Решение № 3890 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6343/2010 г.

Решение № 3890 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6343/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Патентно ведомство /ПВ/ на Република България град София против решение от 23.03.2010 г., постановено по адм. дело № 9057/2009 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответниците - "Ай Ти Ем Антреприз" АД, "Интерлекс Консул" ООД, "SOLVEY S. A. Белгия и Българска търговско-промишлена палата, не са взели становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение № 133/10.04.2008 г. на председателя на ПВ, в частта му, с която потвърдено решение за отказ на регистрацията на марка вх. № 70554 "INTEREX", за всички стоки и услуги от клас 02, за "Душ гелове за тяло" от клас 03, за "Пелени за еднократна употреба за бебета, хигиенни мъжки бандажи, гащи и дамски превръзки, тъкани и захар за медицински цели" от клас 05, и за стоките и услугите от класове 06 до клас 45 включително на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Производството по регистрацията на марка вх. № 70554 "INTEREX", е започнало по искане на "Ай Ти Ем Антреприз" АД от 29.03.2004 г., за стоки и услуги от класове от 1 до 45, съгласно приложението към заявката. ПВ е постановило отказ за регистрация, като основният мотив за постановяване на оспорения административен акт е бил, че преди регистрацията на процесната марка, са били регистрирани по-ранни три марки: рег. № 8127 "INTEROX", словна, собственост на SOLVEY S. A. Белгия, за стоки от класове 1,3 и 5, № 25011, комбинирана "Inter Lex", собственост на "Интерлекс Консулт" ООД за стоки от класове 35 и 42 и № 63374 INTERTEX, собственост на Българска търговско-промишлена палата, предназначена за стоки от клас 35, като според експертизата между заявената марка и по-ранно регистрираните марки е налице фонетично, визуално и смислово сходство. Поради това е прието, че евентуалната регистрация на заявената марка ще доведе до объркване на потребителите и възприемане на марките като принадлежащи на едно и също лице. Представено е споразумение между заявителя "Ай Ти Ем Антреприз" АД и "SOLVEY S. A. Белгия споразумение за приоритет, както и приложено и писмено становище от "Интерлекс Консулт" ООД, че дружеството не възразява срещу регистрацията на заявената марка "INTEREX", като е посочено, че между страните е постигнато споразумение. По делото е приета съдебно - маркова експертиза, съгласно заключението на която не е налице идентичност или достатъчно сходство между заявената словна марка и противопоставената три по-ранни марки, което сходство да обуславя вероятност от объркване на потребителите. Съдът се е позовал на всички събрани доказателства по делото, включително и на заключението на експертизата и е изложил съображения, че постановения отказ за регистрация е в противоречие с нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, тъй като между заявената и предходните марки не е налице идентичност или такова сходство, което да доведе до объркване потребителите им, с оглед различното им композиционно оформление, начин на изписване, формат на етикета, които различия предизвикват представа в съзнанието на потребителя за различни стоки, обстоятелство, което увеличава отличителността на доминиращия словен елемент. При така установената фактическа обстановка АССГ е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Касационната инстанция счита, че решението е правилно, като обосновано и постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидена забрана за регистрация на марка, която поради нейната идентичност или сходство с по - ранна марка и идентичност или сходството на стоките или услугите на двете марки създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Цитираната правна норма, визира трите предпоставки за заличаване на регистрирана вече търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Изводът на АССГ, че не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, както към момента на регистрация на марката, така и към момента на постановяване на оспорения административен акт, е законосъобразен и кореспондира на събраните по делото доказателства. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че с оглед на споразумението за приоритет между "Ай Ти Ем Антреприз" АД и "SOLVEY S. A. Белгия, заявителят се е задължил да не регистрира стоки и услуги от класове 01, 03 и 05 с посочените две изключения в споразумението, за които не са налице пречки да бъде извършена регистрацията, който извод се подкрепя и от заключението на експертизата за липса на сходство между заявената и регистрираната по-ранна марка, което да води до объркване на потребителите. С оглед на становището на "Интерлекс Консулт" ООД, който е дал съгласие за регистрация на заявените стоки и услуги от класове 35 и 42, съдът също е приел, че не съществува пречка да бъде извършена регистрацията им. В тази връзка правилно е обсъдена и изменената разпоредба на чл. 12, ал. 4 от ЗМГО /обн. в ДВ, бр. 19/2010 г./ която предвижда, че при съгласие на притежателя на по-ранната марка може да бъде регистрирана по-късно заявената, и изключва прилагането на забраните на ал. 1, т. 2 и 3 от същия текст. Спорът дали е налице сходство между по-ранно регистрираните марка, посочени по-горе и заявената марка "INTEREX", и налице ли е вероятност за объркване на потребителите също правилно е решен от АССГ, който е възприел заключението на съдебно - маркова експертиза, като е направил извод, че административният орган не извършил необходимата преценка на всички фактори, които биха довели до объркване на потребителите - степен на сходство на марките, отличителност, релевантен кръг потребители, начин на пазарна реализация. ПВ не е съобразило класът на регистрираните стоки, не е изследвана отличителността, релевантния кръг потребители, степента на сходство между заявената и предходните марки, както и сключените между заявителя и собствениците на по-ранно регистрираните марки. Поради това решението на председателя на ПВ е отменено и преписката върната за ново произнасяне съобразно подробните указания в мотивите на оспореното решение на АССГ. Наличието на общи елементи в състава на заявената и предходните марки не винаги е предпоставка за за объркване на потребителите, предвид степента на отличителност на отделни елементи, като и при наличие на различни концепции и послания към потребителите. Следователно визуалното, фонетичното и смислово различие между марките не допуска вероятността от объркване на потребителите. Ето защо е правилен извода, че отказът да бъде регистрирана марката е в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Предвид на изложеното, решението на АССГ е правилно. Липсват посочените в касационната жалба основания за отмяна на решението - необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Касационните ответници не са претендирали разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,