Решение № 1263 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3944/2007 г.

Решение № 1263 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3944/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, ДВ, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на Г. В. срещу въззивното решение на Софийски градски съд (СГС) по гр.д. № 1921/04 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Ц. К. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторката срещу ответницата с пр. осн. чл. 108 от ЗС - за признаване на правото на собственост и предаване владението на недвижим имот - апартамент в гр. С., описан по делото и в решението. Прието е, че макар синът на ищцата Д, чийто наследник е тя, да е бил обезщетен с процесния апартамент, отстъпен му със заповед по чл. 100 от ЗТСУ от 4.03.80 г., ответницата е придобила имота по давност. Тя е упражнявала добросъвестно владение върху имота, основано на договор за продажбата му по реда на НДИ, сключен чрез ИК на ОбНС "Н" от 15.11.90 г., като към завеждането на исковата молба на 12.12.02 г. необходимият за придобиване на имота кратък давностен срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС е изтекъл. Изводите на въззивния съд като краен резултат са правилни: Процесният апартамент - № 53, вх. В, бл.27, в ж.к. "Н"- гр. С., е актуван за държавен в АДС № 9178/3.03.80 г. Установено е по делото, че от съпруга на ищцата К е отчуждена със заповед по чл. 95 от ЗТСУ от 4.06.79 г. част от недвижим имот - пл. № ..., в кв. 91, м. "Б", гр. С. Със заповед по чл. 100 от ЗТСУ от 4.03.80 г. за отчуждения имот собственикът му е обезщетен с апартамент № ..., вх. Б, бл. 27 в кв. "Н", а пълнолетният му син Д. М. - с ап.53, вх. В, в същия блок. Определено е последният да заплати разлика в стойността на имотите от 9 428 лв. Не се спори, видно от становището на адвоката на ответницата в с.з. на 13.11.03 г. пред СРС, че Д. М. е починал и е наследодател на ищцата. Качеството му на неин син се установява и от данните в отчуждителното производство. Не е спорно още, че посочената в заповедта по чл. 100 от ЗТСУ разлика в стойността на имотите е платена изцяло с вносна бележка от 22.10.93 г. за сумата 6000 лв. Ищцата се е снабдила с нот. акт за процесния апартамент № 140/17.11.93 г., въз основа на заповедта по чл. 100 от ЗТСУ, издадена в полза на Д. М. и доказателствата за платената разлика в цената на имотите. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗТСУ в действащата му към издаване на заповедта по чл. 100 от с.з. редакция, правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот по силата на самата заповед при условие, че е изплатил разликата, която дължи между стойността на отчуждения и отстъпения в обезщетение имот. Нормата е материалноправна и като действаща към момента на обезщетяването се спазва при довършване на висящото за него производство по ЗТСУ. Изменението на чл. 103 от ЗТСУ ДВ, бр. 45/84 г., с което се придава безусловно вещнопрехвърлително действие на заповедта по чл. 100 от ЗТСУ няма обратно действие и е неприложима в случая. Ищцата е изпълнила предвиденото за придобиване на собствеността върху имота условие - плащане на разликата в стойността на имотите, на 22.10.93 г. Сбъдването на условието има обратно действие - чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, или правоимащият придобива собствеността от влизане в сила на допълнителната заповед по чл. 100 от ЗТСУ. Ответницата е настанена в процесния апартамент по реда на ЗНО със заповед от 6.01.83 г. и оттогава живее в него, видно от удостоверенията за адресна регистрация и св. показания. С договор от 15.11.90 г., скл. по реда на НДИ с председателя на ИК на ОбНС "Н" тя закупила апартамента. Договорът е оспорен от ищцата откъм действителност и е установено, че не е подписан от посочения в него Председател на ИК на ОбНС Р. Б.; няма данни и за действия по делегация или заместване. Затова договорът за продажба на имота е нищожен и не може да обоснове добросъвестно владение за ответницата - давността, на която се позовава тя, необходима й за придобиване на имота, следва да е 10- годишната по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Тази давност тече от датата на договора за продажба - 15.11.90 г., който установява промененото от държател във владелец качество на ответницата, и е изтекла към подаване на исковата молба -12.12.02 г., спрямо ищцата, чийто праводател е собственик на имота от 1980 г., по силата на заповедта по чл. 100 от ЗТСУ. Искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли, както е приел и въззивният съд. Решението на СГС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.