Решение № 9703 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. срещу решение 1316 от 22.12.2023 г. по адм. дело 59/2023 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба Българска агенция по безопасност на храните, представлявана от изпълнителния директор, чрез процесуалния си представител, поддържа в писмен отговор и в съдебно заседание, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и следва да се остави в сила. Ответниците по касационната жалба Г. М. М., в качеството на директор на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас, чрез пълномощника си и Д. Д. И., в качеството на изпълняващ до 24.09.2019 г. длъжността изпълнителен директор на БАБХ, чрез пълномощника си, в писмени отговори изразяват позиция, че касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по административната преписка, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Бургас е отхвърлил жалбата на Д. Д. К. против решение 549 от 01.12.2022 г. на петчленен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация. Съдът е установил коректно релевантните факти по делото, подробно е обсъдил събрания доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и след точен анализ на приложимите нормативни разпоредби правилно е приел, че обжалваното решение на Комисията за защита от дискриминация е законосъобразно и не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Предмет на съдебното производство пред административния съд е решение 549 от 01.12.2022 г. Комисията за защита от дискриминация. С решението Комисията е установила по отношение на Д. К., че не е осъществено неравно третиране по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация тормоз на работното място по признаци лично положение и обществено положение от страна на Д. И. изпълняващ до 24.09.2019 г. длъжността изпълнителен директор на БАБХ, от Г. М. директор на ОДБХ Бургас и от изпълнителния директор на БАБХ проф. д-р П. Ж.. Комисията е оставила без уважение жалба с вх. 44-00-2708/26.08.2019 г. и допълнение вх. 44-00-3120/07.10.2019 г., подадени от Д. К.. Съдът е установил от фактическа страна, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по подадена от Д. К. жалба-сигнал с вх. 44-00-2708 от 26.08.2019 г., с която е поискала да бъде установено налице ли е спрямо нея дискриминационен признак "лично и обществено положение", както и осъществен "тормоз" от страна на Д. И., в качеството му на изпълнителен директор на БАБХ. Поискала е от комисията да постанови преустановяване на нарушението до установяване на равно третиране и налагане на Д. И. на санкция или принудителна административна мярка. В жалбата си поддържа, че Д. И. я лишава трикратно от право на труд и от право да изпълнява служебните си задължения, с което цели да урони престижа й и да я злепостави пред колектива и в обществото като ненужен и негоден да изпълнява работата си човек. Счита, че е дискриминирана по признак лично положение и "обществено положение. Излага съображения, че Д. И. в качеството му на изпълнителен директор на БАБХ, независимо от множеството съдебни решения по всякакъв начин не я допуска до работното място, като намира причини да я уволни, съкрати и прекрати служебното й правоотношение. Определя поведението на изпълнителния директор на БАБХ спрямо нея като негативно, последователно насочено да покаже, че този, който е дръзнал да защитава правата си и този, който е дръзнал да сигнализира компетентните институции за нередности като нея, няма да бъде допуснат до работно място. На следващо място жалбоподателката се оплакала и от отношението на директора на ОДБХ Бургас Г. М., с доводи, че той не желае да работи с нея и предприема всякакви действия, подбуждайки изпълнителния директор на БАБХ да прекрати служебното й правоотношение неколкократно, на различни основания. Представя съдебни решения, с които са отменени издаваните заповеди от органа по назначаването за прекратяване на служебното й правоотношение. С разпореждане 1969/04.11.2019 г. на председателя на Комисия за защита от дискриминация е образувана преписка 858/2019 г., като е прието, че с жалбата са изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране осъществено чрез тормоз по признаците "лично положение" и "обществено положение". Преписката е разпределена на 5-членен заседателен състав. Определени са и членовете на състава. След проведени открити заседания с участие на страните, събиране и проучване на доказателства във връзка със спорните обстоятелства, Комисията за защита от дискриминация е приела с обжалваното решение, че ответните страни не са осъществили неравно третиране по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" на работното място по признаци "лично положение" и "обществено положение" по отношение на Д. К.. Комисията е приела, че от данните по административната преписка не се обосновава и доказва различно третиране на жалбоподателката по отношение на въведените от нея защитени признаци. Не се установяват трайни, значими и определящи личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци, подлежащи на защита, като пол, раса, възраст, вяра и др. Според комисията, критичното отношение, което жалбоподателката е посочила като причина за дискриминация не обосновава наличие на защитен признак. Комисията е приел, че не е установена и причинно следствена връзка между поведението на ответниците и претендираните от жалбоподателката защитени признаци. Въз основа