Решение № 15617 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8638/2020 г.

Решение № 15617 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8638/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Янев от [населено място], [община], против решение № 88 от 23.03.2020 г., постановено по административно дело № 4/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу ЕР (експертно решение) № 0960/108/11.07.2019 г. на Специализиран състав по нервни и очни болести към НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия), с което се потвърждава ЕР № 0209/018/28.01.2019 г. на ТЕЛК (Трудово-експертна лекарска комисия) - общи заболявания към МБАЛ "Д-р Н. Василиев" АД гр. Кюстендил. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се уважи първоначалната му жалба до първоинстанционния съд. Твърди, че НЕЛК е следвало да изчисли процентът му на степен на увреждане по реда, установен с ПМС № 139 от 06.06.2019 г. (обн. ДВ, бр. 46/2019 г.), защото се е произнесъл след влизането му в сила. Ответниците по касация – НЕЛК – специализиран състав по нервни и очни болести, ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД гр. Кюстендил, ТП на НОИ – Кюстендил и Агенцията за хората с увреждания, редовно призовани, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. С процесното експертно решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД гр. Кюстендил от 28.01.2019 г. след анализ на представената медицинска документация и извършен преглед на Й. Янев (лице с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст), е направена преценка, че освидетелстваното лице е с 50 % степен на увреждане по повод общо заболяване за срок – пожизнен (съгласно чл. 69, ал. 7 от Наредбата за медицинските експертизи от 2010 г.) и дата на инвалидизация 04.03.2002 г. Като водеща диагноза е посочено [диагноза]. ЕР на ТЕЛК е обжалвано от Янев пред НЕЛК, чийто специализиран състав по нервни и очни болести след запознаване с представената медицинска документация (съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинска експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/), с оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение от 11.07.2019 г. е потвърдил ЕР на ТЕЛК по всички поводи (при водеща диагноза [диагноза]), в това число и по определения краен процент вид и степен на увреждане - 50 %, в съответствие с т. ІІІ от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на % ТНР в проценти от приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), изм. ДВ, бр. 64/30.08.2018 г. С подложения на касация съдебен акт съдът е отхвърлил жалбата на Й. Янев срещу ЕР на НЕЛК, в която основните твърдения са били в насока, че определеният краен процент вид и степен на увреждане на жалбоподателя е по-нисък от действителния, което се дължи на това, че съставът на НЕЛК не е приложил ПМС № 139 от 06.06.2019 г. (т. е. довод в насока за противоречие с материалноправни разпоредби – основание за оспорване на административния акт по чл. 146, т. 4 от АПК). За да не уважи сезиралата го жалба, съдът е аргументирал окончателен правен извод за законосъобразност на атакуваното пред него административно решение, като е обосновал, че то е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. По възраженията на жалбоподателя в мотивите на проверяваното по настоящото дело съдебно решение е отговорено, че съставът на НЕЛК законосъобразно е приложил разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, като произнасянето е по описаната подробно в ЕР медицинска документация, попадаща в обхвата, регламентиран в чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, и в този смисъл, съставът на НЕЛК правилно е приложил принципите, посочени в Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, която е била в сила към момента на постановяване на административния акт. Решението на Административен съд - Кюстендил, с което жалбата срещу оспореното пред него ЕР на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, като е дал убедителен отрицателен отговор на основното жалбоподателство оплакване, че крайният процент на вид и степен на увреждане по съвкупност 50 % е неправилно определен, защото е следвало да е по-висок. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, като е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е осъществил цялостна проверка на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, при която е извел обоснован краен извод за неговата законосъобразност. Настоящият съдебен състав споделя този извод и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Предвид гореизложеното наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт и незаконосъобразност на потвърденото с него ЕР на НЕЛК не могат да бъдат кредитирани. За пълнота следва да се отбележи неоснователността на поддържаното и пред първата инстанция възражение на жалбоподателя в насока, че специализираният състав на НЕЛК е следвало да изчисли процентът му на степен на увреждане по реда, установен с ПМС № 139 от 06.06.2019 г. (обн. ДВ, бр. 46/2019 г.), защото се е произнесъл след влизането му в сила. Цитираното постановление на Министерския съвет изменя и допълва Наредбата за медицинската експертиза в частта й касателно приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 "Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти". Постановлението е влязло в сила в деня на обнародването му в Държавен вестник - на 11.06.2019 г., а процесното решение на НЕЛК действително е постановено по-късно (както твърди жалбоподателят) – на 11.07.2019 г. Това ПМС обаче е неприложимо към произнасянето на НЕЛК, защото в § 2, т. 2 от неговите преходни и заключителни разпоредби изрично е посочено, че започналите и неприключили до влизането в сила на това постановление процедури по извършване на медицинската експертиза пред НЕЛК се довършват по досегашния ред. При постановяването на ЕР на НЕЛК са взети предвид всички относими медицински документи, съдържащи се в медицинското експертно досие на Янев и допълнително представените от него. Административният орган е определил крайният процент на вид и степен на увреждане на жалбоподателя съобразно относимата в случая нормативна уредба и при спазване на материалноправното изискване за оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице с оглед всички съществуващи увреждания. По тези съображения настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Кюстендил е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,