Решение № 10695 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4847/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община район Банкя чрез юрк. И. Желязкова като процесуален представител, против решение 2995 от 30.01.2025 г., постановено по адм. дело 11912/2023 г. по описа на Административен съд София град. Наведени са оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърденията са за доказани предпоставки по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР за одобряване изменението на КККР. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед на началника на СГКК-София. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - София, не изразява становище по жалбата. Ответниците Д. Д. А. и В. П. С., чрез пълномощника им адв. Н. Чакърова, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответниците Столична община, Д. К. П., О. П. Б. и К. П. П., последните трима конституирани по делото като наследници на П. К. П., не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение, по жалба на П. К. П., съдът е отменил Заповед 18 11483/13.10.2023 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, с която основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал.1 и ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], Столична община, състоящо се в отстраняване на грешка в източната и южната граници на ПИ с идентификатор 32216.2297.55 и в източната, северната и южната граници на ПИ с идентификатор 32216.2297.1625 и нанасянето им в съответствие с границите на УПИ IV ГНС и УПИ V-ГНС от кв.17 по действащия регулацонен план на местност гр. Банкя - кв. Девети септември, одобрен със заповед 331/17.10.1977г. на главния архитект на СО. За да постанови горния резултат, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по чл.35 и чл.36 АПК, довели до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че органът не е събрал необходимите доказателства за да прецени дали отклоненията при нанасяне на границите на процесните имоти в КК са в рамките на допустимите стойности на грешките по чл.18 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, респ. дали е налице хипотезата на чл.54, ал.3 ЗКИР и предпоставките по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за изменение на КК и КР. Формиран е извод, въз основа на депозираните възражения в административното производство, че е в случая съществува спор за местоположението на границите на поземлените имоти, който е пречка за процедираното изменение на КККР преди решаването му по съдебен ред съгл. чл.20, ал.3 от Наредба РД-02-20-5/2016г. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър, като в нея изрично е посочено, че е налице нанасяне на границите на ПИ с идентификатор 32216.2297.55 и ПИ с идентификатор 32216.2297.1625 в съответствие с регулационните граници на УПИ IV ГНС и УПИ V ГНС в кв. 17 по действащ регулационен план. В случая проверката на съда е следвало да се съсредоточи спрямо основанието, на което е направено исканото изменение, а именно да установи налице ли е такова основание, което предполага установяване на действаща регулация, която е била приложена. Приложимата разпоредба е тази на § 5, ал. 1 от ПРЗ на ЗКИР. Доказателства за релевантните за спора факти не са събрани в производството по делото, вкл. чрез приетата СТЕ. Мотиви в оспореното решение във връзка с относимите обстоятелства и по приложимите материално правни норми липсват, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което пък препятства настоящата инстанция да се произнесе по спора по същество, тъй като обект на касационен контрол е първоинстанционното решение. Необоснован е извода на административния съд за наличие на спор за граници, който препятства извършване на исканото изменение. Този извод не е подкрепен с доказателства с оглед на основанието, на което е извършено заявеното изменение, а именно нанасяне на имотните граници в съответствие с регулационните. В тази хипотеза спор за граници не би бил налице в случай, че регулацията е приложена, съобразно законовите правила за това. В случая тези предпоставки не са установени по делото. Поради това с оглед на направените изводи, решението е и необосновано. По изложените съображения оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да определи пределите на оспорването; да установи релевантните за спора обстоятелства, а именно налице ли е приложена регулация с уредени сметки по регулация, обуславящи наличието на основанията за промяна на кадастралната карта съобразно действащата и приложена регулация; да събере съответно доказателства по отношение на тях, вкл. като използва специални знания на вещо лице, на което да постави въпроси във връзка с посочените по-горе факти и във връзка с допустимите отклонения по чл.18 от Наредба РД-02-20-5/2016г., и въз основа на това да приложи материално правните норми, относими към спора. Предвид изхода на спора, по претенцията на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение