Решение № 11745 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2008 г.

ВАСIV отделение12.10.2009 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 151 от 17.03.2008 г., постановено по адм. д. № 375 по описа за 2007 г. на Административен съд - Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 11745 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Емил Петров Ядков - пълномощник на Росица Любенова Пискулийска от гр. Благоевград, против решение № 151 от 17.03.2008 г., постановено по адм. д. № 375 по описа за 2007 г. на Административен съд - Благоевград. С обжалваното решение съдът е отменил заповед на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местностите "Шипоко", "Кулата", "Бойков рид", "Раплево", "Катарино" и "Скалата", в частта й за имот с идентификатор 781.722, находящ се в местността "Бойков рид" и в отменената част е върнал делото като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК . Със същото решение касаторката в настоящото производство е осъдена да заплати разноски в полза на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на постановеното решение - касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК . Твърди се, че съдът е постановил решението си по една недопустима жалба, подадена от Здравко Атанасов Костадинов, който не е имал правен интерес от оспорването на заповедта на областния управител, защото с плана на новообразуваните имоти за него е бил отреден друг имот, такъв с идентификатор 781.368. На следващо място се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК . Твърди се, че Здравко Костадинов изобщо не е имал правото да придобие собствеността върху имота, предоставен му за ползване, тъй като процедурата за това, визирана в § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ изцяло не е спазена и дори не е издадена заповед на кмета на общината за признаване на право на собственост. Твърди се освен това, че в плана на новообразуваните имоти се отразяват имотите на правоимащите, според чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, а Здравко Костадинов нито е бивш собственик с възстановено право на собственост, нито е ползвател. По изложените в касационната жалба съображения се моли, решението да се отмени, като жалбата се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Направено е и алтернативно искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и вместо него съдът да постанови друго, с което да остави без уважение жалбата. Претендират се и направените по делото разноски. Областният управител на област с административен център Благоевград не е взел становище. Ответникът Здравко Атанасов Костадинов, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, е изпратил писмен отговор срещу касационната жалба. В него се съдържа становище за неоснователността й, като по изложените съображения се моли, съда да я остави без уважение. Заинтересованите страни не са вземи становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението не е недопустимо, защото жалбата срещу обжалваната част от заповедта на областния управител е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването. Той е ползвател с признато право на собственост, според представения нотариален акт. Според прокурора от данните по делото безспорно е установено, че с плана на новообразуваните имоти за жалбоподателя не е отреден самостоятелен имот, съответно на правото му на собственост и не е вписан за собственик в регистъра на имотите. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от заинтересована страна, за която решението е неблагоприятно. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК според определението на петчленен състав по адм. д. № 993/2009 г. на Върховния административен съд. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Благоевград е бил сезиран с жалба подадена от Здравко Костадинов срещу заповед № ОА-146 от 4.04.2007 г. на областния управител на област с административен център - Благоевград, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищни образувания за земи по § 4 , за описаните в нея местности, в частта й за имот с идентификатор 781.722, находящ се в местността "Бойков рид". След направеното уточнение на жалбата оспорилият заповедта е твърдял, че тя е незаконосъобразна, поради това, че за неговия имот не е отреден самостоятелен такъв и той не е вписан за собственик в регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Между страните не е имало спор относно легитимацията им. Не се е спорило и за компетентността на органа, издал заповедта. Спорът е бил относно законосъобразността на заповедта в обжалваната й част. За неговото изясняване съдът е назначил основна и допълнителна техническа експертиза, приети без оспорване от страните. От нея е прието за установено, че Здравко Костадинов е признат за собственик на имот от 300 кв.м, предоставен му за ползване, за което се легитимира с нотариален акт № 12 от 1994 г. - лист 9 от делото. На следващо място е прието за установено, че заинтересованите страни са наследници на Христо Тодоров Кондев, и те се легитимират за собственици с възстановено право на собственост за земеделските земи, описани в решение № 1290 от 25.08.1992 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Разлог. Имотът от 300 кв. м на Здравко Костадинов попада в техния имот с идентификатор 781.722. Вещото лице е посочило, че за имота на Здравко Костадинов, който е ограден и попада изцяло в имота на заинтересованите страни няма самостоятелно отреден имот в плана на новообразуваните имоти, като го е и индивидуализирал според съседите в удостоверението, с което е предоставено правото на ползване и съседите, описани в нотариалния акт. При така установените факти и обстоятелства съдът е направил правен извод, че жалбата е основателна. Заповедта на областния управител е незаконосъобразна в обжалваната й част, като я е отменил и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал делото като преписка на административния орган. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е първият релевиран довод в касационната жалба за недопустимост на решението. Здравко Костадинов има правен интерес от оспорването на заповедта на областния управител, защото се легитимира за собственик на имот, който попада в местност, включена в плана на новообразуваните имоти, утвърден със заповедта. С последната се засяга непосредствено материалното му право на собственост като заповедта е неблагоприятна за оспорващия, защото имотът му не е отразен в плана, а той не фигурира като собственик в регистъра на имотите. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон. На първо място в производството по оспорване заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ , не се разглеждат спорове по признаване право на собственост върху имот, предоставен за ползване, не само защото производствата са различни, но защото признаването на правото на собственост на ползвател обикновено е предхождащо издаването на заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти, а и защото правните последици са различни. На следващо място всички изложени твърдения в касационната жалба относно неспазването на процедурата по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ са неоснователни. От данните по делото се установява, че Здравко Костадинов е признат за собственик на предоставения му за ползване имот при действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ , много преди създаването на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. Нотариалният акт, както вече се посочи, е издаден през 1994 г. При действието на отменения § 5 не се е изисквало заповед на кмета, както това е направено с § 62 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. Достатъчно е било цената на имота да е заплатена до 30.09.1993 г. От приложеното в делото копие от платежно нареждане се установява, че определената от комисията цена на имота от 2400 лв., е заплатена на 17.08.1993 г. от Здравко Костадинов. От това следва, че жалбоподателят пред административният съд се е легитимирал за ползвател с придобито право на собственост върху предоставения му за ползване имот, поради което съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. На последно място необосновано и недоказано е и твърдението, че за Здравко Костадинов е отреден имот но с друг идентификатор 781.368. Това твърдение се опровергава от заключенията на вещото лице. Индиция, че твърдението не е правилно е и приложения препис от решение, без отбелязване за влизането му в сила, постановено по адм. д. № 371/2007 г. на Административен съд - Благоевград, според което за собственик на имота с този идентификатор е посочен Иван Сотиров Цинзов. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдът не е допуснал инвокираните с нея нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което решението като допустимо и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1