на анализ на събраните доказателства е отхвърлила като неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателката за дискриминационно отношение спрямо нея от страна на Д. И., изразяващо се в трикратно лишаване от право на труд и от правото да изпълнява служебните си задължения, с което е била злепоставена пред колегите и в обществото като ненужен и негоден да изпълнява работата си човек. Като неоснователно и недоказано е прието и оплакването й относно проявено дискриминационно отношение от Г. М., в качеството му на директор на ОДБХ - Бургас, изразяващо се тормоз и подбуждане към дискриминация, осъществени чрез иницииране на докладни и недопускане до сградата на БАБХ и създаване на пречки за изпълняване на служебните задължения от страна на Д. К.. Съдът, в хода на съдебното производство е събрал множество писмени и гласни доказателства в подкрепа на позициите на страните по спора. В обжалваното решение подробно и изчерпателно е проследено развитието на административното производство, посочени са и анализирани писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели, обсъдени са доводите и възраженията на страните по спора. Фактическата обстановка е изяснена и точно описана от съда, същата съответства на фактическите установявания на административния орган. Изложените от съда фактически обстоятелства се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК не следва да се преповтарят в касационното решение. От правна страна съдът правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на решението на Комисията за защита от дискриминация. Съдът, в съответствие с данните по делото, е приел, че решението е издадено от компетентния административен орган и при спазване административнопроизводствените правила. В решението на административния орган са изложени мотиви, които са съответни към постановения резултат, поради което съдът правилно е счел, че решението отговаря на изискванията за форма и съдържание. При преценката за спазване на материалния закон, съдът правилно е посочил, че със Закона за защита от дискриминация като укорими са определени проявите на тормоз на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, както и подбуждането към дискриминация - чл. 5 ЗЗДискр. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, основано на защитен признак, което в причинна връзка с посочената специална цел или резултат да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице и/или да създаде неприемлива за него среда. В разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. е уточнено, че "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. В разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. е въведена и легалната дефиниция на "подбуждане към дискриминация", като същото е определено като пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. В чл. 21 ЗЗДискр. е предвидена и допълнителна защита по отношение на служителите, като е въведено задължение на работодателя да прилага еднакви критерии при осъществяване правото си за едностранно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Съдът, въз основа на цитираната нормативна уредба, правилно и обосновано е приел, че за да е налице дискриминация под някоя от формите, изброени в специалния закон, е необходимо дискриминационното поведение да е обусловено от наличието на защитен признак. Посочил е, че признаците лично" и/или "обществено положение нямат легална дефиниция. В съответствие с трайната съдебна практика е отчел, че поради това във всеки конкретен случай, когато се преценява налице ли е дискриминация по признак лично положение, се налага установяване и доказване на значим, обективен, същностен за човека като индивид или личност, белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона. Същественото по отношение на понятието "обществено положение" е, че същото се определя от мястото, което едно лице заема в структурата на даден социум и е израз на отношението, оценката, която се дава на това лице във връзка с неговото социално поведение и функции. Във всички случаи защитените признаци следва да са причината за проявеното неблагоприятно третиране или тормоз, а не обратното. При пряка дискриминация под формата на тормоз, оценката за дискриминационно поведение изисква да се установи, че резултатът осъщественият тормоз е в пряка причинна връзка със защитения признак. Съдът правилно е подчертал е, че правото на труд не е защитен признак, както и не се причислява към признаците "лично" или "обществено" положение, доколкото не представлява присъщ личностен белег и не определя мястото на носителя в обществото. Правилно съдът е приел, че обстоятелствата, поради които жалбоподателката е заявила, че е дискриминирана, не очертават наличие на признаците лично и/или обществено положение. По делото са представени многобройни писмени доказателства за това, че касаторката е подавала сигнали във връзка с организацията на работа, начина на изпълняване на служебните правомощия и задачи в ОДБХ - Бургас. Този факт според нея й придава качество, което я поставя в различно положение спрямо останалите служители в администрацията, където работи и е в пряка връзка с няколкократното прекратяване на служебното й правоотношение. Съдът правилно е приел, че подаването на сигнали и доклади не придава специфично качество по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. на заеманото лично и/или обществено положение от жалбоподателката спрямо останалите служители в администрацията на ОДБХ - Бургас. Съдът правилно е отбелязал, че спрямо нея също са постъпвали различни доклади и сигнали, извършвани са проверки във връзка с изпълнение на служебните й задължения, т.