Решение № 7996 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5030/2013 г.

Решение № 7996 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5030/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Гриша Иванов Таков срещу заповед № ЧР1-30/27.02.2013 г. на министъра на труда и социалната политика, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. Иска се отмяната на административния акт като незаконосъобразен, като подробни доводи са изложени в представената писмена защита. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване. Разгледана по съществото е неоснователна. Жалбоподателят Таков е работил в МТСП в периода от 1.10.2008 г. до 1.03.2013 г. на длъжност главен експерт, като считано от последната дата правоотношението му е прекратено като служител в отдел "Международни организации и международно сътрудничество" в Дирекция "Европейски въпроси и международно сътрудничество", след получена оценка "неприемливо изпълнение" съобразно разпоредбите на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), която е в сила от 1.07.2012 г. Като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на приложимите административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Съображенията за този извод са следните: Оценяваният период е от 1.12.2011 г. до 30.11.2012 г. Видно от формуляра за оценка, приложение № 3 (л. 36), на 21.11.2011 г. е изготвен и съгласуван между оценяващия ръководител и служителя работен план съгласно чл. 9 и 10 от действащата към този момент наредба, отменена от 15.03.2012 г. Възражението, че това е станало не в периода от 1 до 31 януари на съответната година не представлява съществено процедурно нарушение, а посочените дати от 1.12.2010 до 30.11.2011 г. като период на изпълнение в т. 1 (при описанието на целите) очевидно е техническа грешка. Що се касае до последващото изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план (л. 32), където периодът за оценяване е посочен от 1.08.2012 г. до 31.12.2012 г., то това е извършено в изпълнение на § 3, ал. 1 от ПЗР от приетата и действаща нова наредба, по време на провеждане на междинната среща на 13.08.2012 г., поради което липсва твърдяното нарушение от жалбоподателя, че работният план не обхваща целия оценяван период. По време на междинната среща, проведена съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на НУРОИСДА, коментарът на оценяващия ръководител е, че като цяло служителят изпълнява целите от работния план, но е необходимо да положи усилия за повишаване ефективността и прецизността на изпълнението. На 22.01.2013 г. е проведена заключителната среща, на която оценяващият ръководител е определил на Таков оценка "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", която се отнася за целия оценяван годишен период и е мотивирана съобразно изискванията на чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 16 от Наредбата (л. 34). В законоустановения срок по чл. 23, ал. 2 от НУРОИСДА оценяваният служител е подал възражение (л. 22), че не е съгласен с така определената му от оценяващия ръководител годишна оценка за изпълнение на длъжността, като е посочил, че мотивите за това са изложени в приложената докладна записка до министъра на труда и социалната политика. Контролиращият ръководител, на когото министърът е разпоредил да се произнесе но възраженията в докладната, е поискал допълнително становище от оценяващия ръководител и мнение от други колеги на Таков, като след запознаването си с тях на 4.02.2013 г., в срок и в съответствие с правомощието си по чл. 24 от наредбата е променил оценката с една степен, но в по-ниска - "неприемливо изпълнение", за което се е мотивирал в приложение № 5 от формуляра (л. 17). Тази оценка е окончателна и след уведомяването на оценяващия ръководител и на оценявания служител на 5.02.2013 г., след предложение на зам. министъра на ТСП е издадена процесната министерска заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Основното възражение на жалбоподателя е, че намаляването на оценката от страна на контролиращия ръководител е недопустимо, той като така се влошава положението на подалия възражението служител. Такова правомощие на контролиращия ръководител, както и възможност същият да изисква допълнителни мнения за работата на оценявания обаче са предвидени и в чл. 21 от НУРОИСДА, т. е. и при липса на подадено възражение от служителя по определената му от оценяващия ръководител оценка. С оглед на това и при липса на императивно правило оценката да може да бъде променяна само в полза на служителя, съдът счита, че това оплакване на жалбоподателя за нарушение на процедурата се явява неоснователно. Предвид изложените съображения не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на издадената заповед и поради това жалбата подлежи на отхвърляне като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,