Решение № 273 от 28.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1416/2011 г.

Решение № 273 от 28.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1416/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Слави Д., изготвена от неговия защитник адвокат Б. Х. от САК, срещу решение № 313/15.10.2010 г. по в н о х д № 476/2010 г. по описа на САС, само в неговата гражданско-осъдителна част, с искане да се измени решението като се намали размера на присъденото обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди на пострадалата Д. М.. От съдържанието на жалбата може да се изведе, че е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - допуснато нарушение на материалния закон. Оспорва се размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди, определени на основание чл. 52 ЗЗД. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и със служебно назначения от досъдебното производство адвокат Х., който поддържа жалбата и пледира за намаляване размера на присъденото обезщетение. Гражданския ищец Д. М. пледира за оставяне на решението в обжалваната част в сила. Твърди, че в резултат на нанесения й побой е претърпяла три операции и все още не се е възстановила напълно. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и също за оставяне на обжалваното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционната присъда от 7.04.2010 г. на СГС по н о х д № 173/2010 г. е изменена, като на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на наложеното наказание на С. Е. Д., в размер на две години лишаване от свобода, е отложено за срок от три години. В останалата част, включително и в гражданско-осъдителната, присъдата на първата инстанция е потвърдена. При проверката по делото, в обжалваната част на въззивното решение, се установи, че с оглед съставомерността и правната квалификация на деянието - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 18, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, извършено от подсъдимия /в съучастие с необжалвалия К. В./, са налице всички предпоставки и правилно съдилищата са приложили чл. 45 ЗЗД. Налице е доказано виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимия жалбоподател Д.. Травматичните увреждания причинени на пострадалата М. са пряка и непосредствена последица от поведението на двамата подсъдими. Безспорно е установено от фактическа страна, че на М. е била счупена дясната глезенна става, което довело до трайно затруднение на движението на този крайник за срок по-дълъг от шест месеца. Съдилищата са отчели проявената бруталност и жестокост при нападението и са уважили гражданския иск предявен от пострадалата М. в размер на 15 000 лева, което да бъде заплатено от двамата подсъдими солидарно. Присъдена е съответната законна лихва от деня на деликта - 20.03.2009 г., до окончателното й изплащане. Поначало неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, който в конкретния случай е приложен правилно. Поради изложеното не е налице касационно основание за изменение на обжалваното решение, чрез намаляване размера на присъденото обезщетение за причинените на пострадалата М. неимуществени вреди. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение