Решение № 1384 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2020 г.

Решение № 1384 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "А. Бабалеев", представляван от А. Бабалеев от [населено място], чрез пълномощника си адв. Пешев, против Решение № 2631/04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1067/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № ПО-01-114/08.09.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район "(БД ЗБР) – Благоевград, с което е отказано продължаването на срока на действие на разрешението за водовземане и ползване на воден обект № 41140014/16.03.2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение поради постановяването му при несъответствие със събраните по делото доказателства – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него – постановено ново, с което да се реши спора по същество. Моли също за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Благоевград, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Производството по делото пред Административен съд – Благоевград е било по реда на чл. 226 от АПК, след като с Решение № 13213/07.10.2019 г. по адм. дело № 3924/2018 г. тричленен състав на Върховния административен съд е обезсилил Решение 203/08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 759/2017 г. на Административен съд – Благоевград и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Производството пред административния съд е образувано по жалба на от ЕТ "А. Бабалеев", представляван от А. Бабалеев от [населено място] против Решение № ПО-01-114/08.09.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район "(БДЗБР) – Благоевград, с което е отказано продължаването на срока на действие на разрешението за водовземане и ползване на воден обект № 41140014/16.03.2010 г. С оспореното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "А. Бабалеев" като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че на 16.03.2010 г. е било издадено от директора на БД ЗБР – Благоевград разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140014/16.03.2010 г., на ЕТ "А. Бабалеев‘" – [населено място] за воден обект – р. Черна, ляв приток на р. Пиринска Бистрица, поречие на р. Струма, в землището на с. Пирин, общ. Сандански, с цел на водовземането – производство на електроенергия, посредством МВЕЦ с инсталирана мощност 620 кВт и нетен напор 310 м; с цел на ползването – изграждане на речно водохранилище с масивен яз в руслото на р. Черна на кота дъно река 1170. 00 м. началният срок на действие на разрешителното е 18.08.2010 г., а крайният срок – на 18.08.2016 г. Това разрешително е било изменено с Решение № ПО-01-180/31.07.2012 г. на директора на БД ЗБР – Благоевград. С Решение № ПО-01-180/31.07.2012 г. е изменено разрешително от 2010 г. по отношение срока за завършване на строителството, като от 17.08.2011 г. става до 18.08.2016 г., какъвто е и крайният срок на действие на разрешителното. Изменено е било разрешителното и в частта на раздел "Воден обект" като е добавено – "Водно тяло, код": р. Пиринска Бистрица от изворите до вливането на десния приток Черешничка. В срока на изтичане на разрешителното ЕТ "А. Бабалеев" е депозирал в БД ЗБР – Благоевград заявление № РР-01-116/10.05.2016 г. за продължаване срока на действие на разрешителното, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, във вр. с чл. 78 от ЗВ, при спазване на срока по чл. 78, ал. 1 от ЗВ. Към заявлението са били приложени документи: документ за платена такса, декларация за обстоятелствата по чл. 71, ал. 2 от ЗООС и мотиви с обосновка на исканото изменение, придружени с необходимите документи. В представената обосновка е посочено, че инвестиционните проекти не могат да получат разрешение за строеж, без да се сключи договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България". В становището, представено към заявлението от 2012 г., са поставени условия, съоръжения които следва да се изградят за присъединяването, посочени са изисквания към дистанционно телеуправляемата комутационна апаратура. Посочено е още, че ако в срок до една година не е започната процедура по сключването на предварителен договор за присъединяване от страната на жалбоподателя, това становище да се счита за невалидно. В изпълнение на процедурата по проверка изпълнението на условия на разрешителното административния орган е изпратил Писмо № РР-01-116/30.05.2016 г., с което е уведомил едноличният търговец - заявител, че следва да внесе още 30. 