Решение № 4700 от 3.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Индустриална техника ЕООД със седалище гр. Велико Търново, чрез пълномощника адв. Илиева, срещу решение 367 от 12.12.2022г., постановено по адм.д. 472/2022г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед РД 22 1079 от 06.06.2022г. на Кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж разширение на едноетажна постройка, изградена в ПИ с идентификатор 10447.513.358 по кадастралната карта на гр. Велико Търново, част от УПИ Х, кв. 162 по плана на Велико Търново, и попадащ в ПИ идентификатор 10447.513.359 също част от УПИ Х, кв. 162 и в ПИ идентификатор 10447.513.420, представляващ УПИ I, кв. 162 по пална на гр. Велико Търново. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че не е обоснован извода на съда, че спорният нареден за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, като навежда съображения, че обектът представлява разтоварище, което не представлява строеж, а преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Посочва, че е неясно защо съдът е приел, че разтоварището представлява строеж. Излага и съображения, че нареденият за премахване обект е изграден въз основа на издадени строителни книжа, а именно разрешение за строеж /РС/ 298 от 06.11.2017г., което е за основен ремонт и разширение на съществуващ търговски обект от пета категория, като излага подробни съображения за това, че наредената за премахване част е част от този разрешен обект. Посочва и необоснованост на извода на съда за липса на допуснати при издаването на заповедта нарушения. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно иска решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Велико Търново. Претендират разноски и при условията на евентуалност оспорва претендирани от насрещната страна разноски. Ответникът Кметът на община Велико Търново с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК с куриерска служба, от страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС Велико Търново е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че безспорно се установява, че се касае за строеж, който е незаконен като изпълнен без строителни книжа. Приел е, че от доказателствата, включително приетата по делото СТЕ се установява, че нареденият за премахване обект е строеж по смисъла на закона, който освен това има и идентификатор и е нанесен в КК с 10447.513.358.2 и представлява едноетажна постройка, наименована разтоварище, като е приел и че в заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен, че му е направен и оглед от вещото лице. Съдът е приел, че от доказателствата се установява, че наредената за премахване постройка е свързана с търговски обект, за който са издадени две разрешения за строеж, а именно 338 от 24.09.2003г. за обект магазин, кафе, офис и ограда, с възложител КировАД, както и допълнение към него по реда на чл. 154 ЗУТ е издадено РС 298 от 06.11.2017г. с възложител жалбоподателя, като тези два обекта са и въведени в експлоатация, но те представляват основната сграда, която не е предмет на оспорената заповед. Посочил е, че от доказателствата, включително приетата СТЕ безспорно се установява, че за нареденият за премахване строеж не са налице строителни книжа. Най накрая съдът въз основа на събраните доказателства е приел, че нареденият за премахване строеж е извършен в периода 2017 2020г., поради и което е приел, че същият не е търпим предвид това, че излиза извън времевия обхват на разпоредбата на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Оспореното съдебно решение е постановено без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като при постановяването му съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд и за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради това, че от доказателствата се установява безспорно наличието на строеж, за който не са представени и не са установени строителни книжа. Видно от доказателствата, включително и приетата по делото СТЕ се касае за строеж и нареденият за премахване обект отговаря на законовото определение по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ за строеж, като в тази връзка следва да се посочи и че за въпросната постройка са издадени строителни книжа, което също потвърждава извода, че се касае за строеж, а не за преместваем обект. Следва да се посочи и че с оспорената заповед е наредено премахването на разширението на постройката, наречена разтоварище, т.е. на онази част, която е изградена извън рамките на издадените строителни книжа. Това е така, тъй като видно от представените одобрени проекти към РС 298 от 06.11.2017г. и допълнението към това РС направено със заповед РД 25 30 от 09.07.2018г., разрешеното изграждане на тази едноетажна постройка, наименована разтоварище е в рамките до границата на имот идентификатор 10447.513.358. Видно от издадения констативен акт, въз основа на който е издадена и оспорената заповед, както и от СТЕ постройката наименована разтоварище не е изградена до страничната граница на имота на жалбоподателя, а навлиза и в съседните два имота с крайни цифри на идентификаторите 359 и 420, като именно това е и наредената за премахване част, т.е. това разширение, което е извън рамките на одобрените строителни книжа. Във връзка с изложеното е неоснователно възражението на касатора за неправилна преценка на първоинстанционния съд относно ясната индивидуализация на нареденият за премахване строеж. Напротив в заповедта е ясно и точно индивидуализиран нареденият за премахване строеж. Правилен е извода на съда и за това, че нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, както и по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Правилен е извода на съда, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че нареденият за премахване строеж е извършен в периода 2017 2020г., поради и което по отношение на него във времево отношение не са приложими разпоредбите за търпимите строежи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно, като на съгласно чл. 143 ал. 3 и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че разноските следва да са в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,