглед заключението на вещите лица по изслушаната повторна съдебно – техническа експертиза, административният съд правилно приема, че част от строителните дейности следва да се квалифицират като основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ и представляват строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория. Друга част обаче са свързани с подобряване състоянието на сградата и нейното укрепване, като не засягат конструкциите на постройката и не променят предназначението на помещенията и натоварванията в тях и следва да се определят като текущ ремонт по § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж (чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ). В случая при допуснатите формални и процесуални нарушения, посочени по- горе, обемът и характерът на извършеното незаконно строителство не са установени по категоричен начин, поради което заповедта е издадена в противоречие с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Както административният съд правилно приема, при издаване на заповедта е нарушен и принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. В случая предмет на административния акт са строително – монтажни работи, чието премахване ще компрометира цялата стопанска сграда, за която няма данни да представлява незаконен строеж, т. е. правата и интересите на адресата са засегнати в по- голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото от страна на ответника (пълномощно на адв. Р. и договор за правна защита и съдействие), община В. следва да заплати на "М. 58 С. Д. " ЕООД сумата 800. 00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени изцяло с оглед фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че са под минималния размер за дела с такъв характер, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,