е. отчел ги е като част от работния процес, които не са обусловени от защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и в този смисъл не представляват тормоз на работното място. Действително е установено, че служителката и директорът на ОДБХ - Бургас са били във влошени отношения, но за да е налице дискриминация следва действията на прекия й ръководител, съответно на органа по назначаването да са основани на защитен признак, а не самото противопоставяне между служителката и административните й ръководители да се определя като защитен признак. В този контекст, съдът правилно е приел, че прекратяването на служебното правоотношение само по себе си, без да доказано, че е провокирано от защитен признак - специфично качество, белег на личността на служителката, не представлява тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Законосъобразността на акта, с който се прекратява правоотношението на служителя подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и признаването на уволнението за незаконно е обвързано с предвидените в закона последици право на обезщетение и възстановяване на правоотношението. За да се разгледа на плоскостта на антидискриминационната уредба е необходимо прекратяването на правоотношението да е в каузална връзка със защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Във всеки отделен случай следва да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е дискриминирано, а в случаите на признаците лично и обществено положение, с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. Подаването на сигнали и влошените служебни отношения между страните не са достатъчни, за да се изведе защитен признак лично и/или обществено положение. В обсъждания казус заеманата длъжност не може да се счете за такъв присъщ на личността белег, който да е иманентен и да изпълни със съдържание защитения признак "лично положение" - в т. см. вж. решение 14258 от 17.11.2020 г. по адм. д. 4975/2020 г. на ВАС, V о., решение 6936 от 11.07.2022 г. по адм. д. 2743/2022 г. на ВАС, V о. При липсата на защитен признак, който е в причинно следствена връзка с действията на касационните ответници, съдът правилно е приел, че не са налице основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК за отмяна на оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон от решаващия съд, които по естеството си включват и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е приел, че предмет на административното производство са били твърденията на жалбоподателката за осъществен тормоз спрямо нея по признаците лично и обществено положение с оглед заявените обстоятелства в първоначалната и допълнителна жалба. Наведените по-късно в производството пред КЗД нови обстоятелства, свързани с доводи за неравно третиране при определяне на възнаграждението й, които не са включени в предмета на първоначалния спор правилно не са обсъждани от съда. Неоснователни са също доводите, че съдът е игнорирал част от доказателствения материал и особено мотивите в съдебните решения, с които са отменени актовете за прекратяване на служебното й правоотношение. Съдът правилно е формулирал основния спорен въпрос по делото относно наличието на защитен признак и правилно е приел, че установените обстоятелства не позволяват да се идентифицират признаците лично и обществено положение, по които спрямо жалбоподателката да е осъществена дискриминация под формата на тормоз. Личните й умения и компетентности, на които се позовава в касационната жалба безспорно са индивидуализиращи белези на личността, но не обуславят наличието на защитен признак и не я отличават в аспекта на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. от останалите служители в администрацията, доколкото всеки един работник или служител е носител на такива качества, които са от значение за професионалното му развитие. Съдът подробно е анализирал писмените доказателства и свидетелските показания във връзка с условията на труд и отчитайки нередностите в тази насока, аргументирано е посочил, че не намира спрямо жалбоподателката да е извършена дискриминация под формата на тормоз поради отсъствие на защитен признак. Представените пред касационна инстанция писмени доказателства са извън периода, в рамките на който комисията и съдът са преценявали осъществена ли е дискриминация спрямо жалбоподателката, поради което не се обсъждат от касационната инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационната жалбоподателка следва да заплати на ответните страните направените разноски в касационното производство. В пледоарията по същество пълномощниците й са направил възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на касационните ответници Д. И. и Г. М.. Касационният състав намира, че не следва да се уважи направеното възражение предвид фактическата и правна сложност на казуса. Предвид изложеното Д. К. следва да заплати на Българската агенция за безопасност на храните 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, на Д. Д. И. сумата 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и на Г. М. М. сумата 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховния административен съд, състав на пето отделение,