00 лв. държавна такса и документи, доказващи предприети действия по реализиране на инвестиционно намерение след последното изменение на разрешителното, а именно след решението от 2012 г. като е посочил и какво евентуално следва да представи –– разрешение за строеж, или на документи, свързани с провеждани процедури, предхождащи издаване на разрешение за строеж, свързани с изложеното в представените към заявлението мотиви и обосновка, като е дал срок 2 месеца от получаване на писмото. Изрично е посочено, че в противен случай заявлението няма да бъде разгледано и няма да бъде открита процедура и ще бъдат уведомени за това. Писмото е било съобщено на ЕТ "А. Бабалеев" на 01.06.2016 г. Жалбоподателят е представил само вносен документ за платена такса, като е уведомил за това административния орган с Писмо от 06.06.2016 г., като изрично е заявил, че по т. 2 не са предприети последващи реални действия поради практическа неизпълнимост и икономическа нецелесъобразност за 620 КW мощност, указани със Становище изх. № 1200675768/08.06.2012 г. за условията за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" поискано и получено още преди решение от 2012 г. на директора на БД ЗБР – Благоевград. ЕТ "А. Бабалеев" повторно е бил уведомен с Писмо от 01.07.2016 г. от административния орган, че е необходимо да представи документи, от които да е видно, че се провеждат административни процедури с други институции, предхождащи реализирането на строежа и довели до забавяне на изграждането му. В отговора на заявителя е посочено, че всички процедури с други институции са проведени и проблема е само с "ЧЕЗ Разпределение България". На 24.08.2016 г. Директорът на БД ЗБР – Благоевград се е произнесъл с писмо № РР-01-116/24.08.2016 г., с което на основание чл. 61, ал. 4 от ЗВ, във връзка с неотстраняване пропуските в срока по чл. 61, ал. 3 от ЗВ, е уведомил едноличния търговец, че Заявление вх. № РР-01-116/10.05.2016 г. и приложените към него документи няма да бъдат разгледани и няма да бъде открита процедура за продължаване на крайния срок на действие на разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140014/16.03.2010 г. Писмото е получено на 26.08.2016 г. лично от търговеца. Обжалвано е и е образувано адм. дело № 547/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевград, който с Решение № 1707/05.12.2016 г. е отхвърлил жалбата. Това решение на Административен съд – Благоевград е обжалвано пред ВАС, който е отменил решението на процесуално основание и преписката е върната на органа за да се произнесе по същество. Административният орган се е произнесъл по същество с оспореното решение, което отново е обжалвано, като в жалбата се сочат същите основания за отмяна, както при обжалване на писмото отказ. В хода на съдебното производство процесуалния представител на жалбоподателя е поискал да бъде изискано становище на "ЧЕЗ Разпределение България" по подадено заявление № 1202525543/22.03.2017 г. и писмо с изх. № ПМО 3355/13.12.2017 г. Административният съд е задължил жалбоподателя да представи молба, с която да посочи какво иска да му бъде предоставено от "ЧЕЗ Разпределение България", тъй като е трето неучастващо в делото лице и с оглед чл. 192 от ГПК. Такава молба е представена и в отговор на нея дружеството "ЧЕЗ Разпределение България" е отговорило, че заявление с вх. № 3355/13.02.2017 г., подадено от ЕТ "А. Бабалеев" не съществува. Установено още от административния съд е, че ЕТ "А. Бабалеев" е входирал Заявление за проучване за присъединяване на производител на електрическа енергия вх. № 120525543/22.03.2017 г. за обект МВЕЦ "Черна", но становище по това заявление няма. Към отговора са приложени доказателства. Констатирано от решаващия съд по нататък по делото е, че с Решение № ПО-01-114/08.09.2017 г. на директора на БД ЗБР – Благоевград, е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140014/16.03.2010 г. с титуляр ЕТ "А. Бабалеев" изменено с Решение № ПО-01-180/31.07.2012 г. на директора на БД ЗБР – Благоевград. Въз основа на така установеното административният съд приел, че обжалваният индивидуален административен акт е в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изисквания на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК – същият е мотивиран, съдържа фактически и правни основания. Посочил е, че в производството по издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и са спазени материално правните разпоредби. Обосновал се с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, която определя кога органът продължава срока на разрешителното, като след направен анализ на цитираната норма е приел, че в случая първите две предпоставки са налице, но не са изпълнени условия на издаденото разрешително, а именно не е представено разрешение за строеж или документи свързани с процедури предхождащи издаване на разрешение за строеж, чиито срок също е до 18.08.2016 г. Изложил мотиви, че пречките за издаване на разрешение за строеж са отпаднали още през 2011 г. с подписването на договора с МЗХ, като самият жалбоподател в отговора, даден с Писмо № РР-01-116/06.06.2016 г., е посочил, че не са предприети последващи реални действия поради практическа неизпълнимост и икономическа нецелесъобразност за 620 KW мощност, указани със становище изх. № 1200675768/08.06.2012 г. Направил е извод, че действително жалбоподателят е предприел действия по отношение присъединяването му към "ЧЕЗ Разпределение България" със заявление от 22.03.2017 г., което обаче е след подаването на заявлението за продължаване на срока на разрешителното. Приел е също, че видно от отговора на "ЧЕЗ Разпределение България" не е представена скица виза, което е основание отново да се забави издаването на становище от страна на електроразпределителното дружество и което е основание отново да се забави издаването на становище от страна на електроразпределителното дружество и доколко това становище би било икономически изгодно за жалбоподателя е преценка, която ще се установи в неопределен срок от време като именно това би забавило реализиране на инвестиционното намерение и съответно реализиране на условията на разрешителното. С тези мотиви административният съд е приел, че административният орган е спазил материалния закон и правилно е отказал продължаване на действието на разрешителното. Решението е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Настоящият касационен състав на ВАС напълно споделя изложените от съда мотиви, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря. Следва да се посочи единствено следното: Неоснователни са доводите на касатора, свързани с неправилността на съдебното решение във връзка с постановяването му при несъответствие със събраните доказателства, респективно – в нарушение на относимите материалноправни норми. От съда правилно е било установено, че съгласно чл. 72 /2 ЗВ продължаване срока на действие на издадено разрешение за водовземане /съответно – неговото изменение/, се извършва при спазване на изискванията на чл. 78 /2 ЗВ. В цитирания текст са посочени три кумулативно дадени предпоставки, като отсъствието само на една от тях, препятства положителното решение на въпроса. След като законът не въвежда изрични изисквания, които трябва да бъдат спазени, за да се допусне изменение и/или удължаване срока на вече издадено разрешение за ползване на воден обект, то това означава, че въпросът се решава по целесъобразност от компетентния орган. В случая последният е преценил, че от страна на касатора, не е била спазена последната от трите предпоставки /изисквания/ за изменение и/или удължаване на срока, свързана с неизпълнение на издаденото разрешение, въпреки предоставената му за това възможност с решение за изменение на разрешителното /от 31.07.12 г./, с което срокът е удължен до 18.08.2016 г. В хода на делото е безспорно доказано, че е налично писмено становище на "ЧЕЗ Разпределение България" ЕАД с изх. № 1200675768/08.06.2012 г., въз основа на което касаторът е поискал и удължаване срока на разрешителното – със заявление от 10.05.2016 г. За времето от 18.06.2012 г. до 10.05.2016 г. /почти 4 години/ водният обект е останал неефективно използван, което само по себе си нарушава целта на мероприятието, както и обществения интерес. При положение, че условията на разрешителното не са изпълнени, изводите на административния орган в този смисъл са правилни и законосъобразни. Такива са и съответните изводи на съда, като причините, поради които касаторът като инвеститор не е изградил МВЕЦ и не е започнал разрешеното му водоползване, са без значение за органа. Друг е въпросът и че в случая самият инвеститор е заявил при отговор до органа, че реални действия не са извършени, поради практическа неизпълнимост и икономическа нецелесъобразност. Това становище на касатора е взето предвид и от съда, който при спазване на материалния закон е съобразил и обстоятелството, че при проверката за изпълнението на условията на издаденото разрешително, органът е установил, че същите не са били изпълнени, в който случай е в правото си да постанови отказ. По сходни казуси са постановени Решение № 658 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. дело № 6347/2013 г., III отделение, Решение № 6694 от 08.06.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5981/2014 г., III отделение и Решение № 11079 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. дело № 8804/2015 г., 5-членен състав. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,